О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр.София, 15.09.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1200 по описа за 2015 год.
Производството е по чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на Р. В. Б. от [населено място], чрез процесуалния представител адв.Л. Л. С., за допълване на определение №596 от 27.05.2015г. по гр.д.№ 1200/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските.
Ответникът ОД на МВР – [населено място], чрез главния юрисконсулт Й. Л. Д., представя становище за неоснователност на молбата и възразява срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение поради неговата прекомерност.
Молбата е постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното:
С определение №596 от 27.05.2015г., постановено по гр.д.№ 1200/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №496/05.12.2014г. по в.гр.д. №444/2014г. на Окръжен съд – Смолян, с което е отменено първоинстанционното решение и са уважени предявените от Р. В. Б. против ОД на МВР – [населено място] обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – признато е за незаконно и е отменено уволнението на Р. Б., същият е възстановен на предишната работа и е осъдена ОД на МВР – [населено място] да заплати на работника обезщетение за това, че е останал без работа поради незаконното уволнение в размер на 2526,06лв.
Ответникът по касационната жалба Р. В. Б. от [населено място], своевременно с представения отговор е направил искане за присъждане на разноските, извършени за адвокатско възнаграждение за касационното производство, като е приложил договор за правна защита и съдействие №16893/17.02.2015г. за уговорено възнаграждение в размер на 1000лв. и указание, че сумата е заплатена в брой.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
С оглед конкретните обстоятелства по случая, настоящият състав намира, че предметът на делото не разкрива правна и фактическа сложност, която да обосновава присъждането на адвокатско възнаграждение за осъществената от адв.Л. С. защита в размер, надвишаващ минимално определения съгласно чл. 36 ЗА. Приложими в случая са разпоредбите на чл.9, ал.3 вр. чл.7, ал.1, т.1 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, и за отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание се следва възнаграждение не по-малко от 605,12лв. Поради това, молбата за допълване на постановения по делото съдебен акт в частта за разноските следва да бъде уважена до този размер.
В т.8 от цитираното тълкувателно решение, ОСГТК на ВКС прие, че липсата на представен списък по чл.80 ГПК в хипотезата, в която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските. Такъв е настоящият случай, поради което липсата на списък не води до недопустимост на молбата за допълване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА определение №596 от 27.05.2015г. по гр.д.№ 1200/2015г. на ВКС, ІІІ г.о. в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА ОД на МВР – [населено място], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], БУЛСТАТ:[ЕИК], да заплати на Р. В. Б., ЕГН: [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], сумата от 605,12 лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: