О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
гр.София, 23.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3403/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
С определение № 829/ 18.06.2014 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о., постановено по настоящето дело, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 13 от 09.01.2014 г. по гр.д.№ 718/ 2013 г., с което е отхвърлен предявеният от по Т. М. Р. против [фирма] иск за заплащане на сумата 24 193,55 долара на САЩ. С определението Т. М. Р. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 3 000 лв (три хиляди лева) разноски по касационното производство.
[фирма] е поискало изменение на определението в частта за разноските като поддържа, че касационният съд е следвало да възложи в тежест на ищцата не само разноските по касационното, но и тези по въззивното производство. Моли да бъдат присъдени допълнително 3 150 лв – разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Т. Р. оспорва искането като поддържа, че ответникът не е претендирал допълването на акта на въззивната инстанция, пред която разноските са направени и че липсват надлежни доказателства за плащане на адвокатското възнаграждение, чието присъждане се иска.
Съдът намира молбата за изменение на определението от 18.06.2014 г. в частта за разноските за допустима, но разгледана по същество, същата се явява неоснователна.
Касационното производство е инициирано от Т. М. Р. (ищец в основното производство), чиито претенции са отхвърлени с обжалваното въззивно решение. Ответникът не е обжалвал въззивното решение, нито е искал допълването му в предвидения в чл.248 ал.1 ГПК срок. Правомощията на касационната инстанция за разпределяне на отговорността за разноски се предопределят от това, дали решава спора по същество или отклонява искането за допускане на касационно обжалване. В първия случай при разпределяне на отговорността за разноските по делото съдът взема предвид всички направени в производството разходи от всяка от страните, независимо пред коя инстанция е формулирано искането за присъждането им. Когато не разглежда спора по същество, съдът разпределя единствено разноските, направени в производството пред него. Не е допустимо той да се произнася по направените от страна, която не е подала касационна жалба, разходи в предходни инстанции. Пропускът за произнасяне по искането за разноски в тези инстанции страната е следвало да релевира пред самите тях в срока по чл.248 ГПК. С определението от 18.06.2014 г. ВКС е възложил в тежест на жалбоподателката разноските за адвокатска защита в касационното производство и не са налице основанията за изменение на актът в тази му част чрез присъждане и на разноски, направени във въззивното производство.
По изложените съображения и на основание съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на [фирма], [населено място] за изменение на определение № 829/ 18.06.2014 г. на Върховният касационен съд, ІV г.о. в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: