РЕШЕНИЕ
№ 306
С., 23.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова
изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 775/2008 година по описа на Второ гражданско
отделение.
Производството е по чл.218а ал.1 ГПК /отм./ във връзка с §2 ал.З ПЗР ГПК обн.Д.В.бр.59/2007г., в сила от 01.03.2008г., образувано по касационна жалба на [фирма] [населено място] против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 199 от 13.11.2007г. по гр.д.№ 329/2007г.
Ответниците А. М. В. и В. П. В. са подали писмен отговор по реда на чл.218г ГПК /отм./, в който изразяват становище, че решението е правилно и молят да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
С обжалваното решение Варненският апелативен съд е оставил в сила решението на Варненския окръжен съд № 216 от 22.05.2007г. по гр.д.№ 625/2006г., с което е отхвърлен иска на [фирма] [населено място] против А. М. В. и В. П. В. за заплащане на сумата 138 760лв., представляваща извършени подобрения в имот – реална част УПИ II кв.527 и признаване правото на задържане върху имота до заплащане
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нотариален акт № 6к /1998г. на нотариус с рег.№ 190 на Нотариалната камара [фирма] е призната за собственик на основание §21 ПЗР ЗИД ЗБСД /отм./ на сграда в [населено място], [улица], построена в парцел II кв.527 , 13 микрорайон на града, ведно с надземни и полуподземни гаражи и трафопост като банката е извършила благоустройствени мероприятия в прилежащия терен. С влязло в сила решение по гр.д. № 1381/2002г. на основание чл.108 ЗС е осъдена СЖ [фирма] [населено място] да предаде на А. М. В. и В. П. В. владението на реална част от УПИ II кв.527 обозначена с граници на скица, неразделна част от решението . Правните изводи на въззивния съд са, че претенцията на ищеца за заплащане стойността на подобренията в имота следва да се квалифицира по чл.72 ЗС. Съдът позовавайки се на разясненията, дадени в ППВС 6/1974г. и TP 88/1964г. е приел, че възражението на ответниците за изтекла погасителна давност за вземането е основателно, защото петгодишния давностен срок е започнал да тече от момента на предявяване на ревандикационния иск -11.10.1999г., а настоящата искова молба е подадена на 20.07.2006г.
Съгласно чл.218ж ал.1 ГПК /отм./ Върховният касационен съд се произнася само по заявените в жалбата основания, но е длъжен да провери служебно допустимостта на производството и поради това дължи произнасяне по доводите, за недопустимостта на решението, макар те да се въвеждат за пръв път при устните състезания.
Съгласно чл.98 ал.1 б.“г“ ГПК /отм./, при действието на който е предявен иска, ищецът трябва да посочи фактите, от които черпи своето право. В случая в исковата молба е посочено , че ищецът е бил във владение на имота и е извършил благоустройствени мероприятия за себе си като попадащи в терен, отреден за нуждите на собствените на банката сгради и с цел обслужване на тези сгради. Позовал се е на утвърдено според него в правната теория и константната съдебна практика становище, че собственикът на постройка, който извърши подобрения върху прилежащ, обслужващ сградата терен е добросъвестен владелец и има право да получи от собственика увеличената стойност на имота, следователно неоснователно се поддържа от касатора, че липсва неяснота в какво качество ищецът е извършил подобренията. Определянето на упражняваната фактическа власт върху мястото от ищеца като добросъвестно владение не е задължително за съда и не го обвързва, защото той е длъжен да даде правна квалификация на фактите, както и на иска според твърденията в исковата молба, че подобренията са извършени в терен, отреден за нуждите на собствените на банката сгради и с цел обслужването им. Налице е обаче непълнота на обстоятелствената част на исковата молба по отношение на вида на подобренията , тъй като не са посочени видовете благоустройствени мероприятия като самостоятелни и завършени работи и кога са извършени, а са изброени отделни строителни дейности, без да може въз основа на тях да се определи в какво се състои подобряването на имота. Тази неяснота е свързана с определянето на предмета на делото както и с доказването на претенцията, тъй като увеличената стойност на имота не изисква оценяване на отделни видове работи, а съпоставка на пазарната цена на имота преди и след извършване на подобренията. Съобразно разясненията, дадени в TP 1 /2001г. т. 4 на ВКС, ОСГК въззивният съд, който разглежда спора по същество е бил длъжен да приложи чл.ЮО ал.1 във връзка с чл.98 ГПК /отм./ като остави исковата молба без движение за отстраняване на нередовностите й. Произнасянето по нередовна искова молба обуславя недопустимост на съдебното решение – основание по чл.218б ал.1 б.“б“ ГПК във връзка с чл.218ж ал.2 и чл.209 ал.1 ГПК /отм./ за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да остави исковата молба без движение и да укаже на ищеца да отстрани посочената по-горе нередовност. След отстраняване на нередовността съдът следва да изслуша нова техническа експертиза, която да определи каква е увеличената стойност на имота вследствие на уточнените подобрения, както и да приложи цялото гр.д. № 1381/2003г. на Варненския окръжен съд във връзка с доводите на ищеца за прекъсване на давността на основание чл.116 ал.1 б.“а“ ГПК с признание на вземането от длъжниците, направено в това производство. При постановяване на новото решение съдът следва да даде правна квалификация на иска въз основа на твърденията в исковата молба, което не се състои в посочване на конкретен текст от закона, а в подвеждането на фактите в обстоятелствената част на исковата молба под съответния фактически състав, както и да се съобрази с практиката на ВКС /решение 1574/1997г., IV г.о., решение 249/1980г., I г.о./, че възражението за погасителна давност е правопрекратяващо и съдът се произнася по него след като установи наличието на субективното право, чиято защита се търси.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Варненския апелативен съд № 199 от 13.11.2007г. по гр.д.№ 329/2007г. изцяло и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд по реда на отменения ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: