Р Е Ш Е Н И Е
№ 306
гр. София, 09.10. 2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на шестнадесети юни…………………..две хиляди осма година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
БИЛЯНА ЧОЧЕВА
при секретаря Н. Цекова…………………..…………………………в присъствието на
прокурора М. Маринова…………..…………………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА ………………………..…наказателно дело № 262 по описа за 2008 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. С. С. за възобновяване на ВНОХД № 373/2007 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 18/05.03.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 150/27.11.2007 г. по НОХД № 1/2007 г. на районен съд – гр. И..
С тази присъда подсъдимият С. С. С. е бил признат за виновен в извършването на две престъпления, както следва:
– по чл. 339 ал. 1 от НК за това, че на 01.09.2006 г., в с. Д., е държал огнестрелно оръжие – двуцевна ловна пушка м. “Тула” 12 кал. с фабричен № 5* без да има за това надлежно разрешение, поради което и във вр. чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода.
– по чл. 131 ал. 1, т. 9, пр. 2, вр. чл. 129 ал. 1 от НК за това, че на 01.09.2006 г., в с. Д., е причинил на С. А. С. средна телесна повреда , като деянието е извършено със средство, опасно за живота за мнозина, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода. Подсъдимият е бил оправдан да е извършил деянието по начин опасен за мнозина – по чл. 131 ал. 1, т. 9, пр. 1 от НК.
На основание чл. 23 ал. 1 от НК на подсъдимия е било определено общо наказание в размер на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим съгласно чл. 46, б. “б” от ЗИН.
На основание чл. 68 ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение отложеното наказание от 2 години лишаване от свобода по НОХД № 45/2004 г. на окръжен съд – Разград.
С присъдата подсъдимият С. е бил осъден да заплати на гражданския ищец С. А. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
Исперихският районен съд се е произнесъл по веществените доказателства, както и е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати направените по делото разноски.
В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Основният акцент е поставен върху допуснати процесуални нарушения при изясняване на съществения въпрос за авторството на деянията, което е довело до ограничаване на правото на защита, а като цяло и до неправилно приложение на материалния закон с осъждане на подсъдимия по повдигнатите му обвинения. На тази плоскост са развити съображения за селективна оценка на доказателствените източници и превратната им интерпретация, резултирало в неправилно основаване на осъдителната присъда върху показанията на пострадалия С. и съпругата му М. при игнориране на обясненията на подсъдимия, неговия син Е. С. , св. Асие М. и Х. С. , както и други данни с оправдателно значение. Претендира се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.
Същото становище изразява и повереника на гражданския ищец.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е било депозирано на 07.05.2008 г. и се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение – 05.03.2008 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, предвид следните съображения:
Въпреки използваната формулировка за процесуални нарушения, по своето същество те касаят обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Както е известно, касационният съд, включително в производство по възобновяване, не може да установява нови фактически положения, като проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното им убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод, са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. С изпълнението на тези процесуални изисквания се гарантира, че вътрешното убеждение на решаващия съд е било изградено в съгласие с принципите по чл. 13, 14 и 15 от НПК и излагането му в мотивите е съобразено с правилата по чл. 339, вр. чл. 305 от НПК.
Следвайки този подход, ВКС не намери основание да сподели възраженията за неправилна оценка на доказателствата и превратната им интерпретация. Това важи както за данните с обвинително значение, извеждани от показанията на очевидците на деянията – св. С. С. и Х. М. , конкретно относно идентификацията на извършителя, които защитата намира за недостатъчно надеждни и убедителни, а поради това всяващи съмнение за авторството и като цяло негодни да бъдат поставени в основата на осъдителната присъда, така и за данните с оправдателно значение, съдържали се в обясненията на подсъдимия и показанията на св. Ержан С. , А. М. и Х. С. относно развитието на инцидента, на св. Ганева за съобщеното й от св. С. , а не на последно място и за алибито на подсъдимия, очертавано от св. Ибрям и С. , които се твърди, че неоправдано и в нарушение на процесуалните правила са били игнорирани.
Прегледът на процесуалната работа, извършена от инстанциите по същество и техните мотиви демонстрира, че проблемните въпроси относно авторството на деянията са били ясно, подробно и систематично обсъдени и разрешени. Версията, че не подсъдимият, а синът му – св. Ержан С. , е лицето, простреляло пострадалия с незаконно държана ловна пушка и причинило му средна телесна повреда, е била предмет на подробно изследване от първата инстанция, чиито оценки са били възприети от въззивната, която и след самостоятелна проверка не е намерила основание да се разграничи от тях. В мотивите са изложени конкретни и убедителни съображения поради какви причини съдът се доверява на изложеното от непосредствените очевидци, които са били последователни при излагане на своите възприятия за поведението както на подсъдимия, така и на неговия син. Подробно са били обсъдени и показанията на св. Ганева, която пряко не е наблюдавала развитието на случая, а само е пресъздала чутото от св. С. , като съответно е била отдадена нужната тежест на преките му възприятия, а не на преразказа им. Всичко това е било добре съпоставено с мястото, където пострадалият е паднал и съответно откритите при огледа следи от кръв, констатациите на СМЕ за невъзможността да се придвижва след прострелването, като в тази връзка са отчетени за опровергани от доказателствената съвкупност твърденията на роднините на подсъдимия, вкл. на св. Ержан С. , А. М. и Х. С. за причините и мястото на възникване на конфликта, както и неговото развитие. На тази основа, а и предвид съдържанието на показанията на св. Ибрям и С. , които също са били подробно обсъдени и съпоставени с обясненията на подсъдимия, двете инстанции са достигнали до убеждението за недостоверност на изложената от последния версия, че по време на деянията той се е намирал на друго място.
Не е допуснато нарушение и на плоскостта на отказ за събиране на доказателства с оправдателно значение – разпит на полицейските служители, посетили местопроизшествието и журналист, изготвил статия по въпроса за инцидента, а също и разпечатки от мобилния телефон на подсъдимия. Всички те са били отхвърлени от въззивната инстанция с мотивирани съображения, основно поради наличието на достатъчно преки източници на информация, чиято тежест и значение е детайлно анализирана.
Изложеното дотук очертава, че противно на отразеното в искането за възобновяване, оценката на доказателствата е била извършена в съгласие с процесуалните норми, гарантиращи обективност и пълнота, като не са били игнорирани обстоятелства с оправдателно значение, а след обсъждането им те са били отхвърлени поради наличието на достатъчно по обем и сигурност обвинителни, на които е отдадена тежест при изложени за това конкретни и убедителни съображения. Съответно, липсва каквото и да е основание да се счита, че вътрешното убеждение на инстанциите по същество, което е суверенно не само относно оценката на доказателствата, но и за тяхната достатъчност за формиране на конкретен фактически и правен извод, е било опорочено, а също и това, че е било накърнено правото на защита на подсъдимия.
С оглед изложените съображения ВКС намира, че въззивната инстанция, подкрепила изводите на първата относно авторството на деянията, не е допуснала нарушения от процесуален характер, които да поставят под съмнение преценките й за доказателствената подкрепа и относимост на поведението на подсъдимия към деяние, обхванато от състава по чл. по чл. 131 ал. 1, т. 9, пр. 2, вр. чл. 129 ал. 1 от НК, а също и такова по чл. 339 ал. 1 от НК. На основата на приетите фактически положения, които в пълнота покриват субективните и обективни признаци на тези две престъпления, материалният закон е бил приложен правилно. Доколкото по този повод не се изтъкват никакви възражения, ВКС не намира и основание за обсъждане на конкретните елементи по квалификацията, което също достатъчно подробно е било направено от предходните инстанции.
По изложените съображения ВКС намира, че не са налице сочените основания за възобновяване и направеното по този повод искане следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. С. С. за възобновяване на ВНОХД № 373/2007 г. на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 18/05.03.2008 г., с което е била потвърдена присъда № 150/27.11.2007 г. по НОХД № 1/2007 г. на районен съд – гр. И..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.