Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр. София, 30 септември 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ……………..Второ наказателно отделение,
в публично заседание на деветнадесети юни …………………..две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при секретаря К. Павлова………….……………..……………………..….…в присъствието на
прокурора Ивайло Симов……………..…………………………………изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ……………………..……………..наказателно дело № 676 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Н. Н. против въззивно решение № 84/16.03.2015 г. на Софийски апелативен съд, НО, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 51/2015 г., с което е била изменена присъда № 4391/20.10.2014 г. на Окръжен съд – Благоевград по НОХД № 391/2013 г.
С тази присъда Окръжен съд – Благоевград е признал подсъдимия Д. Н. Н. за виновен за това, че на 15 срещу 16.10.2012 г., около полунощ, в [населено място], общ. С., обл. Б., на [улица], в близост до дома на А. Ф. С., умишлено умъртвил А. А. Ш., поради което на основание чл. 115 от НК, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 12 години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски.
С въззивното решение първоинстанционната присъда е изменена в частта относно наказанието лишаване от свобода, чийто размер е увеличен от 12 на 15 години. Подсъдимият е бил осъден да заплати направени разноски за възнаграждение на вещо лице. В останалата част същата е потвърдена.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК. Претендира се отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия, а алтернативно – преквалификация на деянието по чл. 122 НК, респ. чл. 124 НК и намаляване размера на наложеното наказание до неговия минимум или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Благоевград.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.
Доводите за неправилно формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция при оценката на доказателствата, касаещи авторството и начина на извършване на деянието, както и липсата на отговор на направени в тази връзка възражения на защитата пред въззивната инстанция, не се споделят от ВКС.
Извършената процесуална работа и съдържанието на мотивите на Софийския апелативен съд демонстрират строго придържане към стандарта за качествена и пълна оценка на доказателствените източници, което е гаранция за изграждането на правилни изводи относно тяхната достоверност и годност да послужат като валидна основа за формиране на верни фактически и правни заключения. За да постанови съдебния си акт, въззивният съд е извършил цялостна проверка на оспорваната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници е потвърдил валидността на установените от първата инстанция фактически и правни заключения. В съгласие с изискването по чл. 339 ал. 2 от НПК е отговорил подробно и мотивирано на всички възражения, изложени във въззивната жалба и в хода на производството.
Противно на изложеното в касационната жалба, не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение по оспорваните от защитата факти, касаещи местонахождението и придвижването на подсъдимия в периода между 23.30 ч. и 00.03 ч., както и мястото, времето и начина на осъществяване на насилието върху пострадалия. Фактическите изводи, вкл. за посочените факти, са основани на съвкупна оценка на доказателствените материали, като няма основание да се счита, че е било допуснато превратното им тълкуване или че произволно е била игнорирана една група доказателствени средства и е отдаден приоритет на друга. Данните, че на процесната дата и място подсъдимият е умъртвил пострадалия, както и конкретния начин, по който е сторил това, са били изведени от комплекс от доказателствени източници, макар и косвени, които като цяло са били непротиворечиви. Съмненията, че друго лице е възможния автор или че деянието е било извършено не по посочвания в мотивите начин или време са били надлежно обсъдени и отхвърлени с убедителни съображения. При тази дейност съдът внимателно е съпоставил данните за местонахождението и придвижването както на подсъдимия, така и на пострадалия в периода 23.30 ч. – 00. 03 ч. (когато е бил подаден първия сигнал на тел. 112), мястото на трупа, обективно установените при огледа материални находки, свидетелстващи за влачене, каквито наблюдения е имал анонимния свидетел № 03, след като е възприел нанесения от подсъдимия първоначален удар в гърба на пострадалия и неговото поваляне, корелацията на тези данни с установените травми и механизмът за тяхното причиняване, като с оглед констатираната съвместимост помежду им, като цяло и в отделните детайли, с основание е отчел излаганите от защитата аргументи за неспособни да повлияят върху сигурността на изградените преценки по посочените значими въпроси.
В тази връзка изтъкнатите доводи в касационната жалба по повод оценката на показанията на св. П. Н., И. и св. с тайна самоличност № 03 не могат да бъдат споделени. Отговаряйки на направените от защитата възражения, въззивният съд е изложил подробни мотиви поради какви причини кредитира показанията на св. И.. Действителното им съдържание е било съпоставено с показанията на свидетелите О. (приобщени по реда на чл. 373, ал. 3 НПК), З., Л. Н., заключението на СМЕ и допълнителните разяснения на вещото лице З., обусловило и преценката за тяхната еднопосочност. Съдът е констатирал разминаване в показанията на св. М. и П. Н. от една страна и на св. И. от друга относно часа, в който пострадалият е напуснал заведението, като е изложил съображения защо възприема казаното от последния, че това се е случило след 23.30 ч. Подробно е мотивирано и становището за недостоверност на заявеното от св. П. Н. обстоятелство, че подсъдимият се отправил към своя дом, а не към паркирания от него автомобил пред заведението „” в центъра на селото и в близост до джамията, откъдето е минавал пострадалия на път за дома си и където той е бил застигнат и повален от подсъдимия, възприето от анонимния свидетел № 03. Изоставянето на автомобила от подсъдимия е съпоставено и с обичайните известни на съпругата му причини за повреда, които не са били налични. Обстойно са разгледани и възраженията по повод показанията на посочения анонимен свидетел, като законосъобразно е констатирано, че отсъства нарушение по чл. 124, вр. чл. 141 от НПК. Неговите възприятия са били обсъдени в съвкупност с други данни за деянието, изтъкнати по-горе, поради което и фактическият извод, че боят върху пострадалия е продължил и след първоначалния удар и поваляне (за което свидетелят е имал видимост) не може да се счита за произволен.
Неоснователни са и доводите за едностранчиво тълкуване на експертните констатации при изясняване на въпроса за времето на причиняване на нараняванията до настъпване на смъртта, определено в интервала от десетина минути до 2 часа. На л. 16 и 17 от мотивите въззивния съд подробно е анализирал експертното заключение и устните разяснения на вещото лице, които е съпоставил с информацията, изведена от свидетелските показания за времето, когато пострадалият е напуснал заведението на св. И. и посоката му на предвижване, мястото на първоначалното нападение и последващото преместване, както и намиране в безпомощно състояние от св. С. и подаване на първия сигнал на тел. 112, регистриран в 00.03 ч. На тази база разумно е приел, че периода на нанасяне на ударите, вследствие на които по-късно е настъпила смъртта на пострадалия се вместват в границите, установени от експерта – медик.
Няма място за споделяне и на оплакването, че с включване във фактическата обстановка на данни за хомосексуална ориентация на подсъдимия въззивният съд е излязъл извън рамката на обвинението, придавайки им значението на криминогенен фактор от една страна, а от друга използвайки същите като основание за увеличаване на наложеното наказание. ВКС счита, че по този повод мотивите на въззивния съд не са правилно разчетени. На л. 3 съвсем ясно е посочено, че сред допълнително включените във фактическата част обстоятелства са „хомосексуалната ориентация на пострадалия и психологическия портрет на подсъдимия, разкриващ неговите особености в характера”. Прието е, че те са били изводими от доказателствената маса и спомагат за разкриване на мотивите и причините за деянието, както и че чрез това допълнение само се детайлизират фактите по обвинителния акт. Прочитът на съдържанието му действително сочи, че сред тези факти е и това, че причина за конфликта между подсъдимия и пострадалия „били разпространяваните в селото слухове, че двамата имат интимна сексуална връзка, както и че А. Ш. споделял това със съселяните си, поради което обв. Н. нееднократно го пребивал”. На л. 7 и 13 въззивният съд е коментирал данните за тази хомосексуална връзка (за съществуването на която е посочил и конкретните доказателства, от които е била изводима) именно в този контекст, без да проявява критичност към подобна сексуална ориентация или да й придава твърдяното от защитата значение, нито е посочвал такива данни като основание за увеличаване на наказанието.
Изложеното дотук дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че вътрешното убеждение въззивната инстанция е било формирано при спазване на процесуалните изисквания за пълно, всестранно и обективно изследване на включените в предмета на доказване обстоятелства, като събраните доказателства са били оценени съобразно действителното им съдържание и значимост, а затова и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Въз основа на възприетите от апелативния съд фактически обстоятелства, правилно е прието, че подсъдимият е осъществил състава на чл. 115 от НК. Всъщност, относно правната квалификация не са изтъквани конкретни възражения, като противоречието с материалния закон е било обвързано с начина, по който съдът е достигнал до изводите за несъмнена доказаност на престъплението с оглед застъпените твърдения за непотвърдено авторство и начин на извършване на деянието. По тези въпроси вече беше даден отговор във връзка с доводите за процесуални нарушения, развити на плоскостта на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което ВКС намери, че не е налице.
Няма основание за преквалификация на деянието по чл. 124 или чл. 122 от НК и с оглед твърдението, че дори при доказано авторство деецът не е действал с цел да лиши пострадалия от живот. Въпросът за действителното представно съдържание на подсъдимия е било разрешено при спазване на изискванията за комплексна оценка на всички обстоятелства, които предшестват и съпътстват изпълнението на деянието, като и последиците от него. Правилно е прието, че подсъдимият не е искал да умъртви пострадалия, но е съзнавал, че нанасяйки му множество на брой силни удари в областта на гърдите и корема с ръце и крака (довело до разкъсване на далака, главната задстомашна жлеза, част от черния дроб, счупване на ребра от 7 до 12, контузия и колабиране на левия бял дроб с последвала кръвозагуба и дихателна недостатъчност) и изоставянето му в безпомощно състояние, причиняването на смъртта е бил предвиждан възможен резултат, който той е допускал, но се е отнесъл безразлично към него. В тази връзка с основание като форма на вина е приет евентуален умисъл, а не непредпазливост в хипотезата на чл. 124 или чл. 122 от НК (при които деецът поначало не предвижда настъпването на общественоопасните последици, макар да е бил длъжен и да е могъл да стори това) в какъвто смисъл са изтъквани доводи пред въззивната инстанция, правилно отчетени за неоснователни.
Неоснователен е и довода за явна несправедливост на наказанието, чийто размер е бил увеличен от 12 на 15 години лишаване от свобода. Въззивният съд подробно е обосновал тезата си за явно несъответствие на наказанието и неговите цели с индивидуалната тежест на деянието и данните за личността на дееца, преоценявайки съотношението между смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В тази връзка коректно и последователно е откроил конкретните обстоятелства, несъобразени от първата инстанция, които характеризират подсъдимия негативно и съпоставени с останалите, включени в обхвата на чл. 54 от НК, налагат корекция на наказанието в посока неговото увеличаване, което в отмерения размер от 15 години осигурява постигане на целите по чл. 36 от НК. Този извод се споделя от касационната инстанция по изложените от въззивния съд съображения, които не е нужно да бъдат преповтаряни.
Всъщност, касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е било мотивирано единствено с неправилно отчитане на сексуалната ориентация на подсъдимия в негативен аспект, което обаче не отговаря на съдържанието на мотивите и по който въпрос вече се изложиха съображения.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 84/16.03.2015 г. на Софийски апелативен съд, НК, 8-ми състав, постановено по ВНОХД № 51/2015 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.