5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
София, 04.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №563/2012 година.
Производството е по чл.230, във връзка с чл.288, вр. чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№589/02.02.2011 г.-, подадена от адв. М. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба С. А. З. от [населено място], против въззивно решение №175/15.12.2010 г. по гр.д.№458/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о.
С определение №38/04.02.2013 г. по настоящото дело, производството по делото е спряно до произнасяне на ВКС ОСГТК по тълк.д.№1/2013 г.
По посоченото тълкувателно дело е налице произнасяне на ОСГТК – ТР №6/2012 г. от 06.11.2013 г., поради което и на основание чл.230, ал.1 ГПК производството по делото следва да бъде възобновено.
С обжалваното решение е потвърдено решение №785/14.6.2010 г. по гр.д.№927/2008 г. по описа на Варненския окръжен съд, ХІІ състав, в частта, с която С. А. З. от [населено място] е осъден да заплати на Н. В. К. от [населено място], сумата 25317,86 лева, представляваща обезщетение за водене на чужда работа, без натоварване – изпълнение на ищцата на задължения на ответника за заплащане на цени за получени лекарствени средства чрез възстановяване на щети, причинени на склад, управляван от ищцата, на основание чл.61 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 1320,96 лева – разноски по делото.
С въззивното решение са споделени изводите на първоинстанционния съд относно характера на изявлението на въззивника и касатор в настоящото производство С. З., имащи характер на признания за задължения за посочените суми на л.13 и л.14 от делото. Прието, че не са приложени по делото доказателства, установяващи, че управляващият дейността на Д. С. З. е имал изрично пълномощно от останалите съдружници, поради което е правилен извода на първата инстанция, че задължението за плащане на цена е поето само от него, поради което ищцата е платила негови задължения за цена и за обезщетение за забава. Въззивната инстанция е стигнала до извод, че твърдението на въззивника, че само е потвърдил издаването на посочените фактури е неоснователно, тъй като същият е изразил изрично наличието от негова страна на посочените задължения по размер. Като неоснователни са приети наведените във въззивната жалба доводи, че правната квалификация на иска е по чл.61 ЗЗД, като апелативният съд е приел, че действително с доклада си от 12.5.2010 г. съдът е квалифицирал исковете като такива по чл.59 ЗЗД, а с последващ доклад от 19.6.2010 г. е направена квалификация по чл.61 ЗЗД, и по тези искове е направено произнасяне с първоинстанционното решение.
Въззивната инстанция е приела за правилно, че са налице основанията по чл.61 ЗЗД, независимо от факта, че ищцата не е била натоварена да извърши плащане, като в случая задължение за плащане е имал само ответникът и затова ищцата е платила само негово задължение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: 1. Длъжен ли е въззивният съд да упражни съдебен контрол за наличие или липса на предпоставките по чл.183 ГПК ?; 2. Ползват ли се фактури с прикрепени касови бонове с материална доказателствена сила, подписани от лицето което ги е издало, че плащанията са извършени реално ?; 3. Удостоверява ли реално плащане на цената (стойността) на стока или услуга фискалният бон, издаден от фискално устройство ?; 4. Допустимо ли е опровергаването на съдържанието изходящ от страната частен документ/фактура с прикрепен касов бон/, обективиращ реално плащане на цената; 5. Допустимо ли е на основание чл.146 ГПК, съдът да състави окончателен доклад, непосредствено преди даване на ход по същество за устните състезания ?; 6. Допустимо ли е съдържанието на окончателния доклад по чл.146 ГПК да препраща към предходни актове – протоколни определения ?; 7. Допустимо ли е непосредствено преди устните състезания или с постановяване на съдебния акт да бъде изменена правната квалификация с доклад по делото ?; 8. Към кой момент следва да бъде съставен окончателния доклад по чл.146 ГПК – до края на първото съдебно заседание по делото или във второто или следващо съдебно заседание ?; 9. Възстановяването на щетите, изразяващи се в липси поради безстопанственост, установени с влязла в законна сила присъда на наказателен съд, може ли да се квалифицира в следващ граждански процес, като извършено доброволно плащане при доброволно водене на работа без пълномощие ?; 10. Може би да се води чужда работа без натоварване, чрез възстановяване на щети, причинени на склад, управляван от гестора на основание чл.61 ЗЗД ?; 11. Може ли действията или бездействията на работник или служител по трудово правоотношение, извършвайки или нарушавайки трудовите си права и задължения, да бъдат подведени едновременно и под института на поемане на чужда работа без натоварване по смисъла на чл.61 ЗЗД, към трето лице ?; 12. От кой момент започва на тече погасителната давност за вземане, на платилия чуждо задължение при периодични доставки, при водене на чужда работа без пълномощие ?; От всяка една доставка, или при общо погасяване на задължение за обезвреда въз основа на влязла в сила присъда на наказателния съд ?; 13. Кратката давност по чл.111 ЗЗД ли е приложима или общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД ?; 14. Тече ли погасителна давност за вземания, ако не е предявен граждански иск в наказателния процес ?; 15.Следва ли изрично въззивният съд да се произнесе по възражението за погасителна давност или може да препрати общо към мотивите на първоинстанционния съд ?; 16. Следва ли въззивният съд да преценява валидността на оспорено/оттеглено/ от страната извънсъдебно признание с оглед всички доказателства по делото, включително и допуснатата счетоводна експертиза ?; 17. Може ли да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл.12 ГПК, когато въззивният съд препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд ? или Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства относно релевантните за спора факти, като направи свои, преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция ?
Към въпросите са посочени решения на ВКС и окръжни съдилища. Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация Н. В. К. е депозирала посредством процесуалния си представител – адв. П., отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответницата по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
В. решение не следва да бъде допуснато по първия от поставените въпроси – “Длъжен ли е въззивният съд да упражни съдебен контрол за наличие или липса на предпоставките по чл.183 ГПК ?”. Д. в същия смисъл е наведен във въззивната жалба, но апелативния съд не е дал отговор по него. Поради това касационният жалбоподател е следвало да постави в изложението си процесуален въпрос, свързан с липсата на мотиви по въпроса във въззивното решение. Обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и по останалите въпроси, номерирани в настоящото изложение под №№2 -17, тъй като и по тях апелативният съд не е изложил изводи, а относно някои от тях, като например №№10,11,12,13,14,15, липсват наведени доводи и възражения в отговора по чл.131 ГПК и във въззивната жалба. Освен това въпросите са зададени без да е посочено към кои изводи и/или процесуални действия на въззивната инстанция са относими.
Водим от изложените съображения и на основание чл.230, във връзка с чл.288, вр. с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА гр.д.№563/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №175/15.12.2010 г. по гр.д.№458/2010 г. по описа на Варненския апелативен съд, г.о., по касационна жалба, вх.№589/02.02.2011 г., подадена от адв. М. П. – процесуален представителна ответника по исковата молба С. А. З. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: