Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
София, 21.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1103 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Й. А. и “Е” Е. с. К. против решение № 239/28.11.2007г., постановено по гр.д. № 717/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 277/2005г. на Царевски РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторите против “З” ООД гр. С. за предаване на владението на северозападната част на УПИ * в кв. 74 по плана на с. К., община П. състоящ се целия от 4500 кв.м. и по чл. 109 от ЗС за премахване на находящите се в тази част пет броя бунгала.
Навеждат се оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Конкретните оплаквания са свързани с неправилно приложение на пар.7, ал.1 от ЗВСМА, чл.2 от ЗОС и пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96/1999г./
Ответникът по касация “З” ООД не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Старозагорски окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесния имот, кой е продаден от Община П. на “Е” Е. с договор от 16.04.2004г., а то е продало ? от него на ищцата Ц. Й. А. с н.а. № 45,т.І/21.01.2005г., не е бил общинска собственост към момента на продажбата, защото не е бил изключен от държавния горски фонд, поради което и договора няма вещно правно трансалтивно действие. Този извод е обосновал единствено с решение № ІІ-265/24.03.2005г. по адм.д. № 643/2004г.на Бургаски окръжен съд. В мотивите на същото, административния съд е проследил статута на 14 квартала на с. К., между които и кв. 74, в който попада процесния парцел, приел, е че те не са изключени от държания горски фонд и въз основа на това е отменил решение № 256/11.04.2003г. на Общински съвет гр- П. за одобрение на ПУП-ПРЗ на с. К..
Решението е неправилно, защото е постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на пар.7 от ЗМСМА, чл.2 от ЗОС и пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /ДВ бр. 96/1999г., за допуснати съществени процесуални нарушения, поради това, че съдът се е позовал на решение, което няма сила на присъдено нещо по отношение на страните по настоящия спор и на необоснованост. Доводите са основателни.
Отговорът на въпроса дали имота е бил общинска собственост към момента на продажбата му на ищцовото дружество от Общината зависи от статута на имота и от конкретното му предназначение, с оглед основанията за преминаване на обекти бивша държавна собственост в общинска такава, визирани първоначално в пар.7, ал.1 от ЗМСМА и в последствие в чл.2 от ЗОС и пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС в редакцията му от ДВ бр. 96/1999г..
От данните по делото се установява, че с решение от 14.03.2005г. по адм.д. № 643/2004г. на Бургаски окръжен съд е отменено решение № 256/11.04.2003г. на Общински съвет П. , с което е одобрен подробен устройствен план /ПУП/ и План за регулация и застрояване /ПРЗ/ на четиринадесет квартала на с. К., между които и кв. 74, в който се намира процесния имот. Аргументите на административния съд са, че тези терени не са изключени от ДГФ, съобразно предвидената процедура за това. Те обаче са изложени само в мотивите, които не се ползват със сила на присъдено нещо и гражданския съд не може да се позовава на тях, за да приема за установени определени факти, обсъдени в административния съд. Страните по настоящия спор не са били страни в административното производство и заинтересовани лица, поради което мотивите на решението не ги обвързва. Решението на административния съд е задължително за гражданския съд, съгласно чл. 220, ал.1 от ГПК/отм/ само относно постановената в диспозитива му отмяна на решението за одобрение на ПУП – ПРЗ. От този диспозитив обаче не може да се приеме за установено, че терена на процесния имот е бил в ДГФ към момента на сключване на договора – 16.04.2004г. За изясняване на това обстоятелство е следвало да се назначи СТЕ по настоящото гражданско дело. При изрично заявено от ответното дружество “З” ООД възражение относно активната материално правна лигитимация на ищеца като собственик, недействителност на договора, на който се позовава и на липса на транслативен ефект, защото общината се е разпоредила с имот, който не притежава, въззивният съд е бил длъжен да изследва регулационния статут на имота. В тази насока довод е изложил ответника и във въззивната жалба, но въззивния съд не е изследвал статута на УПИ * в кв. 74 по плана на с. К., община П. състоящ се целия от 4500 кв.м. Това е следвало да стане с помощта на СТЕ, каквато съдът и служебно е следвало да назначи при липса на специални знания в тази насока. Като е приел, че тези факти са установени с решението по административния съд и се е позовал на установеното в мотивите на това решение, въззивния съд е нарушил принципа на непосредствеността и е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 239/28.11.2007г., постановено по гр.д. № 717/2007г. на Бургаски окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: