Решение №307 от 16.4.2010 по гр. дело №736/736 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
Р № 307
 
София, 16.04.2010 година
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на  дванадесети  април  две хиляди и десета година, в състав:
                                              
                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА                                                        
                                                             ЧЛЕНОВЕ:  ОЛГА КЕРЕЛСКА
                                                                                    ЕРИК ВАСИЛЕВ                                                                                             
 
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 736/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:      
            Производството е по чл.231, ал.1,б.„е” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.12 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год., в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по молби за отмяна на влязло в сила решение № 334 от 08.10.2007 год., постановено по ч. гр.д. № 2777/2006 год. на Софийски градски съд, ВК, ІV- то „Д” отд. на осн. чл. 231,ал.1,б.”е” ГПК от М. И. И. от гр. С. и И. С. З. от същия град .
И в двете молби за отмяна се навеждат доводи, че молителите не са били редовно призовани за заседанието по делото, проведено на 01.10.2007 год. Съдът в нарушение на процесуалните правила е приел, че призоваването на двамата е редовно и е дал ход на делото и ход по същество на спора. С това според молителите, тяхното право на участие в процеса е било нарушено и постановеното по ч.гр.д. №2777/2006 год. решение подлежи на отмяна .
Ответникът по молбата – „Т” А. , гр. С. оспорва молбата на М. И. И. относно нейната допустимост и основателнст. Счита, че същата е недопустима поради липса на правен интерес, предвид обстоятелството, че молителката е била длъжник в изпълнителното производство , а с решението, чиято отмяна се иска, е отменен извършен въвод спрямо длъжниците по изпълнителното дело. Освен това намира молбата за неоснователна на посоченото в нея основание.
Оспорва се и молбата за отмяна на молителя И. С. З., като неоснователна.
Останалите ответници по молбите за отмяна К. К. К., М. Б. А. и Х. Й. А., не вземат становище по молбите за отмяна .
Двамата молители също не вземат становище съответно по молбата на другия молител.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. счита, че молбите за отмяна са процесуално недопустими.
Съображенията за това са следните :
Производството за отмяна по чл. 231 ГПК / отм./ е средство за извънреден извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, на изчерпателно посочените в закона основания. Правната доктрина, така и съдебната практика в т.ч. и задължителната такава / ППВС №2/1977 год. т.2/ приемат, че на отмяна подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо и разрешават конкретен материалноправен спор. Такива актове са решенията на съдилищата , някои определения, които имат за предмет разрешаването на материалноправни въпроси, както и определенията за прекратяване на делото, с които се преклудира възможността за предявяване на същия иск / чл. 119,ал.2 ГПК / отм./.
С оглед на казаното , не може да бъде отречена възможността да се иска отмяна на съдебен акт , постановен в производството по чл. 332, и сл. ГПК. Производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е двустранно, спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действия на съдебния изпълнител или да го задължи валидно да повтори същото, респ. да се въздържи от неговото осъществяване. Съгл. чл. 344,ал.4 ГПК/ отм./ това производство приключва с решение, което е необжалваемо. С това решение съдът по принцип разрешава процесуален, а не материално правен спор. Когато обаче , разрешавайки процесуалния спор, съдът по необходимост се произнася и по самото материално право следва да се приеме, че постановения от него акт , придобива характеристиката на акт, с който се разрешава материално правен спор и поради това същият може да бъде предмет на отмяна по реда на чл. 231 ГПК.
Настоящият случай обаче не е такъв.
С решението на Благоевградския окръжен съд, чиято отмяна се търси, съдът се е произнесъл по жалба на ”Т„ А. , гр. С.. Благоевград / в ликвидация/ подадена на осн. чл. 332,ал.2 ГПК / отм./ срещу действие на частния съдебен изпълнител М. М. № 7* с район на действие Софийски градски съд, представляващо въвод във владение осъществен на 08.07.2006 год. по изп. Дело №238/2006 год. с взискатели К. К. К. и И. С. З. и длъжници М. Б. А., Х. Й. А. и М. И. И. с твърдение на жалбоподателя, че въводът е бил извършен по отношение на недвижим имот, част от който се намира в негово владение.
С постановеното по жалбата решение, чиято отмяна се търси Градският съд е отменил извършения въвод. За да отмени въвода съдът е приел, че изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело № 238 / 2006 год. е издаден на извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237,б. „ж” и „з” ГПК/ отм./с договорен характер – нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите , които не се ползват с изпълнителна сила , която да се разпростира върху трето лице, което се намира във владение на имота. С оглед на това извършения по отношение на това трето лице – случая „Т” А. , въвод е незаконосъобразен.
Следователно предмет на решението, чиято отмяна се иска, е единствено законосъобразността на осъществения въвод. С него не се разрешава определен материалноправен въпрос,а на практика се възстановява висящността на изпълнителното производство. С оглед на това и изложените вече съображения , молбите за отмяна, по които е образувано настоящото производство са недопустими и следва да се оставят без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ без разглеждане молбите на от М. И. И. от гр. С. и И. С. З. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 334 от 08.10.2007 год., постановено по ч. гр.д. № 2777/2006 год. на Софийски градски съд, ВК, ІV- то „Д” отд. на осн. чл. 231,ал.1,б.”е” ГПК .
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
 
 
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :
 
 
 

Scroll to Top