5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София 22.03. 2011 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 999/2010г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н., всички от[населено място] и на С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д., всички от[населено място], срещу въззивно решение №323 от 12.03.2010г. по гр. дело № 1723/2009г. на Варненския окръжен съд.
Касаторите С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д., обжалват въззивното решение в частта, с която е уважен срещу тях иск с правно основание чл.108 ЗС по отношение на недвижим имот, находящ се в[населено място], кв.Г., м.Р. с площ 755 кв.м. ид.части от ПИ № 2324/с идентификатор по кадастралната карта № 10135.551.2324, целият с площ 819 кв.м. по П. на м.Р., кв.Г., кадастрален район 551, в частта, с която са осъдени да заплатят на ищците обезщетение за ползването на имота в размер на 950 лева плюс 50 лева за забавено изпълнение, както и в частта, с която е отхвърлено възражението за задържане на имота до заплащане подобрения над признатия размер от 31 762 евро до претендирания размер от 50 000 евро. Изложени са твърдения, че са налице основанията на чл.280,ал.1, т.1 ГПК за произнасяне в решението по въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата. Твърди се, че процесният имот не е земеделска земя, наследодателят на ищците не е внасял земеделски земи в ТКЗС, реституцията е извършена без доказателства за правото на собственост, съдът не е участвал активно в изясняване на фактическата обстановка. Приложени са решения на ВС и ВКС. Сочи се, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като в мотивите си въззивният съд е приел, че претенцията за заплащане на обезщетение от 1000 лева е неоснователна, но в диспозитива касаторите са осъдени да заплатят тази сума.
Касаторите Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. обжалват въззивното решение в частта, с която е признато направеното от ответниците възражение за задържане до заплащане на направените в процесния имот подобрения на основание чл.72 ЗС. П. се въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – ППВС№6/1974г., относно това имат ли качеството на добросъвестни владелци лицата, които имат привидно право на ползване за имота и не са установили да са били ползватели, както и дали бившите ползватели продължават да имат качеството на добросъвестни владелци след прекратяване правото им на ползване от ЗСПЗЗ и приложението на разпоредбата на §4в ПЗР ЗСПЗЗ, съотнесено към разпоредбата на чл.72 ЗС. В. от страните оспорва касационната жалба на другата страна и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в съответните обжалвани части по съображения в становища в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и отговарят на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение от 14.11.2008г. по гр. дело №64/2006г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата от 950 лева и лева за забава в размер на 50 лева, както и допълнително решение № 2026 от 25.06.2009г. , с което е отхвърлено направеното от ответниците възражение за заплащане на подобрения – построяване на жилищна сграда с площ 35 кв.м. в размер на 31 762 евро, съставляваща увеличената подобрения на основание чл.72 ЗС и признаване право на задържане до заплащане на сумата. По реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д. са осъдени да заплатят на Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. на основание чл.59 ЗЗД обезщетение за ползване на недвижим имот с лихва за забава по чл.86 ЗЗД; признато е право на задържане на основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ вр.чл.72 ЗС в полза на С. Д., Р. Д. и Т. Д. до заплащане от Д. Х., И. П., Н. Н. и Т. Н. на сумата от 31 762 евро, представляваща стойност на направени в имота подобрения : масивна жилищна постройка, състояща се от една стая с изба, таванско помещение в подпокривното пространство с обща площ 25,4 кв.м. и пристроени антре, стая с баня и тоалет с площ 30 кв.м.В останалата част, с която е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС , предявен от Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. срещу С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д., за недвижим имот, находящ се в[населено място], кв.Г., м.Р. с площ 755 кв.м. ид.части от ПИ № 2324/с идентификатор по кадастралната карта № 10135.551.2324, целият с площ 819 кв.м. по П. на м.Р., кв.Г., кадастрален район 551, и е отхвърлено възражението за признаване право на задържане до заплащане на подобрения над 31 762 евро, първоинстанционното решение е оставено в сила.
За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са наследници на А. Х. , която по протокол за съдебна спогодба от 1947г. е собственик на земеделски имоти, измежду които и процесният. Налице е приключила в тяхна полза реституция по ЗСПЗЗ на процесния имот, попадащ в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, съгласно решение на ПК от 08.03.2000г., заповед на кмета по §4к,ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и скица на новообразувания имот – ПИ №2324. По отношение легитимацията на намиращите се в имота ответници, въззивният съд е приел, че наследодателя им С. Д. е било предоставено по реда на ПМС №11/1982г. за ползване място с размер 0.7 дка в[населено място], м.”М.”, който попада в реституирания на ищците имот.В полза на Д. е издадено разрешение за строеж на сезонна постройка от 20 кв.м и през 1985г. в имота е била построена масивна вилна сграда, състояща се от полуподземен етаж, етаж и подпокривно пространство, което е в нарушение на издаденото разрешение за строеж. През 2005г. е констатирано строителство без съответните строителни книжа, изразяващо се в пристройка с площ 20 кв.м. към вилната сграда. Техническите характеристики на постройката от 1985г. съответстват на сграда по смисъла на §1в ПЗР ППЗСПЗЗ, тъй като отговарят на действалите тогава правила и норми – чл.303б,ал.3 ППЗТСУ и Наредба №5/1977г. Сградата обаче е била построена без разрешение за строеж, тъй като издаденото такова е било за сезонна постройка от 20 кв.м. Няма доказателства С. Д. да е заплатил стойността на земята, а и това не би могло да бъде сторено поради ограничението на §4б,ал.1 П.. Правото на ползване не се е трансформирало в право на собственост. Възражението на ответниците, че са придобили имота по давност също е неоснователно с оглед разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗВСОНИ/ред.ДВ, бр.107/18.11.1997г./. При това положение е прието, че ревандикационният иск е основателен. Възражението на ответниците за признаване право на задържане въззивният съд е приел за основателно съобразно разпоредбата на §4в ЗСПЗЗ. Ползувателите са приравнени на добросъвестни владелци с правата по чл.72 ЗС. Стойността на подобренията е определена на база пазарната стойност на цялостното застрояване на имота, вкл. пристрояването от 2005г.
По касационната жалба на С. Д. Д., Р. С. Д. и Т. С. Д.. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението в обжалваната от тези касатори част. Изложеното от касаторите не представлява формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а касационни оплаквания за необоснованост на съдебния акт по смисъла на чл.281,ал.1,т.3 ГПК. Въпросите относно преценката на доказателствата и фактите по делото не е правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който може да обуслови допускане на касационно обжалване, съобразно разясненията, дадени в т.1 на ТР № 1/2009г., ОСГТК. Доводите са относими към обосноваността на съдебния акт и извършената преценка на доказателствата, което не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Доколкото от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК може да се уточни правен въпрос относно правото на ответниците, черпещи права от предоставеното им право на ползване, да се бранят с възражение, че наследодателят на ищците не е бил собственик на имота към момента на неговото коопериране, то следва да се имат предвид постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС, обобщили практиката по този въпрос – №426/2009г. по гр.д.№2713/2008г.,ІІ г.о., № 185/2010г. по гр.д.№65/2010г., ІІг.о. Съгласно тези решения ответниците в качеството им на ползватели на възстановения имот нямат право да се бранят с възражение, че ищецът не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС.
По касационната жалба на Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н.. Налице е визираното в изложението на чл.284,ал.3,т.1 ГПК основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса относно приложението на §4в ПЗР ЗСПЗЗ вр.чл.72 ЗС в случаите на прекратено по силата на ЗСПЗЗ право на ползване, което не може да се трансформира в право на собственост и при положение, че строителството в имота е извършено и след влизане в сила на ЗСПЗЗ. В тази връзка и с указанията, дадени в т.1 ППВС №6/1975г. следва да се даде отговор на повдигнатия от касаторите въпрос дали е приложима разпоредбата на §4в ПЗР ЗСПЗЗ вр.чл.72 ЗС и по отношение на лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на реституция, след като е прекратено правото им на ползване с влизане в сила на ЗСПЗЗ. От разрешението на тези въпроси е обусловен изхода на спора досежно релевираното възражение за правото на задържане.
Изложеното налага извод, че по поставените в касационната жалба въпроси е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На касаторите следва да се укаже в едноседмичен срок да представят доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на ….
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №323 от 12.03.2010г. по гр. дело № 1723/2009г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е признато право на задържане на основание §4в ПЗР ЗСПЗЗ вр.чл.72 ЗС в полза на С. Д., Р. Д. и Т. Д. до заплащане от Д. Х., И. П., Н. Н. и Т. Н. на сумата от 31 762 евро, представляваща стойност на направени в имота подобрения.
УКАЗВА на Д. Н. Х., И. Н. П., Н. П. Н. и Т. П. Н. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1242 лева и да приложат вносния документ. В противен случай производството по делото ще бъде прекратено. След изтичане на дадения срок делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.