Ч. гр. д. № 4235/2016 г. на ВКС, І г. о.
4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 01.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева ч. гр. дело № 4235/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. С. К. и В. Г. Д. – К., подадена чрез пълномощника им адв. С. Ц., срещу определение № 1888/03.06.2016 г., постановено по в. гр. д. № 3483/2013 г., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното въззивно решение в частта за разноските.
Изложени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Твърдят, че при присъждането на адвокатски хонорар в полза на насрещните страни, съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото във връзка с установения минимален размер на адвокатските възнаграждения. Противопоставят се на представеното от Ж. „Б.“ пълномощно, като заявяват, че същото няма характеристика на разписка за платена сума от клиент на адвокат.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от насрещните страни – Ж. „Б.“ и Р. С. Д., в които излагат съображения за неоснователност на частната жалба и претендират разноски.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
С въззивното решение, постановено по в. гр. д. № 3483/13 г. по описа на Софийски апелативен съд, е обезсилено изцяло решението на първоинстанционния съд и е прекратено производството по предявените от Н. С. К. и В. Г. Д. – К. против Ж. „Б.“ и Р. С. Д. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК, отменено е постановеното определение от 17.06.2013 г. по първоинстанционното дело, с което е оставена без уважение молбата на Ж. „Б.“ за изменение на решението в частта за разноските, вместо което Н. С. К. и В. Г. Д. са осъдени да заплатят разноски на насрещните страни в размер на по 3 500 лв. адвокатски хонорар за всяка инстанция. Срещу въззвиното решение е подадена касационна жалба от Н. С. К. и В. Г. Д., която в едната си част представлява молба за изменение на решението в частта за разноските и след произнасяне по реда на чл. 288 ГПК касационната инстанция е разпоредила делото да се върне на въззивния съд, който е компетентен да разгледа искането по чл. 248 ГПК.
С обажлваното определение Софийски апелативен съд е приел, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че присъденият адвокатски хонорар на всяка страна /на Ж. „Б.“ и на Р. С. Д. – ответници по предявените искове/ от по 3 500 лв. за всяка инстанция е съобразен с фактическата и правна сложност на спора и с цената на предявените искове, в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Отчетено е, че съдът е уважил направеното възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и е редуцирал присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Р. С. Д.. Позовал се е на дадените задължителни указания за тълкуването на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. и е счел, че приложените по делото договори имат характер на разписки за извършени плащания, а фактът дали са оформени в бланка от кочан е ирелевантен.
Обжалваното определение е законосъобразно, постановено в съответствие с данните по делото, а молбата за изменение на решението в частта за разноските правилно е оставена без уважение. Производството по делото е образувано по предявен от Н. С. К. и В. Г. Д.-К. против Ж. „Б.“ отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик на апартамент № 96, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 156 кв.м., както и на мазе № 3 с площ от 14, 40 кв.м., заедно със съответните идеални от общите части на сградата и припадащата се част от правото на строеж върху терена и по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК против Р. С. Д., с който се иска да бъде признато за установено, че ответницта не притежава производните права от качеството си на член-кооператор, с оглед възможността придобие право на собственост върху описания имот. Видно от приложеното на л. 74 от първоинстанционното гр. д. 2049/2011 г. на СГС удостоверение данъчната оценка на процесния имот е в размер на 183 408, 30 лева, респективно на основание чл. 69, ал. 1, т.2 ГПК това е цената на всеки един от предявените искове. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по всеки един от предявените искове, съгласно действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в ред. ДВ бр. 2 от 09.01.2009 г., е в размер на 4 118.16 лв., следователно присъдените адвокатски възнаграждения на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на Ж. „Б.“ и на Р. С. Д. са под минимума. Отделно процесуалните представители и на двамата ответника са поддържали активно процесуално поведение, включително и във въззвиното производство като са подали отговори на въззивната жалба против първоинстанционното решение и са явили в открито съдебно заседание, в което са изразили становище по основателността на жалбите. В тази връзка оплакването на частните жалбоподатели в настоящото производство за прекомерност на присъдените хонорари се явява необосновано.
По отношение на приложеното пълномощно (договор за правна помощ), с което ответникът Ж. „Б.“ упълномощава процесуалния си представител адв. А. И. да го представлява – л. 49, в. гр. д. № 3483/13 г. по описа на САС, настоящият състав намира, че същото представлява годна разписка за изплатената сума, представляваща адвокатско възнаграждение, съгласно дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Същото се отнася и за приложения на л. 51 договор за правна помощ, който отразява изплащането на адвокатско възнаграждение от Р. С. Д. в полза на адв. С. Н.. Доводите на жалбоподателите, че приложените документи не са годни да установят действително заплатено възнаграждение на процесуалните представители за въззивното производство са несъстоятелни и не намират опора в закона, доколкото е достатъчно издаването на разписка за платените суми в писмена форма. Представянето на счетоводно-финансов документ не е предпоставка за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, достатъчно е да се установи заплащане на хонорар, като в случай, че твърдението е, че същият заплатен в брой – това обстоятелство се удостоверява с разписка, за която няма пречка да бъде инкорпорирана в договора за правна помощ и не се изисква специална бланка. Подписите на страните по договора за правна помощ, включително и в процесния случай, удостоверяват заплащането и получаването на адвокатски хонорар, което е законоустановената предпоставка за присъждането му на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ето защо обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските е правилно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1888/03.06.2016 г. по в. гр. д. № 3483/2013 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: