О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
С., 04.04.2011 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№1230 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №882 от 28.06.10г. по гр.д.№782/10г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение №456 от 12.02.2010г. по гр.д.№2204/07г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен предявеният отрицателен установителен иск – признато е за установено по отношение на ищците И. К. К. и К. К. К., че ответниците О. Н. Ф.-П., Н. Л. П., Е. Л. П.-Д. и Д. Л. Х. не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част с площ от 270 кв.м. от ПИ №173 по П. на СО „А. мак” в землището на[населено място], повдигната в син цвят на приложената скица.
Въззивният съд е приел, че ищците, в качеството им на наследници на И. С. А., са с признато право на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имот, върху който попада спорната реална част. Тъй като все още не е приключила процедурата по възстановяване на собствеността, те имат правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, с който целят да отрекат правата на ответниците върху имота, който предстои да им бъде възстановен. Ответниците нямат противопоставими права по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ върху този имот, тъй като не е установена идентичност между имота, който техният праводател И. В. е получил по замяна от ТПК комисия и този, който е предмет на последващата замяна по нот.акт №173/1964г., както и на дарението от 1979г. и съдебната спогодба по гр.д.№2323/1980г., от които произтичат правата им. Прието е, че съдебната спогодба не може да бъде противопоставена на ищците, които не са били страни в делбеното производство.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответниците. В изложението към нея те поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост. Позовават се на решение №1400 от 20.01.09г. по гр.д.№4956/07г. на ВКС, ІV ГО, в което е прието, че такъв иск е недопустим, ако не е предявен срещу бивши ползуватели и не е насочен към разрешаване на спора с тях на кого следва да се издаде заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, а е предявен срещу лица, които противопоставят права, получени при замяна от Т. комисия, както е и по настоящото дело. Представено е и определение по ч.гр.д.№1292/08г. на ІІ ГО на ВКС, както и решения на Варненския районен и Варненския окръжен съд, за които няма данни да са влезли в сила.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се поддържа и по материалноправните въпроси, уточнени от настоящия състав съобразно разясненията на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС – дали съдебната спогодба в делбеното производство има сила на пресъдено нещо и може ли да бъде противопоставена на лица, които не са били страни в това производство, както и по приложението на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ, когато в имота има построена сграда. По първия въпрос поддържат противоречие с решение 2101/02г. по гр.д.№2668/01г. на ВКС, ІV ГО, а по втория – противоречие с решения №79/04.02.09г. по гр.д.№5670/07г. на ВКС І ГО и решение №52 от 09.02.09г. по гр.д.№4599/07г. на ІІІ ГО.
Ответниците в производството оспорват жабата. Считат, че правните въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване, не са точно и ясно формулирани, а изложението съдържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Липсва противоречива съдебна практика, която може да обуслови допустимост на касационното обжалване, а и не е посочена задължителна съдебна практика по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че по процесуалноправния въпрос за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост, когато ответникът не противопоставя права по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, а права по чл.18з, ал.3, т.1 от ППЗСПЗЗ, е налице противоречива съдебна практика, предвид различното му разрешаване в обжалваното решение и решение №1400 от 20.01.09г. по гр.д.№4956/07г. на ВКС, ІV ГО, на което са се позовали жалбоподателите. Това е основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по материалноправните въпроси, поставени в изложението. Според решение №2101 от 13.01.03г. по гр.д.№2668/01г. на ВКС, ІV ГО, съдебната спогодба-делба е легитимиращ документ за собственост и без в съдебния процес да се установява собственическата легитимация на наследодателя на съделителите, но само ако тя не се оспорва от насрещната страна, която не заявява права върху същия имот към момента на образуване на ТКЗС. Казусът по настоящото дело е различен. Тук ищците оспорват именно собствеността на наследодателя на страните по гр.д.№2323/1980г., които са постигнали съдебна спогодба; това оспорване е допустимо, тъй като засяга правата на ответниците и затова въззивният съд е приел нещо различно по отношение на противопоставимостта на тази спогодба на лица, които не са участвали в делбеното производство. Няма противоречива съдебна практика и по прилагането на чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. Въззивният съд е отказал да признае на ответниците противопоставими права по този текст не защото е приел от правна страна нещо различно от това, което е прието в посочените от жалбоподателя решения, а защото е счел, че липсва идентичност между имота, получен по замяна от Т. комисия и този, който е бил предмет на последващата замяна по нот.акт №173/1964г., както и на дарението от 1979г. и съдебната спогодба по гр.д.№2323/1980г., които легитимират ответниците като собственици на имота, в който попада спорната реална част.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №882 от 28.06.10г. по гр.д.№782/10г. на Варненския окръжен съд.
Дължимата държавна такса по жалбата е внесена с вносна бележка от 30.07.10г., приложена по делото.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: