Р Е Ш Е Н И Е
№ 305
гр.София, 28.07.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов
при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора С. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 779 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. И. Я. срещу въззивно решение № 24 от 23.02.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 443/2014 г.
Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Твърди се, че по делото не са били установени договорени от подсъдимия лихви, неправомерни доходи и причинени вреди на лицата, получили в заем паричните средства; че въззивният съд не е обсъдил част от свидетелските показания поотделно и в съвкупност с останалите доказателствени източници; че незаконосъобразно се е позовавал на свидетелските показания, игнорирайки изявленията им нотариалните актове; че мотивите на решението са декларативни и не съдържат отговор на част от доводите, които са били наведени от защитата. Направени са алтернативни искания – да се отмени решението и подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, респ. да се отхвърлят гражданските искове или делото да се върне за ново разглеждане; да се измени решението и деянието да се преквалифицира по чл. 252, ал. 1 НК, като се намали наказанието лишаване от свобода до размер, позволяващ приложението на чл. 66, ал. 1 НК, а наказанието глоба – да се отмени.
В съдебно заседание защитникът (адв. Ч.) поддържа жалбата и пресъздава основните акценти в нея.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 43 от 10.10.2014 г. по н. о. х. д. № 160/2013 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подсъдимия И. И. Я. за виновен в това, през периода м. юли 2000 г. – м. септември 2010 г., в [населено място], без съответно разрешение да е извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение, като с дейността са причинени значителни вреди на обща стойност от 68 013 лева и са получени значителни неправомерни доходи в размер на 28 379, 13 лева, поради което и на основание чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на пет хиляди лева в полза на държавата. Съдът е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият е оправдан за конкретни суми, инкриминирани като причинени вреди и получени неправомерни доходи. Осъден е да заплати на гражданските ищци обезщетения за имуществени вреди. В тежест на подсъдимия са възложени разноските по делото.
С решение № 24 от 23.02.2015 г. по в. н. о. х. д. № 443/2014 г. на Пловдивския апелативен съд присъдата е потвърдена.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Тя съдържа същите доводи, които са били отхвърлени от въззивния съд.
В мотивите на Пловдивския апелативен съд липсва декларативност на съображенията, която да оправдава оплакването на защитника за съществено процесуално нарушение и безусловна отмяна на въззивното решение.
Доводът за допуснато нарушение по чл. 281, ал. 8 НПК е получил законосъобразния си отговор. След собствен анализ и оценка на доказателствените материали Пловдивският апелативен съд не е кредитирал показанията на св. К. и на св. П. от досъдебното производство. Доверил се е на показанията на св. Н. К. и на св. Ив. П. от досъдебното производство, надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК като достоверен източник на доказателствена информация, за които е открил подкрепа в нотариалните актове за договорна ипотека. В този аспект не са без значение и конкретните клаузи по договора с недвижимия имот на Н. К. и Н. К., ориентирани към плащане изцяло на такава сума в края на срока, която е близка до заявената в свидетелските показания.
Неоснователен е и доводът на защитника за избирателен подход на съда при преценка на част от гласните доказателствени средства – показанията от св. Ю. Б., св. С. Б., св. А. П. и св. К. П. и необсъждането им в съвкупност с останалите доказателствени материали. От мотивите на въззивното решение се установява, че Пловдивският апелативен съд е обсъдил свидетелските показания поотделно и в тяхната логическа зависимост с показанията на св. В. П., св. Л., св. Г., св. М. и писмените материали- нотариалните актове и данните по заведените от подсъдимия Я. изпълнителни дела, в резултат на които семейство Б. се принудило срещу реално получена сума от 5 000 лева да продаде целия си имот, а имотът на семейство П. (реално получили от подсъдимия сумата от 5 000 лева) да бъде обявен на публична продан и закупен от подсъдимия.
По същата линия направеното възражение, че съдът е кредитирал показанията на свидетелите за реално получените от тях суми вместо изявленията им пред съответния нотариус за сумите, за които те са поели парично задължение, обезпечено с договорна ипотека, също не може да бъде възприето.
Въззивният съд е приел за фактически установено, че по силата на устна договорка подсъдимият Я. е предоставял парите в брой срещу задължението на другата страна да връща сумата с лихви и срещу договор за ипотека върху недвижим имот. Цифровото изражение на предоставената парична сума заедно с поисканите от подсъдимия лихви се вписвало като задължение по договора за ипотека. В повечето случаи (с изключение на кредита на св. Б. Антев и св. Цв. А.) то надхвърляло от два до четири пъти размера на реално предоставената сума. Длъжниците погасявали кредитите без документи и чрез плащане на ръка на подсъдимия Я..
Всъщност доводите на защитата се свеждат до оплакване за необоснованост на фактическите положения и оценката за достоверност на доказателствените материали от съда по същество. Върховният касационен съд многократно е имал повод да подчертае, че не разполага с правомощия да решава по нов начин въпроса с оценката за достоверност, в т. ч. на свидетелските показания, и да приема различни фактически положения, какъвто ефект се стреми да постигне защитникът на подсъдимия.
В рамките на възприетите фактически положения за системно (по занятие) осъществявани от подсъдимия банкови сделки – кредити, за които той не е имал изискуемото се по закон разрешение чрез предоставяне на парични суми под формата на заеми на други лица срещу възнаграждение (лихва) за ползването на заетата сума с основната цел да реализира облага, както и получените от подсъдимия неправомерни доходи от дейността по неразрешеното кредитиране на лица в затруднено материално положение при условията на флагрантно високи лихви и причинените с дейността значителни вреди при изисквани от дееца несъразмерни обезпечения в сравнение с предоставените парични средства на длъжниците, Пловдивският апелативен съд законосъобразно е приел, че деянието покрива състава на престъплението по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. Искането за оправдаване или преквалификация на деянието по чл. 252, ал. 1 НК не може да бъде уважено.
Липсва и касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.
Както наказанието лишаване от свобода, така и кумулативно предвиденото наказание глоба са били индивидуализирани в минималния предвиден размер. Съвкупно определената санкция отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и целите по чл. 36 НК. Не са налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително по своя характер, които да обуславят приложението на чл. 55 НК, респ. намаляване размера на наложеното наказание. Въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 от 23.02.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 443/2014 г.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .
ЧЛЕНОВЕ: