4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр.София, 16.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Веска Райчева
ЧЛЕНОВЕ: Светла Бояджиева
Борис Илиев
при секретаря Ванюша Стоилова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 610/ 2017 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 703/ 20.06.2017 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 150 от 13.10.2016 г. по гр.д.№ 433/ 2016 г., с което е отменено дарението, извършено от Й. Д. К. и П. Р. К. в полза на сина им Н. П. Р. на недвижим имот, представляващ апартамент № 3 (три) на етаж 2 (втори) в жилищна сграда на [улица] (тридесет и осем) с площ от 107 (сто и седем) квадратни метра, идентификатор /№/, който е самостоятелен обект в сграда № 1 (едно) разположена в поземлен имот с идентификатор /№/, ведно с таванско помещение № 7 (седем) с площ 17,45 (седемнадесет цяло и четиридесет и пет стотни) квадратни метра и избено помещение № 5 (пет) с площ 22,40 (двадесет и две цяло и четиридесет стотни) квадратни метра, заедно с 13,47 (тринадесет цяло и четиридесет и седем стотни) % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.
Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос за правното значение, при предявен иск по чл.227 ал.1 б.”В” ЗЗД, на материалните възможности на дарения да предоставя исканата издръжка. Този въпрос е разрешен от Върховния касационен съд със задължително за всички съдилища тълкуване, обективирано в Тълкувателно решение № 1/ 21.10.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г., ОСГК, ВКС. Според това тълкуване не е проява на непризнателност, когато дареният не дава на дарителя исканата издръжка, ако поради липса на средства с даването й би поставил себе си и лицата, което по закон е длъжен да издържа, в по-лошо положение от това на дарителя.
Обжалваното въззивно решение не е съобразено с това тълкуване. Макар съдът да се е позовал на Тълкувателно решение № 1/ 21.10.2013 г., по същество той е дал противоположен отговор на поставения въпрос. Поради това решението е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – и следва да бъде отменено. Не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
Ищците Й. и П. К. са придобили собствеността върху процесния имот с нотариален акт № 59, т.ІІ, н.д.№ 463/ 1968 г. С нотариален акт № 180, т.І, рег.№ 1407, н.д.№ 181/ 2007 г. на нотариус рег.№ 497, те са подарили имота на сина си – ответника Н. Р., като са си запазили пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него. На 19.08.2013 г. ответникът е получил нотариална покана от ищците с искане за даване на издръжка от по 250 лв месечно на всеки един от тях, поради изпадането им в трайна нужда с оглед напредналата им възраст, влошеното им здравословно състояние и ниските пенсии, които получават. Не се спори, че ответникът не е започнал да дава тази издръжка, на 28.08.2013 г. между страните е проведена среща, за която е съставен констативен протокол № 62, т.ІІ, рег.№ 5625 от нотариус рег.№ 497. След нея семейството на ищците и ответникът със съпругата му са обитавали съвместно процесния имот, като ответникът поел разходите по осъществяване на ремонт на жилището и плащал консумативите. Отношенията между ищците и ответника и съпругата му обаче постоянно се влошавали, като с влязло в сила решение по гр.д.№ 693/ 2014 г. на Районен съд Попово е установено извършено през месеци септември и октомври 2014 г. домашно насилие от ответника спрямо ищцата. С влязло в сила от 29.07.2015 г. решение на същия съд по гр.д.№ 127/ 2015 г. ответникът и съпругата му са осъдени да напуснат имота и от този момент те живеят в апартамент под наем, плащат наемна цена от 120 лв месечно.
Здравословното състояние на ищците е влошено, ищцата има остеосинтеза на двете тазобедрени стави и е трудно подвижна, ищецът е преживял мозъчен инфаркт и също е трудно подвижен, и двамата се нуждаят от постоянно медикаментозно лечение. Ползват услуга „социален асистент” поради постоянната необходимост от чужда помощ. По договор за наем на земеделска земя за стопанската 2014 – 2015 г. са получили 1 169 лв. Получават доход от пенсии, съответно 232,88 лв за ищцата и 340,02 лв за ответника. Общият месечен доход на домакинството им е 670,32 лв, при необходими 921,28 лв, или при ищците е налице трайна нужда от издръжка в общ за двамата размер 250,96 лв месечно.
Ответникът също е с влошено здравословно състояние хоспитализиран е двукратно през 2014 г. и 2016 г. за лечение на стомашно и кожно заболяване. Страда от артериална хипертония, която изисква постоянно медикаментозно лечение. Работи като товарач в [фирма] – Т. и получава брутен доход от 547,41 лв месечно, нетно около 430 лв. От октомври 2015 г. от заплатата му се удържат въз основа на наложен запор от частен съдебен изпълнител по 70 лв месечно за плащане на таксите и разноските по водените от ищците други граждански дела срещу него, с която сума съответно се намалява месечното му нетно възнаграждение. При необходима издръжка за един човек от домакинство в размер 560 лв месечно, доходите на ответника са недостатъчни да покриват собствената му издръжка.
При така установените факти от правна страна съдът приема, че предявеният иск за отмяна на извършеното през 2007 г. дарение е неоснователен. Фактите, при които правото да се иска отмяна на това дарение би възникнало, са наличието на трайна нужда у издръжка у дарителя, поискването на издръжка от дарения и отказ от страна на последния да осигурява такава. Отказът предполага наличие на обективна възможност у дарения да дава издръжка, съгласно отговора на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато.
Видно от фактическите констатации по делото, ищците са изпаднали в трайна нужда от издръжка. Те се нуждаят от средно общо около 250 лв на месец за допълване на собствените им доходи, за да могат да задоволят нуждите си. Тази сума е поискана от ответника с нотариална покана от 2013 г и не е давана, но е осигурявана в натура, докато страните са живели съвместно в процесното жилище. След преустановяване на съжителството обаче ответникът не е давал никакви средства на дарителите за допълване на доходите им. Спорният между страните по делото въпрос е дали той е имал обективна възможност да дава такива, само в който случай за ищците би възникнало правото да искат отмяна на извършеното през 2007 г. дарение.
Съдът приема, че при установените доходи на ответника той не е в състояние да отделя по 250 лв месечно за допълване на издръжката на ищците. Самият той получава брутни доходи, които са под средствата, необходими за собствената му издръжка. Здравословното му състояние е влошено. Не се установява съпругата му да има доходи над минималната за страната работна заплата, нито той или тя да разполагат с имущество, от което да могат да реализират доход. Ищците не са релевирали твърдения и не са представили доказателства за други съществуващи или възможни източници на приходи на ответника и съпругата му. А при установеното по делото не може да се направи извод, че ответникът е в състояние да допълва нужната на ищците издръжка, без да се постави сам в положение, по-лошо от това на дарителите. Дори да не се вземат предвид удържаните от нетното му възнаграждение по 70 лв месечно, при осигуряване на 250 лв месечно за издръжка на ищците ответникът би се лишил от 2/3 от собствения си доход. Той би трябвало да се издържа месечно с около 180 – 200 лв, а това е по-малко от доходите, които всеки от дарителите реализира от пенсия. При това положение не може да се приеме, че дареният показва непризнателност, неосигурявайки на дарителите нужната им издръжка. Съответно потестативното право, претендирано от дарителите, не е възникнало, а предявеният иск за упражняването му е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На ответника следва да бъдат присъдени разноските по делото, направени в трите инстанции.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски апелативен съд № 150 от 13.10.2016 г. по гр.д.№ 433/ 2016 г, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Д. К., [ЕГН] и П. Р. К., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], [улица] ет.2 ап.3, против Н. П. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] вх.В ет.4, иск за отмяна на основание чл.227 ал.1 б.”В” ЗЗД на дарението, извършено с нотариален акт № 180, т.І, рег.№ 1407, н.д.№ 181/ 2007 г. на нотариус рег.№ 497, с който Й. Д. К. и П. Р. К. даряват на Н. П. Р. недвижим имот, представляващ апартамент № 3 (три) на 2 (втори) етаж в жилищна сграда на [улица] (тридесет и осем) с площ от 107 (сто и седем) квадратни метра, идентификатор /№/, който е самостоятелен обект в сграда № 1 (едно) разположена в поземлен имот с идентификатор/ №/, ведно с таванско помещение № 7 (седем) с площ 17,45 (седемнадесет цяло и четиридесет и пет стотни) квадратни метра и избено помещение № 5 (пет) с площ 22,40 (двадесет и две цяло и четиридесет стотни) квадратни метра, заедно с 13,47 (тринадесет цяло и четиридесет и седем стотни) % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.
ОСЪЖДА Й. Д. К. и П. Р. К. да заплатят на Н. П. Р. 1 709 лв (хиляда седемстотин и девет лева) разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: