4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 303
гр. Сафия, 07 октомври.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на деветнадесети юни………..две хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ
при секретаря К. Павлова………………..……………………………в присъствието на
прокурора И. Симов………..……………………..……………изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………………….наказателно дело № 691 по описа за 2015 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. Я В. против въззивно решение № 40/18.03.2015 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 21/2015 г., с което е била потвърдена присъда № 1/12.01.2015 г. по НОХД № 1005/2014 г. на Плевенския окръжен съд.
С тази присъда Плевенският окръжен съд е признал подсъдимия С. Я. В. за виновен в това, че на 28.09.2014 г. във вилна зона „” в [населено място], умишлено е умъртвил С. Н. П. от същия град, поради което и на основание чл. 115 от НК му е наложил наказание 10 години лишаване от свобода, което е намалил с 1/3 на основание чл. 58а, ал. 1 от НК в размер на 6 години и 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Произнесъл се е по веществените доказателства, както и е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС от защитника на подсъдимия, са изложени доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. Претендира се преквалификация на деянието по чл. 118 или чл. 124 от НК и/или намаляване на наложеното наказание с прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 66 от НК.
Повереникът на частните обвинители изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът от ВКП също намира жалбата за неоснователна, поради което и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
Касационната жалба е неоснователна.
От съдържанието на касационната жалба е видно, че материалният закон се отчита за нарушен поради невъзприемане на алтернативно поставените от защитата тези за извършване на деянието при условията на чл. 118 или чл. 124 от НК. Не било съобразено, че пострадалият е упражнил насилие като е нанесъл на подсъдимия изненадващ удар в гръб, както и това, че макар подсъдимият в отговор да му е нанесъл побой, то същият нито е целял, нито е допускал настъпването на неговата смърт, за което свидетелствал факта, че е подпрял главата на пострадалия с тротоарна плочка и го покрил с якето му.
ВКС оценява посочените възражения за неоснователни. Същите са били поставени на вниманието на въззивната инстанция, която подробно ги е обсъдила и отчела за неоснователни, излагайки по този повод конкретни и убедителни съображения. Въз основа на признатите от подсъдимия факти в обстоятелствената част на обвинителния акт, потвърдени в съдебното производство от доказателствената съвкупност, действително е било установено, че пострадалият е нанесъл на подсъдимия удар с летва в теменната част на главата, причинявайки му лека разкъсно-контузна рана. Въззивният съд е отчел това насилие, но ясно е мотивирал, че то не е било от характер и степен да предизвика силно раздразнение при подсъдимия и в това състояние същият да е извършил тежкия побой върху пострадалия, вследствие на който той е починал. В тази връзка подробно са били обсъдени както обясненията на подсъдимия, така и констатациите на КСППЕ, на базата на които е прието отсъствие на физиологичен афект, а само обикновено раздразнение и ответна агресивна реакция вследствие и на алкохолното му повлияване. При това положение липсва основание за преквалификация на деянието по чл. 118 от НК.
Липсва основание и за прилагане на чл. 124 от НК с оглед твърдението, че деецът не е действал с цел да лиши от живот пострадалия. Въпросът за действителното представно съдържание на подсъдимия е било разрешено при спазване на изискванията за комплексна оценка на всички обстоятелства, които предшестват и съпътстват изпълнението на деянието, като и последиците от него. Правилно е прието, че подсъдимият не е искал да умъртви пострадалия, но е съзнавал, че нанасяйки му многобройни силни удари в областта на главата, шията и гръдния кош (довели до раздробяване на костите на лицевия череп, тежък мозъчен оток, счупване на черепната основа, на подезичната кост и на гръдната кост с последвала аспирация на кръв и асфикция) и изоставянето му в безпомощно състояние, причиняването на смъртта е бил предвиждан възможен резултат, който той е допускал, но се е отнесъл безразлично към него. В тази връзка с основание като форма на вина е приет евентуален умисъл, а не непредпазливост по отношение на смъртния резултат в хипотезата на чл. 124 от НК.
Доводите за явна несправедливост на наказанието поради подценяване на данни за личността на дееца със смекчаващ характер също са неоснователни. Видно е от мотивите на първата инстанция, възприети и от въззивната, че в категорията на смекчаващите обстоятелства са отчетени както чистото му съдебно минало и критично отношение, така и приложеното от пострадалия насилие, което е било с незначителен интензитет. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, без игнориране на индивидуалната тежест на деянието с оглед спецификата на изпълнението му, тези обстоятелства не формират извод за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В този аспект правилно наказанието е било определено в рамките на минимума от 10 години лишаване от свобода, след което е било редуцирано с 1/3 съгласно изискването по чл. 58а, ал. 1 от НК на 6 години и 8 месеца. В потвърдения размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и е справедливо.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 40/18.03.2015 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 21/2015 г.,
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.