4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 302
гр. София, 08 март 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
МИНА ТОПУЗОВА
при секретаря……………….Мира Недева………………и в присъствието на прокурора………………………Ивайло СИМОВ……….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 1165 по описа за 2017 г.
С присъда № 34 от 02.06.2017г., постановена по нохд № 254/17 г. на районен съд гр. Червен бряг, подсъдимият М. В. Н. е признат за невинен в това, че на 03.05.2017г., около 13.00ч., в [населено място] бряг, обл. Плевен, по [улица]пред дом № 6 управлявал МПС – мотопед „G.“ в едногодишен срок от наказването му по административен ред с НП 16-0374-000805 от 31.10.2016г. на началника на РУ гр. Червен бряг в сила от 07.12.2016г. за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
Със същата присъда подсъдимият М. В. Н. е признат за виновен в това, че по същото време и място управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред – мотопед „G.“, без регистрационна табела, с номер на рама ….., поради което и на основание чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК му е наложена глоба в размер на 800 лв.
По протест на прокурор от районна прокуратура [населено място] бряг срещу присъдата в оправдателната й част е образувано внохд № 662/17г. на Плевенски окръжен съд. С присъда № 46 от 04.10.2017г. въззивният съд е отменил присъдата в атакуваната част и вместо това постановил нова, с която:
– признал подсъдимия М. В. Н. за виновен по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 и чл.54 от НК, за което му наложил наказание от една година лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим на изпълнение на наказанието и глоба в размер на 800 лв.;
– на основание чл.23, ал.1 от НК наложил на подсъдимия М. В. Н. общо наказание от една година лишаване от свобода и глоба в размер на 800 лв. в полза на държавата;
– на основание чл.68, ал.1 от НК постановил отделното изтърпяване на наложено наказание на подсъдимия М. В. Н. по нохд № 161/17г- на РС гр. Червен бряг в размер на четири месеца лишаване от свобода при „общ“ режим на изпълнение на наказанието;
– потвърдил присъдата в останалата част.
Касационното производство е образувано по подадена жалба от подсъдимия М. В. Н. срещу новата въззивна присъда по внохд № 662/17г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата се твърди, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и наложеното наказание е прекомерно. Излагат се аргументи, че престъплението не е осъществено от субективна страна, тъй като наказателното постановление не е било връчено лично на подсъдимия и той не е знаел, че е санкциониран по административен ред за управление на МПС без правоспособност. Същият нямал знание за издаденото наказателно постановление и при сключването на споразумение, при което не бил обсъждан въпросът за законосъобразното връчване на наказателното постановление. Алтернативно се настоява за оправдаването на подсъдимия или за намаляване размера на наказанието при условията на чл.55 от НК.
В постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК допълнение към касационната жалба от защитника на подсъдимия – адв. В. Й. се повтарят част от вече изложените аргументи. Навежда се и довод за не обсъждане на възражението от страна на съдилищата, че подсъдимият ползвал мотопеда като колело за придвижване. В заключение се твърди, че не е реализиран състав на престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК.
Подсъдимият Н. и защитниците му, редовно призовани, не се явяват пред касационния съд.
Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че изложените от съда мотиви са категорични относно релевантните факти и обстоятелства, а правните изводи са законосъобразни. Намира, че липсват основания, налагащи отмяна на постановения съдебен акт и предлага да бъде оставен в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Описаното по-горе процесуално развитие на делото ограничава пределите на касационната проверка само до обвинението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, с оглед постановената обратна присъда от въззивния съд в тази част. По отношение на обвинението по чл.345, ал.2, във вр. с ал.1 от НК въззивната присъда има характера на решение, с което е потвърден актът на районния съд и не попада в хипотезата на чл.346, т.2 от НПК.
В жалбата са посочени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК, както и необоснованост на присъдата.
В допълнението към жалбата твърдението за необоснованост се подкрепя с доводи за порок в дейността на въззивния съд при оценка на доказателствата, което сочи на касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Настоящият касационен състав намери, че следва да разгледа това оплакване по същество, като направено в срока за обжалване. Пред първоинстанционния съд подсъдимият е дал обяснения (л.20 от нохд №254/17г. на РС гр. Червен бряг), в които не е заявил да е управлявал мотопеда без включен двигател. В показанията си свидетелите Л. В. и Р. И. също не са съобщили подобни обстоятелства. Събраните гласни доказателства са били тълкувани от инстанционните съдилища според действителното им съдържание. Доказателства за управление на мотоциклета без включен двигател не са налични по делото, поради което упрекът към съдилищата, че не обсъдили подобна версия е неоснователен.
Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели за установени идентични фактически обстоятелства, но са им дали различна правна оценка. За да оправдае подсъдимия, първоинстанционният съд приел, че липсва субективната страна на престъплението по чл. 343в от НК, тъй като наказателното постановление, с което Н. е санкциониран за управление на моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление не му било връчено лично и бил в неведение за наложената му административна санкция.
В производството пред въззивния съд са били събрани доказателства за сключено от подсъдимия и защитата му споразумение по нохд № 161/17г., по описа на РС гр. Червен бряг, с което Н. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК – за управление на моторно превозно средство без свидетелство за правоуправление в срока на наложеното му административно наказание по НП № 16-0374-000805/16г., влязло в сила на 07.12.2016г. Текстът на постигнатото споразумение е бил прочетен от прокурора в съдебното заседание на 27.03.2017г. и възпроизведен в съдебния протокол, а подписаното от страните споразумение е било одобрено от съда. Така установените обстоятелства са мотивирали въззивния съд да приеме, че към момента на осъществяване на деянието по настоящото дело – 03.05.2017г., подсъдимият е знаел за наложеното му наказание по административен ред с НП № 16-0374-000805/16г. В ТР № 1 от 07.06.2016г. на ОСНК на ВКС е прието, че субективната страна на престъплението по чл.343в от НК изисква деецът да съзнава, че преди по-малко от година е бил наказан по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство и въпреки това отново да управлява МПС без такова свидетелство. Знанието на дееца за тези обстоятелства подлежи да доказване чрез всички допустими от процесуалния кодекс доказателства и доказателствени средства. В случая съдебният протокол от заседанието на 27.03.2017г. по нохд № 161/17г., по описа на РС гр. Червен бряг, представлява категорично доказателство, че към този момент подсъдимият е узнал за наложеното му административно наказание. С оглед така събраните доказателства, изводът на въззивния съд, че Н. е осъществил престъплението по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК както от обективна, така и от субективна страна, е законосъобразен.
Искането за намаляване на размера на наказанието с приложението на чл.55 от НК се подкрепя единствено с довод за млада възраст на подсъдимия. Това обстоятелство е било взето предвид от окръжния съд като смекчаващо отговорността. Като отегчаващо обстоятелство е било отчетено предходното осъждане за същото престъпление. Въпреки наличния баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, на подсъдимия са наложени лишаване от свобода и глоба под средния размер на предвидените в чл.343в, ал.2 от НК наказания. Липсват основания за допълнително смекчаване на наказанието. Младата възраст на Н. не представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а не е налице и многобройност на тези обстоятелства, поради което няма основание за приложението на чл.55 от НК.
С оглед изложеното касационният съд намери жалбата на подсъдимия Н. за неоснователна.
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.1, ал.1 т.1 от НПК, ВКС, І НО
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 46 от 04.10.2017г. по внохд № 662/17г. по описа на Плевенски окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: