О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр. София, 17.06.2019 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4772 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1375 от 23.07.2018 год. по гр. д. № 809/2018 год. въззивният Варненски окръжен съд при повторно разглеждане на делото след отмяна на предходното въззивно решение с решението от 4.04.2018 год. по гр. д. № 1836/2017 год. на ВКС, І г. о., е отменил отново първоинстанционното решение от 5.08.2016 год. по гр. д. № 6636/2015 год. на Варненски районен съд и вместо това е постановил друго, с което намалил на основание чл. 30, ал. 1 ЗН извършеното от Р. Й. Р., починала на 1.02.2014 год. в полза на Е. Г. Б. с нот. акт № 131/1990 год. дарение на 1/2 ид. ч. от поземлен имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Б.” № 107, целият с площ от 300 кв. м., представляващ УПИ ** в кв. 20 по плана на 24 подрайон, заедно с целия втори етаж жилищен етаж от сградата, подробно описан, с прилежащите избени и тавански помещения, общите части на сградата и от външно стълбище, изградено от терена до междинната площадка на първия етаж, с 18144.45/162000 ид. ч., като възстановил запазената част на С. Г. Р. от [населено място] от наследството на майка му Р. Й. Р. в размер на 18144/162000 ид. ч. Със същото въззивно решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлено искането на Е. Г. Б. от [населено място], общ. Т., на основание чл. 36 ЗН да задържи дарения недвижим имот.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от ответника С. Г. Р., чрез пълномощника му адв. Ф. Д., в частта, с която е намалено дарението на наследодателката и е възстановена запазената част на ищеца от наследството й по отношение размера им с оплаквания за нарушение на материалния и процесуалния закон и с искане за отмяната му, като вместо това се определи размерът на намалението и възстановяване на запазената част на 25907.81/98156.75 ид. ч. Касаторът претендира заплащане на направените по делото разноски.
В приложеното изложение се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос „Приложимо ли е ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК в производството по чл. 294 ГПК, когато отмененото от касационната инстанция въззивно решение е обжалвано само от едната страна?”, съчетан с въпроса за правомощията на въззивната инстанция в производството по чл. 294 ГПК, като обосновава значението им с допринасяне уточняване приложното поле и точното прилагане на горната разпоредба и за развитието на правото относно правомощията на въззивната инстанция в тази хипотеза. По въпроса за размера на накърнената запазена част на касатора същият се позовава на очевидната неправилност на решението. По въпроса за реда по чл. 30 и чл. 31 ЗН, по който следва да се определи разполагаемата и запазената част от наследството, да се намалят дарствените разпореждания, накърняващи запазената част на претендиращия наследник и да се възстанови нарушената запазена част от наследството касаторът се позовава на противоречие с цитираните решения на ВКС – № 34 от 12.05.2014 год. по гр. д. № 3542/2013 год. І г. о., № 231 от 2.10.2012 год. по гр. д. № 313/2012 год. ІІ г. о., № 69 от 1.04.2016 год. по гр. д. № 5266/2015 год. І г. о., № 209 от 29.04.2010 год. по гр. д. № 1048/2009 год. ІІ г. о., № 71 от 28.05.2013 год. по гр. д. № 754/2012 год. ІІ г. о. Същото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа да е налице и по въпроса за задължението на въззивния съд да приложи императивни правни норми, уреждащи материята за възстановяване на запазена част от наследство в ЗН, съгласно разясненията в т. 1 на ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, с което произнасянето в обжалваното въззивно решение противоречи.
По въпроса за обосноваване на изводите на съда по спора въз основа на комплексна преценка на доказателствата и обсъждане на доводите на страните касаторът се позовава на противоречие с цитираната практика – Р № 24 от 28.01.2010 год. по гр. д. № 4744/2008 год. І г. о., № 37 от 29.03.2012 год. по гр. д. № 241/2011 год. І г. о., № 7 от 8.02.2012 год. по гр. д. № 510/2011 год. ІІ г. о., обосновавайки наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Ответниците по касация – Б. К. Б. и Р. Б. Г., двамата от [населено място], конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници на първоначалната ответница Е. Г. Б., починала в хода на производството, не са взели становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да постанови решението си по предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН, въззивният съд е образувал масата по чл. 31 ЗН, включваща останалата в наследството на Р. Р. към момента на смъртта й 1/3 ид. ч. от имот, представляващ лозе в м. „Т.”, сега „С.” с площ 1 дка, лична собственост на починалия й съпруг Г. Р. и 4/6 ид. ч. от построената по време на брака им сграда в този имот, на стойност 27 866.67 лв., съгласно заключението на оценителната експертиза на вещото лице А.. Прибавена е стойността на извършеното дарение на 1/2 ид. ч. от имота по нот. акт № 131/90 год., съгласно втория вариант на оценката на разширената тройна техническа експертиза според състоянието му към извършване на дарението и по цени към момента на откриване на наследството на сумата 81 000 лв. С оглед на горното стойността на наследствената маса по чл. 31 ЗН възлиза на сумата 108 866.67лв., въз основа на която база и на основание чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗН е изчислен размерът на разполагаемата част /1/3 ид. ч./ на стойност 36 288.89 лв. В същия размер е и запазената част на касатора, ищец, като съдът приел, че същият е получил реално от наследството на майка си дял от 1/2 ид. ч. от горния размер, възлизащ на сумата 18 144.45 лв. Прието е, че с тази сума е накърнена запазената му част от наследството, поради което и с оглед възстановяването й дарението в полза на ответницата следва да се намали с 18 144.45/162 000 ид. ч. Тъй като ищецът е съсобственик на процесния имот на друго основание /с влязло в сила решение е намалено дарението в полза на ответницата, извършено от бащата на страните и е възстановена запазената част на касатора и от това наследство в размер на 17 125/149 000 ид. ч./ недопустимо е постановяване на задържане на имота от страна на ответницата. В тази отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд, като в същата то не е обжалвано.
Поставените в изложението на касатора процесуалноправни въпроси относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, приложимостта на ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК в производството по чл. 294 ГПК, когато отмененото от касационната инстанция въззивно решение е обжалвано само от едната страна, съчетан с въпроса за правомощията на въззивната инстанция в производството по чл. 294 ГПК са относими към изводите на въззивния съд по предмета на спора, но не могат да обосноват наличието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като представляват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при обосноваване на извода на въззивния съд при определяне размера на накърнената запазена част на касатора, респ. на намалението на дарението. Независимо от наличието на съдебна практика по въпроса за начина на възстановяване на запазената част на наследник, накърнена с безвъзмездни разпореждания, вкл. и сочената в изложението на касатора, с оглед начина на определянето на този размер въз основа на конкретните изчисления /1/2 от запазената част, респ. разполагаемата част, и двете в размер на сумата 36 288 лв./ касационното обжалване на решението в обжалваната му част следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Изводът за очевидната му неправилност е обоснован от липсата на осъществяване от въззивния съд на преценка дали касаторът може да получи от останалия в наследството от майка му чист актив имущество и на каква стойност е то, респ. последната съответства ли на стойността на запазената му част или не, което е достатъчно основание за допускане на касационното обжалване на решението в тази му част, без да се обсъждат останалите релевирани основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1375 от 23.07.2018 год. по гр. д. № 809/2018 год. на Варненския окръжен съд в обжалваната от С. Г. Р., чрез адв. Ф. Д., част, с която е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН дарението по нот. акт № 131/1990 год. и е възстановената запазената му част от наследството на майка му Р. Р..
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 273 лв. по сметка на ВКС и представи в същия срок вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: