Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. София, 13 юни 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на девети юни двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
РУМЕН ПЕТРОВ
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора ТОМА КОМОВ
след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ
наказателно дело № 925 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 – 3 от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. К. М., чрез защитника му адв. М. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 401/2013 на РС – Берковица и ВНОХД № 188/2013 г. по описа на Окръжен съд – Монтана и отмяна на влезлия в сила съдебен акт.
В искането са изложени доводи за нарушение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Посочено е, че извършеното от осъдения деяние е несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна. Твърди се, че решението е постановено, без да бъдат обсъдени възраженията на защитата, като не е разкрита обективната истина по делото и липсват мотиви относно определения размер на наложеното наказание, което е и явно несправедливо, тъй като е осъден невинен човек. Претендира се отмяна на решението на Окръжен съд – Монтана, оправдаване на М. по така повдигнатото му обвинение или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В съдебно заседание осъденото лице, чрез преупълномощения си защитник за настоящото производство адв.Д. М., подържа депозираното искане, като застъпва становище за наличието на превратно тълкуване на доказателствената съвкупност по делото, като навежда доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в постановяване на предходните съдебни актове въз основа на кредитиране единствено на показанията на пострадалия, които били в противоречие със заявеното от останалите свидетели – преки очевидци на случилото се.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С Присъда от 06.12.2013 г. по НОХД № 401/2013 г. Районен съд – Берковица е признал за виновен И. К. М. това, че на 04.02.2013 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител с Г. К. е нанесъл побой на Й. П. в качеството му на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата и функциите му – главен специалист – горски инспектор в Р. – Берковица, следствие на което му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване на слуха на дясното ухо, поради което и на основание чл. 131 ал.1 т.1 вр. с чл.129 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл.54 от НК го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което е постановил да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил М. да изтърпи изцяло и отделно наложеното му с Присъда от 17.05.2011 г. по НОХД № 30388/2010 г. по описа на РС – Монтана наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител Й. П. сумата от 5 500 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането, както и 400 лв. – разноски по производството, като за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски в размер на по 30 лв. и по 110 лв. ДДТ върху уважения размер на предявения граждански иск.
С Решение от 22.04.2013 г. по ВНОХД № 188/2013 г. на Окръжен съд – Монтана присъда е потвърдена изцяло.
В искането, поддържано и доразвито в съдебно заседание от страна на новоупълномощения защитник, се акцентира за допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата и липсата на мотиви към постановените съдебни актове. Решаващите по същество инстанции са положили необходимите усилия, като са събрали доказателствена маса, в пълния й възможен обем. Въззивната инстанция в хода на проведеното от нея съдебно следствие не е установила нови обстоятелства, които да са довели и до промяна на приетата от районния съд фактическа обстановка. Окръжният съд е изложил съображения, поради които не приема доводите, посочени в подкрепа на жалбата, поради което в този смисъл не може да се приеме за основателно твърдението за липса на мотиви. Действително предходните съдебни състави са лаконични в мотивите си и биха могли да направят по-задълбочен анализ на доказателствата, но независимо от тези констатации, касационната инстанция счита, че в случая не би могло да се говори за липса на мотиви, което предполага вътрешна противоречивост или непълнота до такава степен, че да е невъзможна проверката на вътрешното убеждение на съда, каквато хипотеза в настоящия казус липсва. Въззивният съд в съответствие с разпоредбата на чл.339 ал.2 от НПК е обективирал по ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква тяхна оценка е изградил вътрешното си убеждение. Обсъдил е двете групи гласни доказателствени източници, като е изложил съображения защо дава вяра на едни от тях и не възприема другите. Задълбочено съдът е обсъдил показанията на пострадалия свидетел Й. П., които е кредитирал като обективни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани и приложени по делото доказателства. Въз основа на заявеното в показанията на пострадалия и тези на свидетелите Д. Д., Д. Н., Н. Ц. и Ю. Ф., съвкупно ценени със събраните писмени и веществени доказателства и заключението на съдебно – медицинската експертиза е прието за безспорно доказано по делото авторството на престъплението. Недопустимо е само по себе си качеството на свидетеля П. на страна – частен обвинител и граждански ищец, в конкретния наказателен процес да характеризира показанията му като пристрастни, тенденциозни или недостоверни. Показанията на пострадалия съответстват и на заключението на назначената СМЕ, което не е оспорено от страните и което е категорично ясно, че причиненото „остро гнойно възпаление на средното ухо” на П. отговаря да е получено по време и начин, посочен от пострадалия и е довело до намаление на слуха на дясното му ухо до 40 db за високите честоти и 25db за ниските.
Съдилищата не са осъществили и приписаното им в искането нарушение на правото на защита на М., като са го признали за виновен в извършването на престъпление по чл.131 ал.1 т.1 от НК, а не по повдигнатото му с обвинителния акт по чл.129 ал.1 от НК, тъй като първоинстанционният съд е допуснал изменение на обвинението, при участието на защитника. В този смисъл, проверявайки постановения влязъл в сила съдебен акт, в пределите на своите правомощия ВКС не констатира в доказателствената си дейност съдилищата да са допуснали нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са довели до незаконосъобразни изводи по въпросите за вината и отговорността и това да обуславя тяхната отмяна.
Няма основание да се споделят и доводите в искането за наличие на нарушение на материалния закон. В пълно съответствие с разпоредбата на чл.131 ал.1 т.1 вр. с чл.129 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 от НК съдилищата законосъобразно са достигнали до извода, че с инкриминираното деяние са осъществени всички обективни и субективни признаци на умишлено нанесена следна телесна повреда на длъжностно лице при и по повод изпълнението на службата и функциите му, т.е. при така приетите за установени факти материалният закон е бил приложен правилно с осъждането на подсъдимия.
Изложените в искането съображения за явна несправедливост на наказанието са неоснователни. Определеното наказание в минималния предвиден в закона срок – две години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим изтърпяване съответства на тежестта на извършеното престъпление, на обществената опасност на дееца и ще съдейства за постигане целите на наказанието. В случая не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били взети предвид или тяхната относителна тежест да се е оказала подценена. Същевременно с това посочените смекчаващи отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито – многобройни, а и предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко. М. е човек на средна възраст, с предходни осъждания и наличието на жена и деца, за които следва да полага грижи не може да обоснове ревизия на така определеното му наказание, още повече че са касае за недопустимо посегателство спрямо телесната неприкосновеност на длъжностно лице. Ето защо настоящият състав счита, че удовлетворяването на искането за смекчаване на наказателната санкция би довело до нарушение на принципите и целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
ВКС не намира основания за ревизия на съдебния акт и в потвърдителната му гражданско-осъдителна част. Не следва да се подценява факта, че в случая – макар да е налице едно престъпление, което законосъобразно е квалифицирано с оглед на по-тежкия резултат, на пострадалия наред със средната телесна повреда е причинена и лека такава. Присъденият размер на гражданският иск съответства на претърпените болки и страдания от П., както към момента на причиняването им, така и в последствие при лечението им.
Ето защо съдът не констатира да е налице някоя от предпоставките на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, поради което искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения И. К. М. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 401/2013 г. на РС – Берковица и ВНОХД № 188/2013 г. на Окръжен съд – Монтана.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: