Определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
С., 04.11. 2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 4989 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 304 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на И. П. Т. и И. Д. Т., и двамата от [населено място], за отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК на разпореждане от 11.05.2012 г. по ч.гр.д. № 7153/2012 г. на Пловдивския районен съд, ГО, VІ гр. с-в, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение № 4541 на основание чл. 410 ГПК срещу молителя И. П. Т. в полза на [фирма] [населено място], за сумите 999,13 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 09.05.2012 г. до окончателното изплащане; 205,26 лв. обезщетение за забава за периода 01.12.2009 г. – 08.05.2012 г.; 25 лв. разноски за д.т. и 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
В молбата за отмяна молителите навеждат доводи за наличие на основанието по чл. 304 ГПК и молят да бъде обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия от момента на подаване на заявлението от ищцовото дружество. В съдебно заседание молителите поддържат молбата си за отмяна.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. С. П. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява становище за нейната недопустимост. Претендира разноски за производството по отмяна.
При проверката по реда на чл. 307 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения:
П. институт на отмяната на влезли в сила съдебни решения, както по отменения, така и по сега действащия ГПК е извънреден способ за защита срещу правните последици на едно незаконосъобразно съдебно решение, с което се създава положение на непререшаемост по същество на съдебния спор основано на силата на пресъдено нещо като последица от влизането в сила на акта. Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване по силата на чл.413, ал.1 ГПК като защитата на длъжника се осъществява чрез подаване на възражение по реда на чл.414 ГПК. Ако длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, то той разполага с правото да предяви възражение пред въззивния съд на основанията по чл. 423 ГПК. В това производство се изследват евентуално допуснати нередовности при връчването на заповедта. В настоящия случай този ред за защита е изчерпан, доколкото с определение № 316 от 29.01.2013 г. по ч.гр.д. № 107/13 на Пловдивския окръжен съд, ГО, искането за приемането на възражението на И. П. Т. срещу заповедта за изпълнение е оставено без уважение. Оспорването на заповедта за изпълнение поради новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства се осъществява по исков ред съгласно чл. 424 ГПК. В този смисъл, заповедта за изпълнение, респ. разпореждането за издаването й, подлежи на специален ред за оспорване, но не и на отмяна от ВКС на основанията по чл.303, ал.1 и чл. 304 ГПК. В тази насока е и практиката на ВКС: напр. определение № 805/21.09.2012 г. по ч.т. д. 537/12 на ІІ т.о. и други. Следователно, когато съществува друг ред за защита на правото, отмяната като извънредно производство, е недопустима. Вън от това, във връзка със заявеното основание за отмяна по чл. 304 ГПК следва да се отбележи, че молителката И. Т., която е съпруга на молителя И. Т., няма качеството „необходим другар” по см. на чл. 216, ал. 2 ГПК в никоя от проявните му форми – задължително или факултативно, тъй като заявителят за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК може да предяви искането си за стойността на неизплатена топлинна енергия срещу всеки от съпрузите или срещу двамата съпрузи заедно по силата на чл. 122, ал. 1 ЗЗД, тъй като за задължения, поети за текущи нужди на семейството, съпрузите отговарят солидарно – чл. 36, ал. 2 СК.
По изложените съображения, подадената молба за отмяна на основание чл. 304 ГПК се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на делото молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по молбата направените разноски за настоящото производство в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. П. Т. и И. Д. Т., и двамата от [населено място], за отмяна на основание чл. 304 ГПК на заповед за изпълнение на парично задължение № 4541 от 11.05.2012 г. по чл. 410 ГПК, постановена по ч.гр.д. № 7153/2012 г. на Пловдивския районен съд, ГО, VІ гр. с-в.
ОСЪЖДА И. П. Т. и И. Д. Т., и двамата от [населено място] да заплатят на [фирма] [населено място] направените разноски по делото за настоящото производство в размер на 300/триста/ лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: