Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
Гр.София, 10.07.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора КАРАГОГОВ
Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 958/13 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 10/15.03.12 г.,постановена от ОС-Видин /ВдОС/ по Н.Д. 288/ 11 г., подсъдимият В. Т. В. е признат за невиновен за извършени от него две престъпления по чл.282,ал.2,пр.1 и 2 вр.ал.1 НК и за едно престъпление по чл.219, ал.3 вр.ал.1 НК.
По протест на ОП-Видин е образувано В.Н.Д.646/18 г.по описа на АС-София /САС/, НО, 8 състав. С решение № 316/22.03.13 г.присъдата на ОС-Видин е потвърдена.
Срещу така постановения съдебен акт е постъпил касационен протест с оплаквания за наличие на касационните основания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се протестираното решение на бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В постъпил писмен отговор, изготвен от защитниците на подсъдимия, протестът бива оспорен изцяло.
В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП го поддържа, без да изложи никакви аргументи.
Подсъдимият и неговите двама защитници молят сезиращия настоящата инстанция прокурорски акт да бъде оставен без уважение.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение,като взе предвид протеста и изложените в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното:
Голяма част от касационния протест е повторение на въззивния такъв. Но за разлика от втория, първият е протест по съществото на постановения от ВдОС съдебен акт, позоваващ се на необоснованост и неправилност на същия. Това е допустимо и законосъобразно, доколкото второстепенният съдебен състав представлява поредна инстанция, разглеждаща делото по същество и занимаваща се с фактологията по престъпната дейност, базирана на оценката на събраните доказателствени материали. В конкретния случай САС е направил пълен преглед на набраната по делото доказателствена съмкупност, за разлика от ВдОС, а въз основа на нея е извел съответни фактически и правни изводи, за които е дал подробни разяснения. За разлика от въззивната, върховната съдебна инстанция по наказателни дела, поне до трето разглеждане на делото пред себе си /процесното е първо поред/, е инстанция по правото, ангажираща становище по предвидените в чл.348,ал.1 НПК касационни основания. Необосноваността, залегнала в касационния протест, категорично не е такова основание.
Казаното току-що не е самоцелно. То цели да обърне внимание на обстоятелството, че доколкото присъдата на ВдОС не е отговаряла стриктно на заложените в чл.301 НПК предпоставки, недоволството на прокурор от РП-Видин от нея е било обяснимо. Изтъкнатите от него аргументи обаче, повторени от представител на Апелативна прокуратура- София, далеч не могат да бъдат отнесени към съдебния акт, постановен от втората инстанция. Всички изложени от прокурора съображения са относими към необоснованост, поради което и отговорът на подсъдимия и неговите защитници срещу касационния протест и пледоарията им в съдебно заседание пред ВКС засяга основно такива проблеми.
Това е така, но доколкото може да се твърди, предвид цифрово отразяване на касационните основания, че се претендират нарушения на процесуални правила, довели до неправилно приложение на материалния закон чрез оправдаване на дееца, заслужава на първо място да се отбележи, че поставените в протеста, предмет на преглед от ВКС, въпроси, са намерили отражение в мотивите на въззивния съд. Често обаче те са подминавани като несъществуващи от представителя на прокуратурата или пък е омаловажавано казаното с единствена претенция за негова неправилност.
ПО ПУНКТ ПЪРВИ ОТ ОБВИНЕНИЕТО И ПРОТЕСТА:
Голяма част от фактическите и доказателствени изводи на САС по този пункт са споделени по прокурорския протест, а за несподелените не се сочат допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до невярно формирана съдебна воля и до незаконосъобразно приложение на правото в тази връзка. Твърди се,че “неправилно” въззивната инстанция е приела добив на инертен материал от процесната кариера още от 1975 г.; добив на баластра по сключен договор за поръчка № 40/16.05.05 г.между дружество [фирма] София и община Ружинци за общински нужди; неточно изпълнение на същия при реализиране на облигационни правоотношения; липса на обективирани пряк умисъл и специална цел у подсъдимия. За да мотивира тезата си, представителят на САП е изписал “необосновано” игнориране на експертни заключения, касаещи този пункт по обвинението срещу В., невъзприемане на свидетелски показания на определени лица и възмущение от даване на вяра на лица в служебна зависимост от дееца или собственици и служители в облагодетелстваното дружество- ерго, лица с икономическа зависимост. Оттам насетне е направен извод за нарушение на разпоредбата на чл.5,т.4 ЗПБ, като разрешимият само чрез концесия добив е прикрит чрез договор за поръчка, по какъвто начин подсъдимият в качеството си на кмет превишил правата си.
Всъщност, претенцията на представителя на държавното обвинение е свързана с желание за намеса в суверенната преценка на решаващия съд по отношение на оценката на събраните и проверени доказателствени материали. Подобно искане е недопустимо, но целеният резултат би могъл да бъде постигнат със законосъобразно аргументирано оплакване за нарушение на процесуалния закон и ограничено право на участие на прокуратурата като страна в процеса, ако съответният съд по същество не е мотивирал становището си или е допуснал съществени фактически, логически и/или правни грешки при неговото формулиране. В конкретния случай не може да се счете, че такъв проблем е налице.
Предвид обстоятелството, важащо за всеки пункт от повдигнатите обвинения, че абсолютно ясно в настоящото производство са замесени политически ангажирани лица, инициирали същото и отстояващи своя собствена партийна позиция от една страна, и споделящи политическите идеи на подсъдимия за вече сменена по демократичен начин-чрез избори- власт, от друга, съдът е бил поставен пред нелеката задача да осмисля показанията на свидетели от двете групи,даващи генерално различни показания. Затова, наред с обективно установените по експертните заключения факти, той е основавал тезата си на съобщено от свидетели, които не са в никоя от тези групи и не са обвързани нито личностно, нито политически с някоя от тях или самия деец. В съответствие с казаното от свидетели от тази условно наречена трета група, САС е преценявал на кои лица от първите две групи да даде вяра. При възприемане на този принципен подход не са допуснати процедурни грешки, нито пък по някакъв начин превратно е тълкувано казаното от свидетелите. За всеки приет факт са изложени пространни аргументи, които не се атакуват от държавното обвинение по начина, по който това е допустимо да бъде направено пред касационна инстанция. В този смисъл, на плоскостта на извеждано лично от ВКС процесуално нарушение, не може да бъде споделено оплакването на представителя на САП за кредитиране на едни и некредитиране на други свидетелски показания и за неправилна преценка на експертни заключения.
Общият добив на инертни материали от процесната кариера, находяща се в землището на община Ружинци, е 14 452 куб.м. Казаното е констатирано през 2010 г. По това обстоятелство, установено по експертен път, няма спор. Но има спор в какъв период от време, при отчуждена през 1975 г.кариерна площадка за добив на баластра за строителни цели, е бил получен материалът и дали точно това количество, вменено на подсъдимия, което представлява цялото такова, добито от кариерната площадка, е изкопано през 2005 г.за нуждите на [фирма], с оглед рехабилитация на международен път Е-79. Отговорът за добив единствено през 2005 г. /инкриминирания период/ е отрицателен и от 18 до 29 страница от мотивите на второстепенния съдебен акт е обяснено защо. В своя протест прокурорът не се противопоставя с надлежни доказателствени аргументи на казаното, поради което и е ненужно по-нататъшно обсъждане.
Като голословни могат да бъдат преценени и твърденията на държавния обвинител, изготвил сезиращата настоящата инстанция процесуален документ, относно оценката на правото от САС по този пункт на обвинението. От стр.30 до стр.37 процесният съд подробно е разисквал въпросите по приложението на правото. Той е разяснил важащите към съответния процесуален момент норми на чл.2,т.5; чл.3,ал.2 и чл.4,ал.2 ЗПБ и защо в случая не е приложима разпоредбата на чл.5,т.4 ЗПБ за предоставяне на концесия от общинския съвет. Тези съображения очевидно са убегнали от вниманието на прокурора. В протеста той не се противопоставя не позицията на въззивния съд, а просто повтаря крайния извод по поддържаната от прокуратурата теза по правото, без да намира за нужно /или поради липса на сериозни съображения/ да я обоснове. При този процесуален подход касационната инстанция не намира разумни, правилно процесуално формулирани доводи, върху които да разсъждава и на които да даде свой собствен отговор.
Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се спомене мотивировката на САС за приложения към делото договор за поръчка с елементи на изработка между [фирма] и община Ружинци, представлявана от подсъдимия. На първо място САС е обяснил защо приема добив на баластра за общински нужди най-малко с оглед посипване на стария обходен общински път, заради спиране на движението по рехабилитиращия се път Е-79. Надхвърляне на необходимите обеми правилно би следвало да бъде отнесено към управляващия [фирма] Ц., а не към дееца. На второ място ВКС се солидаризира с изложеното в съдебния акт относно произволен извод за фиктивност на споменатия вече договор за поръчка, привидно създаващ между страните договорни отношения, за да може дружеството безвъзмездно и безпрепятствено да добие инертни материали. Верен е изводът, направен от САС, че такъв аргумент липсва в обстоятелствената част на обвинителния инструмент и подобно разширяване на обвинителната фактология не е разрешено от процесуалния закон.
ПО ПУНКТ ВТОРИ ОТ ОБВИНЕНИЕТО И ПРОТЕСТА:
Казаното по отношение на незаконосъобразно конструиран протест с позоваване на неправилност на съдебната преценка, както и на необоснованост /буквално заложени в писмения документ/, обсъждани в предишната част на настоящия съдебен акт, важат с пълна сила и тук. Възпроизвеждане на доказателствените материали по преценка на държавния обвинител, с позоваване на недостатъчна степен на оценка на някои от тях, трудно би могла да замести дължимото за един касационен протест аргументирано оплакване за допуснато нарушение на процесуалния закон. Въобще не става ясно кои точно процедурни задължения не са спазени от апелативната инстанция, а вследствие на тях тя да е формирала незаконосъобразна съдебна воля и да е ограничила правото на прокуратурата на участие в процеса, което от своя страна да е довело до неправилно приложение на материалния закон с оправдаване на дееца за извършено от него престъпление по чл.219,ал.3 вр.ал.1 НК.
Няма спор, че качеството на процесния външен отводнителен канал не е отговаряло на заложените в проекта правила. Няма спор,че документацията в тази връзка също не е била изрядна- като най-малкото е несвоевременното вписване на категорията на обекта. Същевременно обаче подсъдимият в качеството на кмет на община Ружинци е създал стройна организация по изпълнение на подобни задачи. Извън системата на “двойния подпис” във финансово отношение, главният архитект на общината управлявал този проект, а отделно бил ангажиран и строителен надзор. След като обектът е въведен в експлоатация по съответния ред, подсъдимият е бил задължен да осъществи пълно плащане по договора, както и е сторил. Отделно от това, в съгласие с отразеното от САС, авансовото плащане не е забранено от закона. Иначе казано, дали В. е посещавал строителната площадка или не, за да добие непосредствени възприятия в хода на строително-монтажните работи, както сочи в протеста си представителят на САП, няма никакво значение за ангажиране на отговорността му за безстопанственост, тъй като той не е нарушил разпоредбите на чл.4,ал.1 и 2 вр.чл.32 ЗОБ и чл.44,ал.1,т.1 и 2 ЗМСМА. От стр.51 долу до стр.61 средата въззивният съд е дал пространни разяснения за своята теза, с които ВКС се съгласява и не намира за нужно да ги повтаря. А последното казано е възможно, тъй като в протеста липсват съображения, които да се конфронтират с позицията на САС и да дават повод за допълнителни размишления и аргументация.
В тази част на изложението върховната съдебна инстанция по наказателни дела желае само да акцентира върху вярно споменато от апелативния съд и подминато като несъществуващо от страна на въззивната прокуратура обстоятелство. По обвинителен акт не е посочено какви грижи за ръководене, управление, стопанисване и запазване на поверено имущество- инкриминираната сума от 52 191 лв.- е следвало да положи подсъдимият,за да не се стигне до разпиляването му. Предвид създадената организация в общината и спецификата на извършваната дейност, качеството на изпълнение не може да бъде вменено като нереализирана отговорност от кмета, при това съзнателно. Остава неясно какви действия е бил длъжен да изпълни той, за да може неговото бездействие да попълни състава на чл.219, ал.3 вр.ал.1 НК.
ПО ПУНКТ ТРЕТИ ОТ ОБВИНЕНИЕТО И ПРОТЕСТА:
Мотивировката по този пункт не се различава ни най-малко от другите в качествен план. За пореден път се говори за неправилност и необоснованост, като се възпроизвеждат факти и доказателства по начина, по който ги третира държавният обвинител. Отново се атакува суверенната преценка на въззивния съд по доказателствената наличност, като на практика се отрича възможност за различна от предложената от страна на прокуратурата оценка. При това не се сочат конкретни нарушения на процесуалните правила, допуснати от САС, които да бъдат осмисляни на плоскостта на чл.348,ал.1,т.2 НПК.
За да се пристъпи към почистване на коритото на река Лом в района на три села,намиращи се на територията на община Ружинци, подсъдимият като управляващ общинската администрация не е взел самостоятелно решение и да е пристъпил към неговото изпълнение. Доказателственият материал по делото дава възможност за преценка за дългия път, изминат от общинската администрация и държавни институции, докато се стигне до отпускане на извънредните средства за тези цел. Въззивната инстанция е направила извод за допуснато от страна на подсъдимия нарушение на ЗОП и НВМОП чрез непровеждане на конкурс за възлагане на обществена поръчка, по какъвто начин е уважен въззивният протест в тази част. Въпросът е решен и по съдебен административен ред, а доколкото подсъдимият и неговата защита не атакуват въззивното решение в частта по мотивите, касационната инстанция не намира смисъл да го обсъжда по друг начин.
Не може обаче да се съгласи на първо място с доводите по протеста, че САС е приел тезата, че подсъдимият е “подведен” от юристката на общината и в този смисъл не е намерено нарушение на чл.15,ал.1 ЗОП и не е съобразено развитието на делата по административен съдебен ред. И простият, и внимателният прочит на решението на САС са еднопосочни- няма разлика между позицията на прокуратурата и тази на въззивната инстанция в обсъжданата насока. Съвсем различен е въпросът какви правни изводи се правят.
На второ място, според държавния обвинител от доказателствата по делото се установява, че не е имало опасност от преливане на реката в районите на селата Ружинци, Бело поле и Дреновец. Следователно, не е имало нужда от почистване на речното корито поради нерегистрирано бедствено събитие. Подобен аргумент е отправян и пред долните инстанции и всяка от тях е реагирала по своеобразен начин. Като се има предвид, че всички ангажирани по повода държавни институции са отговорили положително на искането за отпускане на средства за почистване на коритото на река Лом при посочените три села, включително и Басейнова дирекция, защото са преценили риска от наводнение при преливане на реката поради замърсяване на речното корито, определено неясна остава последователно поддържаната позиция на държавното обвинение. На същата ВдОС е отговорил пределно откровено, че коритото следва да се почиства, за да не се допуска наводнение поради преливане на реката, а не след като такова стане. САС от своя страна е говорил за преценка на целесъобразност, която не влиза в правомощията на настоящия наказателен преглед. Всеки посвоему е прав, макар и по различен начин да е вербализиран отговорът на един и същи прокурорски довод.
На трето място, изключително задълбочено са обсъдени показанията на поредните антагонистични групи свидетели, за да се стигне до несъмнен извод, че действително е било почистено речното корито, в каквато насока са взети предвид показания на независими свидетели-представители на държавни институции. Макар и да е приета липса на документално определени депа за изхвърляне на отпадъците, въззивната инстанция е стъпила на плоскостта на обсъждане на многобройни свидетелски показания в тази връзка. Отново е реализиран подходът на съобразяване с депозираното от най-неангажираните лично или политически лица и при спазване на процесуалните правила са изведени законосъобразни фактологически заключения. Макар и в несъгласие с това, държавният обвинител не сочи никакви доводи какво процедурно незаконосъобразие е допуснал съдът.
На четвърто място, САС е направил пълен доказателствен разбор в контекста на позицията си за липса на субективна страна и специална цел В. да е извършил вмененото му деяние по чл.282,ал.2 вр.ал.1 НК. В протеста се спори за “неразбраната” от него свързаност на лицата, управляващи дружествата, участващи в наддаването за изпълнение на обществените поръчки, което можело да стане поне предвид положените на договорите подписи. ВКС се съгласява с казаното от САС, изложено в няколко пункта, разположени на л.77 и 78 от мотивите към атакувания съдебен акт, неоспорени в ангажиралия тази инстанция прокурорски документ. Единственото обстоятелство, което следва да бъде подчертано е,че свързаността не е можело да бъде констатирана към момента на провеждане на процедурата по избор на фирми изпълнители и не са намерени данни подсъдимият да е знаел, че зад предпочитаните дружества стои все Г. К.. Този факт е бил неизвестен включително и на представителите на АДФИ и РДНСК, правещи по-късно съответни проверки.
Предвид изложеното, решението на апелативния съд не страда от процедурни пороци, водещи до негова незаконосъобразност и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 316/22.03.13 г.,постановено от АС-София, НО, 8 състав по В.Н.Д.646/12 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/