Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
гр. София, 17 юни 2010 г
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на втори юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Антони Лаков
изслуша докладваното от
съдия ИВАНОВА касационно дело № 261 по описа за 2010 г
Производството е образувано по искане на осъдения М. Г. М., депозирано на 7.04.2010 г, за възобновяване на НОХД № 3797/08 по описа на Бургаски районен съд, по което е постановена присъда № 1* от 27.10.2009 г, потвърдена с решение на Бургаски окръжен съд № 6 от 15.01.2010 г, по ВНОХД № 275/09.
С първоинстанционната присъда молителят е признат за виновен в това, че на 14.04.2007 г, в гр. Б., е скрил чужд документ – запис на заповед, издаден на 29.12.2005 г, на основание чл. 535-538 ТЗ, с падеж 29.12.2006 г, с който се е задължил да плати безусловно и без протест сумата 8 646 лв на Газ-България” ЕООД, София, с управител Д, с цел да набави за себе си имотна облага, в размер на 8 646 лв, с оглед на което и на основание чл. 319 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години.
С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Сочи се, че анализът на доказателствата е опорочен, а оттам, и направените доказателствени изводи са неверни. Твърди се, че неправилно е преценена съставомерността на деянието, че записът на заповед се държи правомерно от длъжника поради това, че е изпълнил задължението си към кредитора, че не е осъществено изпълнителното деяние „скриване”, че инкриминираният документ не е „чужд”, че незаконосъобразно е отказано приложението на чл. 78 а НК. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове, по реда на Глава 33 НПК, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание на настоящата инстанция молителят или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането.
Представителят на ВКП намира искането за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно.
Не са допуснати нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Въззивният съд е анализирал доказателствените източници при спазване на изискванията, визирани в чл. 14 НПК, и правилата на формалната логика, а оттам, и доказателствените му изводи са верни. Изложени са убедителни съображения защо е отхвърлена версията на осъдения, респективно, защо не са кредитирани показанията на неговата съпруга / св. М/. С. в доказателствен аспект е бил въпросът дали подсъдимият е заплатил процесната сума и в резултат на това е получил инкриминирания запис на заповед или е взел документа неправомерно, заблуждавайки св. А, че желае само да го разгледа. БОС е приел, че подсъдимият не е изпълнил облигационното си задължение и неправомерно е получил документа, тъй като при такъв развой на договорните отношения записът на заповед следва да се намира у кредитора. В тази насока са последователните и еднопосочни показания на св. А, св. Н. Й. , св. Д. Й. , св. А, кореспондиращи на писмените доказателства, сред които справките от проведените между осъдения и св. М разговори по мобилните им телефони по време на инкриминираните събития. Именно при съвкупната преценка на изброените доказателствени източници е опровергана версията на осъдения, подкрепена от неговата съпруга, че при срещата със св. А е осъществено плащане, а инкриминираният документ е получен на правно основание. При направения верен доказателствен анализ е видно, че подсъдимият не е изпълнил задължението си към кредитора и неправомерно е взел записа на заповед, с което е попречил на притежателя на документа да реализира правата си, материализирани в него. Автор на документа е деецът, който го е издал в полза на своя кредитор като обезпечение на поетото задължение, а притежател на документа е кредиторът, който се явява лицето, имащо правното основание да го държи и използва. Ето защо, инкриминираният запис на заповед, независимо че е издаден от дееца, за него се явява „чужд” документ, със съдбата на който той няма право да се разпорежда / известно е, че закрилата по чл. 319 НК обхваща само документи, които са чужди или не изключително принадлежащи на дееца /. В теорията е изяснено, че под „скриване” на документ се разбира както поставяне на документа в положение, при което неговият притежател не знае къде той се намира, така и когато е осъществено разпореждане с документа, чрез което се създава невъзможност, завинаги или временно, притежателят на документа да се ползва от него. Следователно, ако бъде осуетена възможността на притежателя на документа да го ползва съобразно неговото значение, се касае за „скриване”, по смисъла на чл. 319 НК. В случая, са налице и останалите признаци от състава на посоченото престъпление, тоест, деянието е съставомерно и правилно е квалифицирано като такова. В същото време, следва да се отбележи, че записът на заповед има двойнствена правна природа, тъй като едновременно представлява документ и ценна книга с конститутивно действие / изготвянето и подписването на записа на заповед е необходимо условие за възникване и упражняване на материализираното в него вземане /. От своя страна, ценните книжа имат статут и на вещи и могат да бъдат предмет на имуществени престъпления / кражба или измама /. В случая обаче изложеното е без практическа стойност, тъй като е в насока утежняване положението на осъдения, което е недопустимо предвид характера на настоящето производство / образувано само по искане на осъдения /.
Липсва нарушение на материалния закон относно отказа да се приложи хипотезата на чл. 78 а НК, която не е налице. Видно от справката за съдимост, осъденият е освобождаван от наказателна отговорност, по реда на чл. 78 а НК, което е пречка за поредното му освобождаване по този ред.
По тези съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Г. М. за възобновяване на НОХД № 3797/08 по описа на Бургаски районен съд, по което е постановена присъда № 1* от 27.10.09, потвърдена с решение на Бургаски окръжен съд № 6 от 15.01.2010 г, по ВНОХД № 275/09.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: