O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 306
София, 04.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4491 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 3378/10.05.2013 година на Н. И. Ш., Р. И. Д., В. Г. Д., К. К. С. и М. Т. С. чрез адв. Г. П. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 157 oт 08.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 168/ 2013 год. на ОС- Пазарджик , с което са уважени обективно пасивно съединени искове по чл. 108 ЗС на А. Г. К..
С посоченото решение ,окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение първата инстанция по отхвърления иск на А. Г. К. срещу Н. И. Ш., Р. И. Д., В. Г. Д., К. К. С. и М. Т. С. за признаване правото на собственост и осъждане да му се предаде владението на имот – бивша земеделска земя/ ливада/ , възстановена по реда на ЗСПЗЗ , с площ от 3 132 кв.м. в м.”Ц. ч.- Г.”, в строителните граници на курорт „Я. Б.” имот пл. Nо * в кв. * по РП на курорта и е постановил ново решение , с което ответниците по иска са осъдени да предадат владението на описания по-горе имот.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материалния закон- разпоредите на ЗСПЗЗ, съществени процесуални правила и е необосновано , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Поддържа се довод , за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по обусловилия изхода на делото въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС за предаване на собственост и владение на възстановен по ЗСПЗЗ имот при липса на протокол за въвод, на скица , издадена по надлежен ред , включително и издадена скица и удостоверение по чл. 13 ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ , когато липсва ПУП на съответната територия , произнесен от въззивния съд в смисъл, противоречащ на съдебна практика на ВКС обективирана с Решение Nо 24 от 1.02.1999 год. по гр.д. Nо 1912/1997 год. на ВКС-IV г.о./ искът по чл. 108 ЗС е преждевременно заявен , ако към решението на ПК по чл. 18ж ал.1 ППЗСПЗЗ липсва заверена скица на имота /
Поддържа се довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за последиците от процесуалното поведение на решаващия съд, отказал да обсъжда заявено от ответника правопрогасящо възражения на правото на собственост на ищеца, противопоставяйки собствено придобивно основание- придобивна давност , произнесен в противоречие на ТР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Поддържа се довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по материално правния въпрос за приложението на чл. 108 ЗС във вр. с чл. 97 ЗС в контекста на възможността да се притежава правото на собственост на постройките отделно от земята , разрешаван противоречиво от съдилищата предвид тезата на въззивния съд и тези, по цитираните съдебни решение – Решение 1261 от 11.01.1995 год. по гр.д. Nо 2070/1994 год. на ВС-IV г.о., Решение Nо 30 от 06.02.2009 год. по гр.д. Nо 3470/2007 год. на ВКС-III отд.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от адв. Н. Я.- АК П., като пълномощник на А. К., с който се поддържа , че касационното обжалване е недопустимо с оглед данните за данъчните оценки на терена върху който е ситуирано всяко едно от процесните бунгала, респ. поради нередовост на касационната жалба – подадена в срок, но без изложение, без приложение, без документ за внесена ДТ.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК , намира :
След преценка на доказателствата по делото и характера на заявения иск и доказателствата , ангажирани с допълнителната молба на касаторите в изпълнение на Разпореждане Nо 1075 от 13.05.2013 година , оборващи възраженията на ответниците по касация както по отношение цената на иска така и редовността на касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира , че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно минималния размера на обжалваемия интерес и констатирайки , че е спазен срока по чл. 283 ГПК, приема , че касационната жалба е процесуално допустима.
След преценка на доводите на касаторите за допустимост на касационното обжалване и с оглед на въведените и аргументирани в контекста на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК доводи ,настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато, макар и не изцяло по изложените от касатора съображения.
Съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС , за да се допусне касационно обжалване на въззивно решение, формулираният от касатора материално-правен въпрос следва да е в преметната рамка на разрешения гражданско-правен спор и да е обусловил крайния правен извод на решаващия съд. Въпросът на значението на удостоверението и скицата по чл. 13 ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ , касаещ точната индивидуализацията на имотите , сам по себе си не може да бъде обуславящ за уважаването на заявения ревандикационен иск на земеделски имоти с обща площ срещу ответниците по иска. И. въпрос за необсъждане на възражения на ответниците и последиците на такова процесуално поведение , не може да обоснове допускане на касационното обжалване по причина , че решаващият съд е обсъдил правопогасяващите възражения за придобивна давност,както и по причина, че по същество въпросът касае релевиране на допуснати нарушения от процесуално естество, който биха се отразили, ако бъдат констатирани, на правилността на акта по същество.
Безспорната констатация относно за несъответствие между предметната рамка на висящия правен спор, определена от заявеното искане на ищеца и релевираните възражения на ответниците, на данните че се касае до три групи лица-ответници, които нямат еднакво отношение към ревандикирания общ имот от 3 132 дка и диспозитив на решението на въззивния съд, без точен отговор защо осъждането касае всички лица за целия имот , при положение , че всеки от ответниците релевира самостоятелно , независимо от другите основания да се намира в ЧАСТ от имота/ в който смисъл е и отговора на А. К./ има собствено правоизключващо възражения за част от имот , дават основание да се направи за извод за евентуална недопустимост на атакуваното решение и допускане на касационно обжалване, в която насока са и дадените с т.1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
С посоченото разминаване между предметна рамка на спора и произнесен диспозитив, следва да се свърже и изведения въпрос за приложението на чл. 108 ЗС във вр. с чл. 97 ЗС в контекста на възможността да се притежава правото на собственост на постройките отделно от земята ,по който въпрос е налице разнопосочна съдебна практика –видно от цитираните съдебни решение – Решение 1261 от 11.01.1995 год. по гр.д. Nо 2070/1994 год. на ВС-IV г.о., Решение Nо 30 от 06.02.2009 год. по гр.д. Nо 3470/2007 год. на ВКС-III отд. и равитата теза на въззивния съд.
При допускане на касационното обжалване , касаторът дължи заплащане и на пропорционална ДТ, съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр.с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай общо в размер на сумата 90 лв. / деветдесет лева/, дължима съответно 30 лв. от касатора Н. Ш.,, 30 лв. от касаторите Р. и В. Д. и 30 лв. от касаторите К. и М. С., вносима по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3378/10.05.2013 година на Н. И. Ш., Р. И. Д., В. Г. Д., К. К. С. и М. Т. С., подадена общо чрез адв. Г. П. – АК П. срещу въззивно Решение Nо 157 oт 08.04.2013 година по гр. възз. д. Nо 168/ 2013 год. на ОС- Пазарджик , с което са уважени обективно пасивно съединени искове по чл. 108 ЗС на А. Г. К..
УКАЗВА на касаторите лично и чрез адв.Г. П. –АК П. задължението за внасяне на дължимата пропорционална държавна такса в размер общо на 90 лв. / деветдесет лева/ по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната, както е посочено в мотивите на определението. При неизпълнение на това задължение делото ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните, като на касаторите лично и чрез общия им повереник се съобщи задължението за внасяне на пропорционална ДТ в седмичен срок от съобщението , както и за последиците при невнасянето и .
Препис от определението да се изпрати на адв. Г. П.- АК П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :