5
Решение по гр. д. № 1576/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 304
гр. София, 08.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. И.
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 1576 по описа на първо гражданско отделение за 2010 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 ПЗР ГПК.
С решение от 05.08.1999 г. по гр. д. № 1230/93 г. СРС е признал за установено по исковете с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 ЗЗД, предявен от П. К. Н. и М. К. Н. срещу Е. П. С., П. Е. П. и Столична голяма община, че договор от 07.07.1980 г. сключен между Е. С. и Ленински РНС за учредяване право на надстрояване на апартамент на 4 етаж в сграда с административен адрес в [населено място], [улица], е нищожен като противоречащ на закона. Отхвърлил е исковете в частта им за установяване нищожност на договора по чл. 26 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Признал е за установено по отношение на ответниците, че П. Н. и М. Н. са собственици на апартамента, без вещното право на ползуване върху ? ид. ч. от него, които са собственост на Е. С. и съпругата му до края на живота им. Осъдил е Е. С. да предаде на ищците владението на ? ид. ч. от процесния апартамент. Осъдил е П. П. да предаде на ищците владението на апартамента. Отхвърлил е иска по чл. 108 ЗС срещу Столична голяма община.
С решение от 17.09.2007 г. по гр. д. № 57/00 г. СГС е отменил частично първоинстанционното решение. В отменената част е постановил ново решение, като е прогласил нищожността на договора от 07.07.1980 г. поради противоречие със закона – чл. 103 Н. /отм./ и чл. 15 вр. с чл. 13 ЗС, както и поради противоречие с правилата на социалистическото общежитие. Признал е за установено по отношение на П. П. и Я. К. П., че ищците са собственици на целия апартамент и ги е осъдил да предадат владението и на останалата ? ид. ч. от жилището. Оставил е в сила решението в останалата му обжалвана част.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от П. П. и Я. П..
Ответниците по касация А. – М. П. Н. и М. К. Н. оспорват жалбата.
Ответникът Столична община не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирани лица, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 218а ГПК /отм./ и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
ВКС, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са предявени искове с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Според съда, договорът за надстрояване от 07.07.1980 г. е сключен в нарушение на чл. 10 ал. 1 З. /отм./. Семейството на приобретателите С. било тричленно, като синът им бил на 17 г. Те притежавали имот в кв. Д., затова нямали право да придобият друг. Освен това, заповедта и договорът за надстрояване били подписани от заместник председател на ИК на Л., а утвърждаването на заповедта било извършено от заместник председател на ИК на С., които нямали компетентност за сключването им. Нормата на чл. 15 вр. с чл. 13 ЗС и чл. 103 Н. /отм./ предвиждали те да бъдат подписани от титуляри. Договорът нарушавал и добрите нрави, тъй като приобретателят се възползувал от партийното си положение, поради което бил предпочетен от другите кандидати. С оглед констатираната нищожност на договора, апартаментът станал собственост на ищците по приращение. Приобретателят С. не направил възражение за придобиване право на ползуване по давност, но дори и да го е направил, то се погасило по давност. Съществувала и пречка за придобиване по чл. 26 ал. 1 З. /отм./.
В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е недопустимо. Бил предявен иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ, а съдът се произнесъл по иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД. Нямало основание да се приеме нищожност на договора, тъй като ищците изразили съгласие за надстрояване на сградата от С.. Не били посочени доводи за това, кои правила на социалистическото общежитие са нарушени, нямало доказателства че е използвано партийно положение за да бъдат принудени органите да предоставят правото на С.. Изложени са и твърдения, че съдът служебно преминал от установителен към осъдителен иск, което също било недопустимо. Изразени са оплаквания за неправилност на решението във връзка с направеното възражение за изтекла придобивна давност.
С исковата молба подадена на 25.02.1993 г. П. Н. и М. Н. са предявили срещу Е. С., Столична община и Министерство на финансите иск по чл. 7 ЗВСОНИ. На 15.11.1993 г. като ответник е конституиран П. П., а в производството пред въззивния съд, на 18.10.2002 г. като ответник по иска е конституирана съпругата на С., Я. П.. Ищецът П. Н. е починал на 21.03.2004 г., като неговият наследник А. – М. Н. е конституирана като ищец. Ответникът Е. С. починал на 16.04.2006 г., като негови наследници са Я. П. и П. П..
Фактическата обстановка по делото е изяснена. Ищците са наследници на К. Н., починал през 1974 г., който бил собственик на парцел ХІІІ в кв. 61 с площ 495 кв. м., заедно с построената в него сграда състояща се от партерен и първи етаж. П. етаж от къщата, заедно с ? ид. ч. от общите части на сградата и от парцела били одържавени по реда на ЗОЕГПНС през 1949 г. С протокол № 5 от 13.05.1980 г. ИК на Л. взел решение да отстъпи възмездно на Коприна Н. и П. Н. правото на пристрояване на 2 ет., на М. Н. правото на надстрояване на 3 етаж, а на Е. С. правото да надстрои 4 ет. Със заповед № 175 от 23.05.1980 г. председателят на ИК на Л. отстъпил възмездно правото на строеж за пристрояване на 2 ет. и надстрояване на 3 и 4 етажи. Заповедта била одобрена от председателя на ИК на С. на 26.06.1980 г. На 07.07.1980 г. Коприна Н., П. Н., М. Н. и Е. С. сключили с председателя на ИК на Л. договор за възмездно отстъпване право на пристрояване и надстрояване върху държавна земя. Не се спори, че строителството е било реализирано. С нот. акт № 75 от 13.02.1984 г. Е. С. продал на сина си П. П. построения апартамент срещу гледане и издръжка.
Д. в жалбата, че съдът не е посочил точна правна квалификация на предявения иск е основателен. Кое е основанието на иска се определя от съда с оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и заявеното искане. В обстоятелствената част се твърди, че след отчуждаване на имота на ищците по реда на ЗОЕГПНС, през 1980 г. С. отстъпил на С. право на надстрояване в нарушение на нормативни актове, чрез използуване на служебно и партийно положение и чрез злоупотреба на власт. В съдебно заседание на 16.06.1994 г. процесуалният представител на ищците е уточнил, че договорът за учредяване право на строеж е нищожен и тъй като заповедта и договорът не са подписани от упълномощено лице, както и че одобрението на заповедта не е дадено от титуляр. Настоящият състав счита, че ищците са предявили иск специалния иск по чл. 7 ЗВСОНИ за прогласяване нищожността на договора от 07.07.1980 г. В диспозитива на исковата молба е възпроизведена нормата на чл. 7 ЗВСОНИ. Иска се признаване за установено че сделката с която е придобито право на строеж е нищожна, тъй като е в нарушение на нормативни актове, чрез използуване на служебно или партийно положение и чрез злоупотреба с власт, затова като собственици на мястото са собственици на надстроения етаж. Фактическия състав на чл. 26 ал. 1 ЗЗД съдържа основание за нищожност на договори които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави. В подкрепа на извода, че е предявен иск по чл. 7 ЗВСОНИ е и факта, ищците не са внесли държавна такса, тъй като производството по този текст е безплатно, докато за разглеждане на иск по чл. 26 ЗЗД се дължи внасянето на такса. Производството е и разгледано от съда като такова по чл. 7 ЗВСОНИ, тъй като са обсъждани и факти които са неотносими към спор по чл. 26 ЗЗД – например дали наследодателя на ищците е бил обезщетен. Затова, с оглед на изложеното в обстоятелствената част и петитума на иска настоящият състав счита, че е предявен и разгледан специалния установителен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, независимо че в решението си съдът е посочил друго правно основание.
Настоящият състав счита че иска по чл. 7 ЗВСОНИ е неоснователен. Предмет на установителен иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ е прогласяване нищожността на придобивни гражданскоправни сделки, с които имотите по чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ са били прехвърлени от държавата на трети лица. В случая обаче текстът е неотносим към правото да се възстанови собствеността на надстроения 4 етаж. При извършено надстрояване на етаж върху съществуваща сграда, отчуждена по някой от законите посочени в чл. 1 и 2 ЗВСОНИ, сградата подлежи на реституиране заедно със земята върху която е построена на бившите и собственици, но до размера, в който е била отчуждена, макар че този размер е увеличен с надстройката. Относно надстроения етаж действието на реституцията не се разпростира, тъй като се касае до обект, невключен в размера на отчуждения имот. В този смисъл е и приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.05.1995 г. на ОСГК на ВС. Поради това бившите собственици не са активно материалноправно легитимирани да предявят иск по чл. 7 ЗВСОНИ за надстроения след отчуждаването самостоятелен етаж от сградата.
От друга страна, дори да се приеме че предявеният иск е с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД, ищците нямат правен интерес от предявяване на иска. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителни искове, за която съдът следи служебно. Наличието на правен интерес се определя от твърденията в исковата молба. Тъй като надстроения етаж не подлежи на възстановяване по ЗВСОНИ и при нищожност на сделката ще остане в собственост на държавата, ищците нямат правен интерес да предявят иск по чл. 26 ал. 1 ЗЗД срещу физическите лица по придобивната сделка. Следва да се отбележи, че извън хипотезата на чл. 7 от ЗВСОНИ, бившите собственици не биха могли да атакуват сделки на държавата с имоти, включени в приложното поле на чл. 1 и чл. 2 от ЗВСОНИ, нито пък учредяване на право на строеж или надстрояване върху такива имоти и затова иск по чл. 26 ал. 1 ЗЗД по отношение на тези сделки също би бил недопустим.
С оглед на изложеното, като е приел, че исковете по чл. 7 ЗВСОНИ са основателни, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон, което е основание за касиране на решението. Тъй като е допуснато само неправилно прилагане на материалния закон, на основание чл. 218ж ГПК /отм./ спорът следва да се реши по същество от ВКС, като исковете се отхвърлят.
Жалбата е основателна и в частта, с която съдът е уважил иск по чл. 108 ЗС. Такъв иск няма предявен. С исковата молба е предявен само обективно съединен установителен иск и в хода на процеса не е предприето изменение и преминаване от установителен в осъдителен иск. Напротив, дори в писмената защита пред първоинстанционния съд, на стр. 260 от първоинстанционното дело, процесуалния представител на ищците е заявил, че с исковата молба са предявени два обективно съединени иска – за прогласяване нищожност на сделката по отстъпване право на надстрояване и евентуален установителен за признаване собствеността върху процесния имот. След като иск по чл. 108 ЗС не е предявен, решението на въззивния съд в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част. Що се отнася до предявения иск по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./, същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй като ищците не са доказали правото си на собственост върху процесния апартамент.
К. претендират за разноски. С оглед доказателствата по делото, ответниците по касация им дължат заплащане такса и разноски за един адвокат за производството общо в размер на на 1 503 лв.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 17.09.2007 г. по гр.д. № 57/00 г. на СГС в частта, с която съдът е уважил предявения П. К. Н., починал и заместен в процеса от А. – М. П. Н. и от М. К. Н. срещу П. Е. П. и Я. К. П., лично и като наследници на Е. П. С. и срещу Столична голяма община иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на апартамент, находящ се на 4 етаж в сграда с административен адрес в [населено място], [улица].
ОТМЕНЯ решение от 17.09.2007 г. по гр.д. № 57/00 г. на СГС в частта, в която са уважени предявени искове с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ, неточно квалифициран по чл. 26 ал. 1 ЗЗД, и установителен иск за собственост и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявените от П. К. Н., починал и заместен в процеса от А. – М. П. Н., и от М. К. Н. срещу Е. П. С., починал и заместен в процеса от П. Е. П. и Я. К. П., и лично срещу П. Е. П. и Я. К. П., както и срещу Столична голяма община, с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ, неточно квалифициран като иск по чл. 26 ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор от 07.07.1980 г. за учредяване право на надстрояване на сграда с административен адрес в [населено място], [улица], както и установителен иск за собственост на апартамент, находящ се на 4 етаж в сграда с административен адрес в [населено място], [улица].
ОСЪЖДА А. – М. П. Н. и М. К. Н. да заплатят на П. Е. П. и Я. К. П. 1 503 лв. разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: