О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София 08.03.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 899/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №300 от 02.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №321/2011 г., с което е потвърдено решение №2099 от 24.06.2010 г. по гр. дело №2759/2010 год. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените от К. К. С. срещу „В. С.” Е. искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно, защото не е доказано, че решението за съкращаване на щата е взето от компетентен орган, нито че има реално съкращаване на щата. Представените доказателства в тази насока са извън срока по чл.313 ГПК. Няма и доказателства, че заповедта за уволнение е подписана от упълномощеното от работодателя лице. Освен това дори да се приеме, че е подписало заповедта, то същото лице е участвало в комисията по подбор, което опорочава последния, тъй като е недопустимо едновременно един и същ служител да участва в преценката за професионалните качества и да прекратява трудовото правоотношение. В методиката за атестиране не са предвидени задължителните критерии по чл.329 КТ.
Решението е обжалвано от „В. С.”Е., [населено място], като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси за това длъжен ли е съдът съобразно разпоредбата на чл.146, ал.2 ГПК да указва на страните, че представените доказателства не са достатъчно и ако не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада настъпва ли преклузия за представяне на нови доказателства. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представено е определение №359 от 31.03.2010 г. по гр. дело №1884/2009 г. на ВКС, IV г.о..
Ответникът по жалбата К. К. С., [населено място], не е заявил становище.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Според разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 128.23 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №300 от 02.03.2011 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №321/2011 г.
УКАЗВА на „В. С.” Е., [населено място], в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 128.23 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносен документ за платена държавна такса делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.