О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 03.06.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 728/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1333 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 904/2012 г. на Варненския окръжен съд е отменено решение № 147 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 15847/2010 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Н. А. Б., И. Т. П. и А. Т. С. против С. С. А. и Л. М. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на реална част от ПИ с идентификатор 10135.2112.34 по Кадастралната карта на [населено място], както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищците иск за заплащане на обезщетение за ползване на тази реална част без основание и в отменената част е постановено друго по същество на спора, с което С. С. А. и Л. М. А. са осъдени да предадат на Н. А. Б., И. Т. П. и А. Т. С. владението върху реална част с площ 110 км.м. от ПИ с идентификатор 10135.2112.34 по кадастралната карта на [населено място], очертана с червен контур на приложената на л. 117 от първоинстанционното дело скица, както и да им заплатят на основание чл. 59 ЗЗД обезщетение за ползване на този имот без основание за времето от 01.01.2009 г. до 11.10.2010 г. в размер на 853 лв.
В срока по чл. 283 ГПК против въвзивното решение е подадена касационна жалба от Л. А. и С. А.. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателите повдигат въпроса /уточнен от настоящия състав, съобразно разясненията на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС / допустимо ли е ответниците по иск за собственост, които нямат качеството на правоимащи лица по чл. 7, ал.4 ЗВСГЗГФ и не заявяват реституционни претенции върху спорния недвижим имот, да оспорват реституционното действие на решението на общинската служба по земеделие, на което ищците основават правата си, с възражение, че техният наследодател не е бил собственик на възстановения имот към момента на отнемането или че възстановения имот не е идентичен с притежавания към релевантния минал момент. Твърдят, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, като се позовават на решение № 130 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 4850/08 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 244 от 15.05.2010 г. по гр.д. № 60/09 г.
Ответниците по касация Н. А. Б., И. Т. П. и А. Т. С. в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез техния пълномощник адв. Д. П., изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците по делото Н. Б., И. П. и А. С. са наследници на А. Т. Б., поч. на 03.04.1959 г. С решение № 199 от 12.05.2008 г. на Общинска служба “Земеделие”- [населено място], на наследниците на А. Б. е възстановено право на собственост в съществуващи реални граници върху 0.800 дка залесена горска територия в м.” Кемер дере”, съставляваща имот № 112034 по картата на възстановената собственост. Около 110 кв.м. от този имот се владеят от ответниците.
Последните са направили възражение, че владяната от тях част не е принадлежала на наследодателя на ищците, тъй като е представлявала дере, което е било засипано и поради това решението на общинската служба по земеделие, с което е възстановен имот № 112034, не може да легитимира ищците като собственици на тази част.
Въззивният съд е намерил това възражение за неоснователно, като е приел, че действително спорния имот е бил дере, но то е било граница със съседния имот № 1090, който е собственост на сина на ищеца Н. Б. – И. Б.. Посочил е, че ответниците нямат качеството на правоимащи лица по чл. 7, ал.4 ЗВСГЗГФ и не могат да оспорват материалноправната легитимация на ищците с възражение, че наследодателят им не е бил собственик на възстановения имот към момента на неговото отнемане, освен ако не заявяват собствени права към същия момент.
В обобщение въззивният съд е направил извод, че ищците се легитимират като собственици на спорната реална част, която ответниците задържат без правно основание, поради което е уважил иска за ревандикация. Осъдил е ответниците на основание чл. 59 ЗЗД да заплатят на ищците обезщетение за ползването на имота без основание в размер на 853 лв., което е определено на база месечния наем от 40 лв. за исковия период.
Поставеният от касаторите правен въпрос е обуславящ изхода на спора, но не налага допускане на касационно обжалване на въззивното решение на посоченото в чл. 280, ал.1, т.2 ГПК основание, макар формално да е налице противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и приетото в решение № 244 от 15.05.2010 г. по гр.д. № 60/09 г. на ВКС, ІІ г.о. Това е така, тъй като след подаване на касационната жалба е постановено ТР № 9 от 07.11.2012 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя върху имота права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие /ОСЗ, ОСЗГ, ПК/, от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, упражнено в законните срокове. Той не може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ. неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
Това разрешение, поради своето принципно значение, е приложимо и по отношение на всички трети лица – ответници по иск за собственост, на които се противопоставя административен акт за възстановяване на собственост върху земеделски земи или гори. Щом ответникът не заявява собственически права по отношение на спорния имот към момента на обобществяването на земеделските земи и горите, той не разполага по предявения срещу него ревандикационен иск с възражението, че възстановеният имот не е бил собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, към релевантния за реституцията минал момент. Ответникът може да противопоставя само собствени права, които изключват правата на ищците. Даденото от въззивния съд разрешение е в същия смисъл, поради което не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Н. А. Б., И. Т. П. и А. Т. С. направените от тях разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1333 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 904/2012 г. на Варненския окръжен съд
ОСЪЖДА Л. М. А. и С. С. А. да заплатят на Н. А. Б., И. Т. П. и А. Т. С. разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 450 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: