Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
София, 01.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 683/2008 година по описа на Второ гражданско отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.3 ПЗР ГПК обн. Д. В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г.
Ц. А. И. , Д. И. И. и А. И. И. са обжалвали въззивното решение на П. окръжен 355 от 30.11.2007г. по гр.д. № 274/2007г.
Ответниците Й. Ж. Й. и К. Ж. Й. изразяват становище, че въззивното решение е правилно и молят да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Производството е по чл.108 ЗС.
С обжалваното решение П. окръжен съд в производство по чл.218з ГПК /отм./ е оставил в сила решението на Р. районен съд № 228 от 26.10.2004г. по гр.д. № 163/2004 г. , с което е уважен иска по чл.108 ЗС за предаване владението на 2/3 ид.ч.от имот 159079 по картата на землището на с. С., П. област, м. „Д”.
В. съд е приел от фактическа страна, че имотът е възстановен с решение на ОСЗ № 2* от 07.04.2004г. на наследници на Й. И. Тафраджийски, който е починал през 1977г. и е наследен от синовете си Б. Й. И. и Ж. Й. И. , както и от сина си И. Й. И. , починал през 2001г. и оставил за наследници Ц. А. И., Д. И. И. и А. И. И. – ответници по делото. Правните изводи на съда са, че имотът е съсобствен между страните, придобит по наследствено правоприемство и реституция по ЗСПЗЗ. По възражението на ответниците за придобивна давност съдът е изложил съображения, че имотът е представлявал земеделска земя, защото е бил извън регулация, включен е бил в ТКЗС и след кооперирането му не е могла да тече придобивна давност.
Решението е валидно и допустимо, а по същество е правилно като краен резултат по следните съображения:
Твърденията на ищците в исковата молба са, че спорният имот е принадлежал на общия наследодател Й е възстановен на неговите наследници с решение на ОСЗГ през 2004г., поради което по наследствено правоприемство те притежават по 1/3 ид.ч. от имота, който се владее без основание от ответниците. С исковата молба са оспорени техните права, признати с нотариален акт № 141/2002г., издаден по обстоятелствена проверка на основание давностно владение и наследство, поради което основният спорен въпрос по делото е бил дали са били налице предпоставките на чл.79 ЗС за оригинерно придобиване на собствеността.
С отменителното решение на ВКС ІV-А г.о. № 83/07 от 26.02.2007г. по гр.д. № 2726/2005г. са дадени указания да се изясни дали имотът е бил включен в ТКЗС при приемането на наследодателя за член-кооператор, или собствеността е запазена. Тези указания целят да се установи дали имотът е бил коопериран, при което решението на ОСЗГ би имало конститутивно действие и поради това правоизключващите възражения на сънаследниците, които противопоставят оригинерно придобиване на собствеността биха могли да се основават на факти, настъпили след реституцията на земеделската земя. При новото разглеждане на делото е изслушана техническа експертиза, която е дала заключение, че спорният имот е част от имот пл. № 899 по кадастралния план на селото от 1949г. , но е извън регулация като граничи с УПИ ХV-899 кв.94 по регулационния план като част от имот пл. № 899 е предвидена за улица. При тези данни въззивният съд законосъобразно е приел, че имотът има земеделски характер. При липса на писмени доказателства за начало на давностно владение съгласно изискванията на чл. 12 ал.7 ЗСПЗЗ придобивна давност не е могла да тече по време на кооперирането на земята поради забраната на чл.86 ЗС в редакция Д.в.бр.31/1990г. Неоснователен е доводът на касаторите, че собствеността върху имота е била запазена на основание чл.11 ал.2 от П. У. на ТКЗС от 1958г. , защото изключението в него е предвидено само за имотите в регулация , а по делото е установено, че само част от имота на наследодателя, заснет с пл. № 899 по кадастралния план от 1949г. е включен в регулацията през 1949г. От момента на възстановяването на собствеността през 2004г. до предявяването на иска са изминали само две години, срок недостатъчен за настъпване на последиците на чл.79 ЗС. Отделно от това следва да се посочи, че ответниците не са доказали елементите на фактическия състав на придобивната давност, защото посочените от тях свидетели са установили единствено факта на обработването на имота от наследодателя им след смъртта на неговия баща. В отношенията между сънаследниците обаче не се прилага презумпцията на чл. 69 ЗС. При наследствено правоприемство, се счита, че всеки от наследниците е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва съгласно чл. 127 ГПК /отм./ е длъжен да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението трябва да бъде обективирана в конкретни действия , които да показват на сънаследниците, че тяхната фактическа власт е отблъсната, каквито факти свидетелите по настоящото дело не са установили /решение 140/2006г. на ВКС, І г.о., 169/2006г. І г.о. 972/2006г., І г.о., 216/2002г. І г.о./. С оглед на изложеното крайния извод на съда за основателност на предявения ревандикационен иск е правилен и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на П. окръжен 355 от 30.11.2007г. по гр.д. № 274/2007г.
ОСЪЖДА Ц. А. И. , Д. И. И. и А. И. И. да заплатят на Й. Ж. Й. и К. Ж. Й. 200 лв./двеста лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: