3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София, 07.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1030 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Депозирана е касационна жалба от [фирма], срещу Решение № 1819 от 01.10.2013 год. по т.д.№ 816/2013 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено решението от 03.12.2012 год. по т.д.№ 663/2011 год. на Софийски градски съд. С него е бил уважен предявеният от синдика на [фирма] – в несъстоятелност срещу “ [фирма] иск с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД за сумата 51810.37 лв.
Ответникът по касация [фирма] (н), чрез синдика е представил в срока по чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който се съдържа изразява становище, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол. Претендира присъждането на разноски.
Като основания за допускане на касационно обжалване, [фирма] в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочил чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК.
Посочените от касатора въпроси са свързани с признаването на задължението. Въпросът, свързан с основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК е „Може ли да бъде прието за основателно оспорването на дължимостта на дълг, за който в извънсъдебна спогодба/споразумение е признато от длъжника, че е дължимо”. Конкретен въпрос, свързан с основанието по т.1 липсва, но отново са изложени доводи за незачитане от страна на САС на признание за дължимостта на оспорваната сума.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Искът на [фирма] (н) е обусловен от факта, че е заплатил исковата сума, като потребена за м.09.2008 год. електроенергия без такава да е била действително дължима. Сочи, че през посочения период не е ползвал обекта (преместил е производствената си дейност другаде), а сумата заплатил въз основа на споразумение за разсрочване в което изрично изразил възражението си за недължимост, но подписал поради заплахата, че ще му бъде прекъснато електрозахранването за друг обект. В представения „Споразумителен протокол” от 28.01.2009 год., съдържащ размера на дължимата сума и сроковете за плащането и, представителят на [фирма] е подписал с особено мнение и е въвел изрична забележка в която сочи, че „не признава, но се задължава да заплати посочената сума, съгласно погасителния план”.
Последователно подържаната теза на [фирма], че е отчетено действително потребеното количество електроенергия.
Съдилищата са приели, че споразумителният протокол не съставлява признание за дължимост на сумата. От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че електромерът е бил в изправност, но сумата надвишава 8 пъти месечен период на максимално предходно потребление и 18 пъти месечен период на средно потребление за обекта. Извън това, мощността за спорния месечен период би била 371.5 kW при допустима договорена мощност 50 kW. Според техническата експертиза е било невъзможно отчетената енергия да премине през измервателната група за период от 1 месец. Дори да са касае за неотчетена енергия за предходни периоди (отчетено и заплатено по-малко от действителното потребление), в тежест на ответника е било да установи това.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК не са налице. Преди всичко, извънсъдебното признание на задължението няма абсолютна доказателствена стойност, поради което и на въпроса дали може да бъде прието за основателно оспорването му по съдебен ред, отрицателен отговор не се съдържа в нито едно от посочените в изложението решения. На второ място, такова признание не е налице с оглед изричното отбелязване в споразумителния протокол, поради което и посочените въпроси нямат качеството на обуславящи.
Т.е. твърдяното противоречие в цитираната практика не е налице, поради което липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1819 от 01.10.2013 год. по т.д.№ 816/2013 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.