О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр.София, 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1459/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на М. М. М. от[населено място] против решение № 977 от 01.07.2010 год. по гр.дело № 1192/2010 год. на П. окръжен съд, с което след отмяната на първоинстанционното решение № 73/04.02.2010 год. по гр.дело № 999/2009 год. на К. районен съд е допусната делба между страните, по отношение на дворно място, цялото застроено и незастроено от 795 кв.м., находящо се в[населено място], съставляващо УПИ І 2201 кв.108, а по новия одобрен кадастрален план на града е отреден за поземлени имоти с кадастрални номера 2944 и 3053, с конкретни съседи. Касаторката се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, доколкото тези основания могат да се конкретизират, уточнят и квалифицират от съдържанието на касационната жалба, за да се изведе правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, изразяващ се в недопустимост на делба на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които могат да бъдат обект на собственост и принадлежат на отделни съсобственици на парцела, както и недопустимост на делба на парцели, в които е изградена етажна собственост. Касаторката твърди, че този правен въпрос е решен в противоречие със съдебната практика в Постановление № 2/1982 год. на Пленума на ВС, което е основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а също така е в противоречие и с останалата съдебна практика в цитираните от нея съдебни актове на ВКС, което е другото основание – по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Останалите твърдения на касатора и сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба не са конкретни и от тях касационният съд не може да изведе правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а и няма задължение за това, с оглед на ограничените му правомощия, регламентирани в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било касаторът да влага в правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
С оглед на изложените съображения, касационният съд счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване по правния въпрос, доколкото дворното място, свързано с всяка от двете отделни сгради, собственост на отделни собственици представлява обща част, с оглед допустимостта на делбата в този и сходни на него случаи, разрешени[населено място] № 2/1982 год. на Пленума на ВС, както и с последвалата го съдебна практика в цитираните от касатора решения, или „не е неразделно свързано с всяка една отделна сграда”, както е приел въззивния съд, за да мотивира, че не е обща част и към двете сгради, какъвто бил „основния смисъл на Постановление № 2/1982 год. на Пленума на ВС, приемайки, че дворното място представлява обща част към сградата, тъй като обслужва същата”. Правният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие както със задължителните указания в тълкувателното постановление на Пленума на ВС, основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, така и с даденото разрешение на същия въпрос в цитираните от касатора решения на ВС и ВКС, основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, затова касационният съд счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и делото се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание, след внасяне на държавна такса от касатора, в размер на 50 лева, по сметка на ВКС на РБ, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 977 от 01.07.2010 год. по гр.дело № 1192/2010 год. на П. окръжен съд, по касационната жалба на М. М. М. от[населено място], с вх.№ 28549/13.08.2010 год.
Делото да се докладва на председателя на Второ г.о. на ВКС на РБ, за насрочване в открито съдебно заседание, след внасяне на държавна такса в размер на 50 лева, в едноседмичен срок от съобщението до касатора М. М. М..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: