О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
С., 04.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1236 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №95/03.06.10г. по гр.д.№117/10г. на С. окръжен съд е потвърдено решение №962/09.02.10г. по гр.д.№400/05г. на С. районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Р. С. Д. срещу Е. Р. М. иск за делба на следните недвижими имоти: апартамент в[населено място], кв.”Клуцохор”, бл.15, вх.Г, ап.11 и вилен имот, представляващ вилна сграда с обща площ от 67кв.м. лятна кухня и гараж, както и подобрения – външна тоалетна и кладенец, построени в ПИ №1666, част V, местн.”А. чешма”, селищно образувание „И.”, [община].
Въззивният съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Процесният апартамент е бил закупен със средства, дадени като обезщетение за отчужден имот на бащата на ответницата Е. М., както и заем от 8000лв., теглен общо от наследниците Е. М., М. М. и И. Бояджиева. С договор за доброволна делба между наследниците от 12.08.91г., апартаментът е поставен в дял на ответницата Е. М.. Тъй като няма данни сумите по кредита да са погасявани по време на брака на страните, а от друга страна при доброволната делба Е. М. не е заплащала суми за уравняване на дяловете на останалите наследници, видно от текста на самия договор, процесният апартамент не се е включил в съпружеската имуществена общност, а е изключителна собственост на Е. М..
Прието е, че с договор за издръжка и гледане ответницата е прехвърлила на ищеца по време на брака им ? ид.част от вилното място, върху което впоследствие са построени процесните сгради. След построяване на сградите, с влязло в сила съдебно решение договорът за издръжка и гледане е бил развален. Макар и строени по време на брака, сградите са станали собственост на ответницата, предвид разваляне на договора за издръжка и гледане. Като аргумент, че сградите са собственост само на Е. М., съдът се е позовал и на влязлото в сила решение, с което е бил отхвърлен иск на Р. Д. за установяване на пълна трансформация на лични средства на при построяване на сградите.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Р. Д.. В нея се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като съдът не е приложил презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм/. Освен това съдът неправилно се е позовал на влязлото в сила решение, с което е бил отхвърлен предявеният от него иск по чл.21 от СК /отм./, тъй като от това решение не следва извод, че вилните сгради са индивидуална собственост на ответницата Е. М..
В изложението към жалбата се поддържа, че по отношение на процесния апартамент въззивното решение противоречи на трайната практика на ВКС по прилагане на чл.19, ал.3 от СК /отм./, без обаче да се поставя конкретен правен въпрос и без да са посочени конкретни решения, на които въззивното решение противоречи. По отношение на вилния имот жалбоподателят поставя въпрос, уточнен от настоящата инстанция съобразно разясненията по т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – дали при отхвърляне на иск по чл.21 от СК /отм./ следва да се приеме, че построените по време на брака сгради са съпружеска имуществена общност, или са лична собственост на другия съпруг. Счита, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос противоречи на практиката на ВКС – решение №92/27.02.03г. на І ГО, решение №541/07.07.04г. на І ГО и решение №115/01.03.06г., І ГО.
Ответницата в производството Е. М. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че в частта за процесния апартамент не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Ж. не е поставил конкретен правен въпрос, нито пък е посочил съдебната практика, на която въззивното решение противоречи. Формулираното от него оплакване за постановяване на решението в противоречие с нормата на чл.19, ал.3 от СК /отм./ представлява касационно основание по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, но не и основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По отношение на вилния имот е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Поставеният от жалбоподателя въпрос за последиците на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иск по чл.21 от СК /отм./, е определящ за изхода на делото в тази част, а въззивното решение по този въпрос противоречи на приетото в посоченото от жалбоподателя решение №541/07.07.04г. на ВКС, ГО.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95/03.06.10г. по гр.д.№117/10г. на С. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Р. С. Д. срещу Е. Р. М. за делба на апартамент в[населено място], кв.”К.”, бл.15, вх.Г, ап.11.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №95/03.06.10г. по гр.д.№117/10г. на С. окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът на Р. С. Д. срещу Е. Р. М. за делба на вилен имот, представляващ вилна сграда с обща площ от 67кв.м., лятна кухня и гараж, както и подобрения – външна тоалетна и кладенец, построени в ПИ №1666, част V, местн.”А. чешма”, селищно образувание „И.”, [община].
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 50лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: