О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 307
София,25.03.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1458 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. Т. Ч. и Щ. Н. Ч. от гр. Б. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 03.07.2009г. по гр.д. №246/2009г.,с което Ч. Т. Ч. и Щ. Н. Ч. са осъдени да предадат на О. Б. владението на собствения й недвижим имот, представляващ имот пл. №702 в кв.124а по плана на ЦГЧ на гр. Б. с площ от 166кв.м.,ведно с построените в него жилищна сграда от 48.24кв.м.,полумасивна жилищна сграда от 23 кв.м.,паянтова жилищна сграда с пристройки от 48.80кв.м. и барака от 8 кв.м.,както и да заплатят сумата 17780лв.,представляваща обезщетение за ползуване на имота без правно основание за периода от 28.12.2001г. до предявяване на исковата молба /28.12.2006г./.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа ,че съдът се е произнесъл по въпрос,касаещ призоваване по реда на чл.41,ал.4 ГПК/отм./ и по специално дали призоваването по телефона следва да се извърши лично,може ли да се извърши чрез лице от домакинството и как следва да бъде оформено това призоваване,както и може ли да бъде извършено без да е изпращана призовка на адреса,по който въпрос е налице противоречива практика на съдилищата. Поддържа се също така,че съдът се е произнесъл при наличие на противоречива практика на съдилищата и по въпроса за отчуждаването на имоти по реда на чл.55 ЗПИНМ/отм./. Поставя се и въпросът за правомощията на районния съд да се произнесе по иск по чл.59 ЗЗД с цена над 10000лв.,като се поддържа недопустимост на постановеното решение поради нарушаване правилата на родовата подсъдност.
Ответникът по касационна жалба О. Б. не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване по единия от поставените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че предявените от О. Б. искове са основателни и по поставените от касаторите въпроси,въззивният съд е приел,че общината се легитимира като собственик на имота на основание извършено по реда на ЗПИНМ/отм./ отчуждаване на имота от Н. П. Н. ,наследодател на Щ. Н. Ч. ,въз основа на взето от ГНС- Б. през 1962г. решение за отчуждаване,от момента на влизане в сила на което настъпва ефектът на отчуждаването. Прието е,че наследодателят е бил уведомен за извършената оценка,а освен това е получил в обезщетение апартамент в групов строеж на ул.”П”№50.
С оглед поставения въпрос за правомощието на районния съд да се произнесе по иск с правно основание чл.59 ЗЗД с цена над 10000лв. с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №703/29.10.2008г. на ВКС по т.д. №314/2008г.,ІІ отделение на ТК,в което е прието,че нарушаването на изискванията за родова подсъдност има за правна последица постановяване на недопустимо решение. В случая обаче изразеното в това решение становище не обуславя наличие на противоречива практика досежно правомощията на районния съд да разгледа иск с цена над 10000лв.,тъй като искът с правно основание чл.59 ЗЗД е предявен срещу двама ответници,т.е. при условията на субективно съединяване. Поради това настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по този процесуалноправен въпрос.
С оглед поставения въпрос за предпоставките за отчуждаване на недвижим имот по реда на чл.55 ЗПИНМ/отм./ с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №93/01.11.1972г. по гр.д. №86/1972г. на ОСГК на ВС,в което е прието,че при отчуждаване на парцели за държавно,обществено,групово или кооперативно строителство собствениците на отчуждения имот запазват правата си върху него,вкл. да го обитават и събират плодовете до обезщетяването,като при обезщетяване с жилище,което ще се построи,обезщетението се счита за станало само след точно изпълнение на условията на §81,ал.2,т.1 ППЗПИНМ/отм./,т.е. след като жилището,което ще се построи,се определи конкретно по местонахождение,вид,размер,застроена площ,кубатура и пр. от ИК на съответния народен съвет и след внесена в БИБ на името на правоимащите сума,равна на обезщетението по оценка на комисията.
Представено е и решение №1967/11.10.1969г. по гр.д. №1451/1969г. на І ГО на ВС,в което е прието,че при отчуждение по чл.55а ЗПИНМ/отм./ собствеността върху отчуждения имот преминава с решението за отчуждаване,в който смисъл е и представеното решение №2087/02.02.2004г. на ВКС,ІV ГО по гр.д. №2780/2002г.,в което е прието, че отчуждаването по чл.55а ЗПИНМ/отм./ представлява специална хипотеза на отчуждаване на парцели за жилищно строителство и не се подчинява на общото правило на чл.39,ал.1 ЗПИНМ/отм./,че имотите се считат отчуждени от деня на обезщетяването на собственика – отчуждаването по чл.55а ЗПИНМ/отм./ настъпва по силата на индивидуален административен акт,а не с обезщетяване на собственика.
Поддържаната от касаторите теза за наличие на противоречива практика по въпроса кога настъпва отчуждителният ефект при отчуждаване на имот по реда на чл.55а ЗПИНМ/отм./ не може да бъде споделена,тъй като в представеното с изложението решение №93/01.11.1972г. на ОСГК на ВС се разглежда въпрос за запазване правото на обитаване и извличане на ползите от имота,което според съда следва да се обвърже с факта на получаване на обезщетение,докато по отношение на отчуждителният ефект с оглед останалите решения на ВС и ВКС, представени с изложението,следва да се приеме,че изразеното становище е идентично. Аналогично становище по така поставения въпрос е изразено и в обжалваното решение,поради което настоящият състав приема,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
С оглед поставения въпрос за приложението на чл.41,ал.4 ГПК/отм./ с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е представено решение №926/24.07.2001г. на ІV ГО на ВКС по гр.д. №1933/2000г.,в което е прието,че призоваването по телефона е редовно,ако длъжностното лице от съдебното ведомство предаде лично на страната съобщението за датата на насроченото съдебно заседание,тъй като процедурата не предвижда отбелязване на обещанието на някое трето лице да предаде за насрочено съдебно заседание.
Представено е и решение №1151/30.03.1983г. по гр.д. №592/1983г. на ІІ ГО на ВС,в което е изразено становище,че за да се приеме,че една страна е редовно призована по телефона по делото следва да бъдат вписани трите имена и длъжностното състояние на лицето,извършило призоваването,на коя дата и в колко часа,както и на лицето,получило уведомлението по телефона,отношението му с призованото лице и задължението да го уведоми,т.е. прието е,че уведомяването може да се извърши и чрез лице от домашните.
Представено е и решение №299/06.VІІ.1989г. по гр.д. №217/1989г. на І ГО на ВС,в което е прието,че призоваването по телефона е редовно,ако този факт е удостоверен писмено от длъжностното лице,което го е извършило,както и датата на призоваването,както и решение №394/31.05.1985г. по гр.д. №225/1985г. на ІІІ ГО на ВС,в което е прието,че е допустимо в бързи случаи призоваването да се извърши и по телефона,но само при спазване на условията,посочени в закона,които гарантират действително уведомяване на призованите лица.
В производството по гр.д. №246/2009г. по описа на Бургаския окръжен съд призоваването по телефона е извършено чрез предаване на съобщението за датата и часа на съдебното заседание на пълнолетно лице от домашните,поради което настоящият състав приема,че по така поставения въпрос е налице противоречива практика на съдилищата,което обуславя наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 03.07.2009г. по гр.д. №246/2009г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Ч. Т. Ч. и Щ. Н. Ч. касационна жалба вх. №10813/07.08.2009г. по въпроса дали призоваването по телефона по реда на чл.41,ал.4 ГПК/отм./ следва да се извърши лично,може ли да се извърши чрез лице от домакинството и как следва да бъде оформено това призоваване,както и може ли да бъде извършено без да е изпращана призовка на адреса.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до касаторите в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 193.72лв. и да представят доказателства,че таксата е внесена.
Председател:
Членове: