О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София,03.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ч. т.дело № 801/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] –[населено място] против решение №439 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 1215/2009 г. на П. апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба- [фирма] –[населено място] е на становище, че касаторът не е сочил доводи, установяващи наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, след проведено производство по чл. 286 ГПК, касаторът е посочил, че „ същественият” материалноправен въпрос бил – „ извършено ли е плащане на доставеното гориво от купувача на доставчика”. В тази връзка накратко е изложено разбирането на страната по осъществените по спора факти. Посочено е още, че съдът неправилно мотивирал своите изводи. От което е направен извод, че решението като неправилно попадало в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Посочено е още, че страната „ не открила същия казус”, макар да имало сходна фактическа обстановка.Поддържано е и лаконично, че било възможно да се направи аналитично сравнение с „ вече влезли в сила решения”но „ нямало пълно повтаряне на изходните позиции на установените търговски отношения между страните по делото”. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Следователно, поставения фактически въпрос от страната няма такива характеристики. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито лаконично посоченото, че не е успяла да открие сходен като фактическа обстановка „казус”.Този довод е направен без да се отчита правната характеристика на основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, тъй като не наличието на сходен казус съставлява изискване на нормата, а противоречивото разрешаване на един и същ правен въпрос.
Доводите на касатора свързани с оплаквания за неправилност на съдебния акт се квалифицират по чл.281 ГПК, поради това те нямат относимост към производството по чл.288ГПК.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №439 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 1215/2009 г. на П. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: