О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София,21.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.03.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3207 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Г. Й. от [населено място], община Силистра и Ж. И. Е. от [населено място], чрез адв. Д.К., против въззивно решение на Варненския апелативен съд № 82 от 24.04.2018 г., по т.д.№ 602/2017 г., в частта, с която след отмяна на първоинстанционния съдебен акт на Силистренския окръжен съд № 17 от 11.02.2016 г., по т.д.№ 20/2015 г. е отхвърлен предявения пряк по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) на настоящата касаторка, като ищца, срещу ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД, [населено място] за разликата над присъдената сума от 18 000 лв. до претендираните 26 000 лв. – обезщетение за причинени й неимуществени вреди от настъпило на 18.12.2014 г. пътно –транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на непозволеното увреждане до окончателното и изплащане, както и в частта за възложените в нейна тежест деловодни разноски за всички съдебни инстанции, възлизащи общо на 1379 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение, който порок – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК, е аргументиран с произнасяне от въззивната инстанция извън очертания с отменителното решение на ВКС предмет на спора.
При условията на евентуалност е въведено и оплакване за неправилност на съдебния акт на Варненския апелативен съд, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
Позовавайки се на дадените от ВКС указания по прилагане и тълкуване на процесуалноправната разпоредба на чл.266 ГПК в отменително решение № 178 от 06.11.107 г., по т.д.№ 600/17 г. на І т. о. и на определената с него предметна рамка на въззивното производство при новото разглеждане на делото касаторите основно възразяват срещу процесуалната законосъобразност на извършената повторна преценка на обема на понесените от пострадалата Е. неимуществени вреди.
Считат, че доколкото касационното обжалване не е било допуснато във вр. с приложението на чл. 52 ЗЗД, то повторният анализ на критериите относими към определяне справедливо обезщетение за обезвреда, извършен от въззивния съд, е в нарушение на същественото процесуално правило на чл. 294, ал.1 ГПК, което обуславя и твърдяното основание за касиране на съдебния му акт.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК и с тези на чл.280, ал.1, т.1 ГПК , последните по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на процесуалното право: 1.”При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция могат ли да се разглеждат въпроси, при които при първото касационно разглеждане на делото, касационното обжалване не е било допуснато?”; 2.”Новият състав на въззивната инстанция може ли наново да се произнесе по доводи на въззивника, които са били преклудирани при първоначалното касационно разглеждане на спора?”;3.”Има ли право въззивната инстанция с мотивите на постановеното решение да пререшава въпрос, разрешен със сила на пресъдено нещо?”; 4.”Различен ли е обемът на въззивната проверка при новото разглеждане на спора в сравнение с първоначалното въззивно разглеждане, с оглед на констатираната неправилност от касационната инстанция?”.
Като израз на визираното противоречие са цитирани постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 793 от 12.11.2010 г., по гр.д. № 80/2009 г.; № 201 от 13.03.2003 г., по гр.д.№ 854/2002г. на V г.о.; № 257 от 23.10.2013 г., по гр.д.№3571/2013 г. на І г.о.;№344 от 01.11.2011 г., по гр.д.№ 1451/2010 г. на І г.о.; № 251 от 11.11.2011 г., по гр.д.№ 248/2011 г. на ІІ г.о.; № 18 от 22.07.2014 г., по т.д.№ 25/2013 г. на ІІ т.о.; № 33 от 18.07.2017 г., по т.д.№ 60062/2016 г. на ІІ г.о.; № 28 от 27.06.2017 г., по т.д.№ 3416/2015 г. на І т.о.
Ответникът по касационната жалба не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд, подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК е процесуално допустима в частта, с която процесуалното потестативно правомощие за сезиране на ВКС е упражнено от касатора Ж. И. Е.. В останалата й част касационната жалба е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес за касатора А. Г. Й. и следва да бъде оставена без разглеждане. Пряката искова претенция по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) предявена от последния при условията на активно субективно съединяване и намалена по реда на чл.214, ал.1 ГПК в с.з. от 23.10.2015 г. до размера на сумата от 5 000 лв. – обезщетение за причинени му неимуществени от процесното пътно-транспортно произшествие е уважена изцяло с влязло в сила решение на Варненския апелативен съд № 223 от 11.10.2016 г.,по в.т.д. № 430/16 г..
Поради това и същата не е била предмет на въззивното производство по в.т.д.№ 602/2017 г., образувано след отменителното решение на ВКС № 178 от 06.11.2017 г., по т.д.№ 600 / 2017 г. на І т.о.
Въпреки процесуалната допустимост искането на касатора Е. за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да постанови обжалвания съдебен акт, с който след частична отмяна на първоинстанционното решение на Силистренския окръжен съд №17 от 11. 02.2016 г., по т.д.№ 20/2015 г. е отхвърлен прекия иск по чл. 226, ал.1 КЗ(отм.), предявен от Ж. И. Е. от [населено място] срещу ЗАД”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”АД, [населено място] за разликата над 18 000 лв. до претендираните 26 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от ПТП на 18.12.2014 г. на път ІІІ-213 при километъра 10+600 в посока с Калипетрово, въззивният съд е преценил като основателно ,при данните по делото, въведеното с въззивната жалба оплакване на застрахователя за неговата прекомерност и несъответствие с критерия за справедливост, установен с чл.52 ЗЗД.
Позовавайки се на задължителните за съдилища в страната разяснения в т.11 на ППВС№ 4/ 23. 12.68 г., според които понятието „справедливост” по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога свързано с преценка на определени конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, решаващият състав на Варненския апелативен съд е изградил правен извод, че следващото се обезщетение за обзвреда трябва да е съразмерно на действителния обем понесени от увреденото лице морални болки и страдания, обусловен както от тежестта и характера на нанесените травматични увреждания, така от продължителността и интензитета на неблагоприятните въздействия върху неговата личност и начина му на живот. Въз основа на възприетото разрешение относимо към приложението на чл.52 ЗЗД при определяне конкретния размер на обезщетението за репариране неимуществените вреди на ищцата до размера на сумата 18 000 лв. въззивната инстанция се е позовала както конкретните нанесени на пострадалата травми, техния вид и отражение върху общото й и сравнително добро, за 65 годишната й възраст, здравословно състояние към датата на непозволеното увреждане, така и на периода на хоспитализация, темповете на възстановителния процес, настъпилата нарушена двигателна активност и последвалите преживяния шок психологически смущения при превозване с автомобил. С оглед паричния еквивалент на понесените морални болки и страдания, като относима към принципа на справедливост решаващият състав на въззивната инстанция е взела предвид и ноторната икономическа конюнктура в страната към релевантния за спора момент.
При съобразяване установения в хода на делото механизъм на процесното ПТП и отсъствие на съпричиняване на вредата от страна на Е., въззивният съд е отрекъл да е приложимо законовото правило на чл.51, ал.2 ЗЗД, поради което е отхвърлил въведеното от ответника защитно възражение в тази насока.
Преценено съдържанието на решаващите мотиви в обжалваното въззивно решение дава основание да се приеме, че предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК са останали недоказани.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС ако съществува вероятност обжалваният въззивен съдебен акт да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, като преценката за допустимостта му ще се извърши с произнасяне по съществото на подадената касационна жалба. В случая такава вероятна недопустимост на обжалваното въззивно решение отсъства.
Правомощията на въззивната инстанция, като съд по същество на разглеждания правен спор при условията на ограничен въззив, са разяснени със задължителните постановки в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС са разяснени правомощията на въззивната инстанция, относно ясно постановеното с разпоредбата на чл.294 ГПК, че при повторното разглеждане на делото, дадените с отменителното решение на ВКС указания по тълкуването и прилагането на закона(процесуален и/или материален) са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, спор в съдебната практика не съществува. Това означава, както е посочено и във формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, че и при новото разглеждане на делото въззивният съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не, като не може да основе вътрешното си убеждение на доказателствено средство, което няма доказателствена сила или е ненадлежно събрано, респ. не му е предписано да бъде обсъдено. В конкретния случай с отменителното решение на ВКС №178 от 06.11. 2017 г., по т.д. № 600/2017 г. на І т.о. са очертани рамките на дължимото от решаващия съд ново произнасяне по конкретния правен спор, като те се обусловени от приетата за основателна касационна жалба на ЗАД ”АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, в частта за уважаване прекия иск на Ж. И. Е. по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) за разликата над сумата 3000 лв. до присъдените и от въззивния съд 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Следователно обстоятелството, че в същата тази част, поради допуснато процесуално нарушение при първоначалното разглеждане на делото, във вр. с въведеното от ответника възражения за съпричиняване на вредата, то е върнато за ново разглеждане, означава, че е налице основание при новото разглеждане на спора, в рамките на посочената от касационната инстанция стойностна разлика, въззивният съд да определи и конкретния размер обезщетение за обезвреда, който следва да бъде присъден на пострадалото лице, при съобразяване установения в чл.52 ЗЗД принцип, както е процедирал и Варненският апелативен съд.
Поради това и въззивното решение, предмет на предприетото понастоящем обжалване, с което решаващият съд се е произнесъл по въпроса за размера на дължимото на ищцата обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди – относим към изпълнените указания на ВКС не е недопустимо.
По гореизложеното поставените от касатора процесуалноправни въпроси нямат обуславящо значение за изхода на делото и не обосновават общото основние за достъп до касация.
Липсата на общото главно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглежда конкретното допълнително селективно основание, поддържано от касатора Е..
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 82 от 24.04.2018 г., по т.д.№ 602/2017 г. по касационната жалба на Ж. И. Е. от [населено място].
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, поради липса на правен интерес, касационна жалба вх.№ 3188/ 29. 05. 2018 г. в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на А. Г. Й. от [населено място], община Силистра, може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: