Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
София, 21.04.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 24 март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1175 /2008 година
Производството е по чл. 218а, буква “а” ГПК/отм/
Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Д. Б. против решение № 6 от 04.01.2008г., постановено по гр.д. № 970/2007г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решението, постановено по гр.д. № 2158/2005г. и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касаторката против И. Н. Б. по чл. 108 от ЗС досежно ? ид.ч. от поземлен имот № 1* за който е отреден УПИ * от кв. 13 по плана на с. О., обл. Пазарджик.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност на решението, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост.
Ответницата по касация И. Н. Б. не взема становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд, изхожда от процесуално лигитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото се констатира следното:. Ищцата Т. Б. и брат и Г. Д. П. са деца и наследници на Д. Г. П. , починал 1987г., а ответницата И е една от наследниците – дъщеря на Н. Г. П. Наследодателите Д. и Н. , и Х. са братя, на чието име е бил записан имот 71 с обща площ 11 600 кв.м. Първия план на с. О. е от 1948г. и с него за имот 71 са отредени пет парцела, от които само един в кв. 35 – п.V-71, един парцел **** кв. 33 – п. ХІV-71 и три парцела в кв. 22 – п. VІ-71, VІІІ-71 и ІХ-71. В разписната книга по този план парцелите не са записани на всеки от братята по отделно, а записването е на името на тримата общо за имот 71. За неплатени данъци от всеки от тримата братя са отнети реални части от имот 71, но от описаните в актовете за държавна собственост граници на тези части не може да се направи извод отнетите реални части на кои парцели съответстват. От Д. П. с акт от 29.10.1952г. е отнета част от 600 кв.м. от имот 71, съставляваща парцел **** от кв. 35 при съседи Н. П. , Н. С. и улица. До Д. П. обаче е изпратено съобщение № 1349/10.11.1952г., че с решение на Пазарджишки РС от 29.09.1952г. се отнема дворно место, съставляващо парцел **** при съседи Н. П. , Н. С. и Х. П. Първият план обаче е действал от 1948г. до 1962г. и процесния терен е идентичен с парцел **** от кв. 33. По плана от 1948г. за имот 71 изобщо не се отрежда п.І-71. Това е сигнатура по втория план на селото одобрен 1962г. С него най-западната част от имот 71 е изключена от регулацията, а северната част от бивш квартал 35, която е останала в регулацията е присъединена към кв. 33. По този план за процесния терен е отреден парцел **** от кв. 35. При действието на този план е съставен АДС, в който като отчужден от Д. П. е записан парцел **** от кв. 35. Със заповед № 13/15.01.1972г. е извършена корекция на плана от 1962г., като се отрежда имот 471 за Д. П. и имот 472 за Х. П. и двата образувани от източната част на бивш имот 71. Със заповед № 124 от 24.07.1972г. е изменена частично регулацията, като парцели VІ-71, ХІІІ-71 и ХІV-71 се преотреждат за имот 471 за Д. П. , а парцели ІХ-71, Х-71 и ХІ-72 се отреждат за имот 472 за Н. П. Според тройната СТЕ, парцел **** от кв. 35 по плана от 1962г.. е идентичен с парцел **** от кв. 33 по плана от 1948г. Изключената от регулация западната част от имот 71 не е заявена по ЗСПЗЗ и възстановена на никой..
Със заповед № 477/17.06.1999г. е деактуван имота по АДС № 105/1966г. поради това, че е разрешено прекратяване на съсобствеността между държавата и Д. П. и той е заплатил определената оценка за този имот. С н.а. № 110/1983г. Добри П. е признат за собственик на парцел **** от кв. 35. С влязло в сила решение по гр.д. № 1384/1994г. на Пазарджишки РС е уважен иск за собственост, предявен от И. Б. , против брата на ищцата Г за същия парцел **** от кв. 35, като е признато, че наследодателят Д не е бил собственик на парцел **** от кв. 35, а негов собственик е бил брат му Н. П. Приети са за неправилни и констатациите в н.а. от 1983г. Въз основа на влязлото в сила решение, И. Б. е призната за собственик на същия парцел **** н.а. № 62,т.І/1999г. По сега действащия план, одобрен 2005г. имота е записан на основание съдебното решение и нот. акт от 1999г. на ответницата И.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесния парцел **** е идентичен на парцел **** по плана от 1962г. и с парцел **** по плана от 1948г., който никога не е бил отчуждаван за неплатени данъци, поради което н.а. № 1* т.1/1983г. не лигитимира наследодателят на ищцата, като собственик. Прието е, че не е приключила процедурата по прекратяване на съсобствеността с държавата, защото не е сключен договор по чл. 171 ал..4 от НДИ. С влязло в сила решение е установено, че процесния имот не е принадлежал на Д. П. по отношение на брата на ищцата и този юридически факт обвързва и ищцата дори да се приеме, че по отношение на нея решението няма сила на присъдено нещо. На последно место е прието, че достоверни са показанията на свидетелите, доведени от ответницата – С. и К. , които се подкрепят от СТЕ и от писмените доказателства..
Решението е неправилно, защото е постановено при нарушение на материалния закон – чл. 171 от НДИ, едностранчиво обсъждане на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка. От становищата на страните и данните по делото е ясно, че до отчуждаването за неплатени данъци няма доказателства да е извършена делба между братята, но всеки от тях е владял реално определена част от имот 71. Затова е особено важно за изясняване на делото да се установи какви реални части е владял всеки от тримата братя до отчуждаването, а и след това. За изясняване на този факт е удачно разпита на свидетелите да се проведе при извършване на оглед на место и в присъствието и на вещи лица, които въз основа на показанията и на данните от трите плана да изготвят скици относно точното местонахождение на реално владените части от имот 71 по първия план от 1948г. и пренасянето на тези части по следващите планове чрез комбинирани скици. Това се налага и на основание чл. 161 от ГПК, с оглед заключението на първата тройна СТЕ, която е подписано при особеното мнение на първоначалното вещо лице, което свидетелства за променени данни в записването имената на собствениците с молив върху първия план в интервала между двете заключения
От удостоверение № 1124/04.09.2004г. на Пазарджишки РС е видно, че между братя Д, наследодателите на страните е водено гр.д. № 1124/1971г. за установяване грешка в кадастралната основа. Решението не е запазено, но в срочната книга е вписано, че е уважен иска на Д. П. , като му признато за установено, че той е собственик на реална част от имот 71 в кв. 22 с площ 1810 кв.м., по скица на вещото лице. Това решение, постановено между наследодателите на страните по настоящото дело ги обвързва и е следвало да бъде преценено от съда ведно с установеното от тройната СТЕ, че със заповед № 124/24.07.1972г. е одобрено частично изменение на плана, като парцели VІ-71,ХІІІ-71 и ХІV-71 се преотреждат за имот 471, записан на Д. П. , а парцели ІХ-71, Х-71 и ХІ-71 за имот 472, записани на Х. П. Вещите лица обаче не са идентифицирали площта по цитираното решение и дали частичното изменение на плана е въз основа на това решение, а този въпрос е съществен, тъй като касае реално владяните части от имот 71 от всеки от тримата братя след отмяната на първия план и отреждането за тях по следващия план и изменението му. Ако парцел **** по плана от 1948г., попадащ в очертанията на имот 471, записан на името на Д. П. по следващия план никога не е актуван за държавен, както е приел въззивния съд, то не е необходимо той за бъде изкупуван от държавата, за което съдът е приел, че не е приключил фактическия състав по НДИ..
Мотивите на въззивния съд относно 171, ал.4 от НДИ /отм/ са принципно верни, но не кореспондират на доказателствата по делото, поради което това не е приложимия текст. От представените документи по преписката за изкупуване на отнетите 600 кв.м. е видно, че те са третирани като попадащи в съсобствен парцел ****. За изкупуването им е издадена заповед на председателя на общински народен съвет и с нея, съгласно чл. 175, ал.5 от НДИ е определено изкупуването да стане по реда на чл. 175, ал.5, т.3 от НДИ /отм/ /виж писмо № 10-00-106/24.12.1982г. Цитирания текст предвижда продажбата да се извърши по реда на глава втора от ЗСГ, а по този закон не се сключва договор, а се издава нот. акт по чл.20, ал.1 от ЗСГ /отм/, без участието на страните,на основание на който се придобива правото на собственост. /чл. 20, ал.1 от ЗСГ /отм/ Видно от съдържанието на н.а. № 110,т.І/1983г., той е издаден като констативен по чл. 483, ал.1 от ГПК /отм/ на осн. писмо от 21.10.1982г. на ОНС, въз основа на представените документи, включително и за извършено плащане на 600 кв.м., като целия парцел **** е бил с площ 825 кв.м. В нарушение на цитирания текст, въззивният съд е приел, че щом няма договор по чл. 171, ал.4 от НДИ, то не е придобито правото на собственост от държавата, защото не е бил приложим този текст, а чл. 171, ал.5, т.3 от НДИ, приложението на който е изрично предвидено в заповедта за изкупуване по чл. 171, ал.3 от НДИ, съобразно предвидената възможност за това в ал.5 от същия текст.
Правилно въззивния съд е прието, че влязлото в сила решение по гр.д. № 1384/1994г. на Пазарджишки РС, с което е уважен иск за собственост, предявен от И. Б. , против брата на ищцата Г за същия парцел **** от кв. 35 не е пречка за предявяване на иска по настоящия спор..неправилно обаче се е позовал на мотивите на същото решение и е приел, че установените в него факти обвързват ищцата. То не създава сила на присъдено нещо между страните по настоящия спор относно собствеността на парцел ****, защото ищцата не е участвала като страна по делото по което е постановено. Вярно е че е прието в мотивите на решението, че наследодателят Д не е бил собственик на парцел **** от кв. 35, а негов собственик е бил брат му Н. П. , но мотивите не са част от него, съгласно чл. 189, ал.2 от ГПК/отм/ и задължителната съдебна практика на ВКС – ТР № 1/2000г. т.19 и не се ползват със сила на присъдено нещо. Затова от влязлото в сила решение не следва да се черпят аргументи по същество по настоящия иск.
По изложените съображения, съдът счита, че въззивното решение е постановено при наведените в жалбата основания по чл. 218б, ал.1,б.”в” от ГПК /отм/, което налага касирането му. Предвид допуснатите съществени процесуални нарушения и необходимостта от събиране на нови доказателства, делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 6 от 04.01.2008г., постановено по гр.д. № 970/2007г. на Пазарджишки окръжен съд
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: