7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
София,14.10.2015г.
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджиева
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №2244/2015г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.290 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от П. на Р България срещу решение от 30.12.2014г. по гр.д.№919/2014г. ОС Пазарджик, с което са уважени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и 2 ЗОДОВ.
С определение от 08.06.2015г. е допуснато касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, включително и за това дължат ли се обезщетения за вреди от две постановления за 72 часово задължане, за периоди от време в двете които съвпадат – по чл.64, ал.2 НПК и по чл.219 НПК.
Жалбоподателят – П. на РБ, чрез процесуалния си предствител поддържа, че решението на въззивният съд е постановено в противоречие с материалния закон и моли да бъде намален размера на присъденото обезщетение за неимущестени вреди от незаконно наказателно преследване.
Ответникът Г. С. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно е следва да се оставе в сила.
Постъпила е и частна жалба от П. на РБ, която е присъединена за съвместно разглеждане в настоящето производство, в която се поддържа, че присъденият размер на дължими се разноски е незоконосъобразно определен.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил П. на Република България – [населено място] да заплати на Г. С. на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ – сумата в размер на 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от задържане под стража с Постановление на прокурор за периода от 11.00 часа на 15.06.2010г.-до 11.00 часа на 18.06.2010г. , ведно със законната лихва, считано от 18.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл.2, т.2 ЗОДОВ- сумата в размер на 10 000,00 лева – представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от задържане без акт на компетентен орган за периода 09,20 часа до 11,00 часа на 15.06.2010г., за издаване на втори прокурорски акт за 72 –часово задържане за периода от 15,00 часа на 15.06.2010г.- до 15.00 часа на 18.06.2010г.; за превишаване срока на задържане –от 15,00 часа на 18.06.2010г. и непредаването в този срок на органите на съдебната власт, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение е осъдена П. на Република България да заплати на Г. С. сумата в размер на 5,91 / пет лева и 0,91/ лева-представляваща съдебни разноски, а с определение от 27.01.2015г. по гр.д.№919/2014г. на ОС Пазарджик е изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил П. на РБ да заплати на Г. С. сумата 21,29лева разноски пред всички инстанциии.
Съдът е приел, че предявените искове са два: по чл.2, т.1 ЗОДОВ – обезщетение в размер на 10 000,00 лева за задържане под стража с Постановление на прокурор за периода от 11.00 часа на 15.06.2010г.-до 11.00 часа на 18.06.2010г. и по чл.2, т.2 ЗОДОВ- обезщетение в размер на 10 000,00 лева – за фактическо задържане без акт на компетентен орган за периода 09,20 часа на 15.06.2010г. до 11,00 часа на 15.06.2010г.; за издаване на втори прокурорски акт за 72 –часово задържане за периода от 15,00 часа на 15.06.2010г.- до 15.00 часа на 18.06.2010г.; за превишаване срока на задържане –от 15,00 часа на 18.06.2010г. и непредаването в този срок на органите на съдебната власт. Приел е за установено, че с Разпореждане по НЧД №С-445/2010г. на ГС София 10.06.2010г. е разрешено да се извърши личен обиск на Г. С. и от Протокол за личен обиск /претърсване на лице/, изземване и привличане на обвиняем по реда на чл.219, ал.2 НПК от 15.06.2010г. на прокурор при Софийска градска прокуратура е видно, че на ищеца –ответник по жалба, е извършен личен обиск за времето от 10.30 ч. до 10.55 ч., при който ищецът е предал доброволно описаните в протокола вещи за нуждите на следствието. Установено е, че със същия протокол, на основание чл.219, ал.2, във връзка с чл.196, ал.1, т.3 НПК, ищецът е привлечен, като обвиняем за престъпление по чл.302, т.4, т.2 и т.1, пр.5, б.“б“, във връзка с чл.301, ал.3, пр.1, връзка ал.1, пр.1, алт.2, връзка с чл.26, ал.1 НК, като е отразено, че на обвиняемия Г. се взема мярка за процесуална принуда 72-часово прокурорско задържане по чл.64, ал.2 НПК, с цел да се осигури незабавното му явяване пред ГС София за участие в особеното наказателно производство по вземане на постоянна най-тежка мярка за неотклонение. Прието е, че Протоколът е предявен на ищеца в 11.00 часа на 15.06.2010 год., видно от направеното отбелязване, като е извършен и разпит на обвиняемия, видно от приложения протокол за разпит на обвиняем от 15.06.2010 год., за времето от 11.05 ч. до 11.18 ч. Прието е, че с Постановление за 72-часово задържане на обвиняемо лице от 15.06.2010г., 15.00 ч., е постановено задържане на обвиняемия в Следствения арест при СО-СГП, за срок от 72 часа, считано до 18.06.2010г., 15.00 часа или до внасяне на искане от СГП–НО за неговото задържане под стража, като екземпляр от постановлението е връчен и получен от обвиняемия на 15.06.2010 год. в 15.00 часа. Установено е от представеното Извлечение от Дневник за постъпилите и освободени лица в ареста на [улица]-София, че ищецът е постъпил на 15.06.2010г. в 17.20 ч. и е освободен на 18.06.2010г. в 15.00 ч., поради изтичане срока на задържането, като с Разпореждане от 18.06.2010г., постановено от Софийски градски съд, по ч.н.д. №С-459/2010г. е прекратено съдебното производство по делото и същото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд–гр.Пазарджик. Прието е, че с Протоколно определение от 18.06.2010г., постановено по ч.н.д. №444/2010 год. по описа на Пазарджишкия Окръжен съд, е оставено без уважение искането на Софийска градска прокуратура за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо ищеца и е взета мярка за неотклонение „подписка“.
Установено е, че с Постановление за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство №13-П/2010г. по описа на СО-СГП, пр.пр. №4-1452/10г. по описа на СГП от 14.02.2012г. на прокурора при СГП, на основание чл.199, чл.243 ал.1, т.1 и т.2, във връзка с чл.24, ал.1, т.1, чл.243, ал.3, чл.111 ал.2 НПК, е прекратено наказателното производство водено срещу Г. Г. за посочените престъпления, поради недоказаност на обвинението.
При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че през процесния период от време на задържането ищецът е търпял значителни морални страдания, задържането е рефлектирало по крайно отрицателен начин върху неговото самочувствие, себеусещане, развитие като пълноценна личност- с оглед участието му в обществения живот, реализиране като цяло на неговите граждански, трудовоправни, административни и пр. права и като служител, изпълняващ длъжността „Началник сектор „Борба с организираната престъпност“ е нараненото чувство му за справедливост. Съдът е счел, че с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД претендираните суми от по 10 000 лева ще обезщетят ищеца за търпените неимуществени вреди.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и да изложи мотиви за всички обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението, включително и за това дължат ли се обезщетения за вреди от две постановления за 72 часово задължане, за периоди от време в двете, които съвпадат – по чл.64, ал.2 НПК и по чл.219 НПК на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като постановяване на решението в обжалваната му част при преценка само на част от доказателствата, е довело до разрешаването на тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е дал отговор на поставените при допускане на касационното обжалване въпроси в противоречие с практиката на ВКС. В същата, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от от 9.12.2014 г.,по гр. д. № 2946/2014 г., IV г. о. на ВКС, се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Посочва се, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Задължително се отчита общата продължителност и предмета на наказателното производството, поведението на страните и на техните представители, поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи
В практиката на ВКС трайно се приема, че Държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и когато наказателното производство е прекратено в досъдебния му стадий по отношение на някои от повдигнатите обвинения. В този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. – вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството е прекратено, като безщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2 ЗОДОВ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ по обвинение, наказателното производство по което е било прекратено в досъдебния стадий. По критерия на чл. 52 ЗЗД се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и не може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи , неговата законност предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване. За отговорността в обема по чл. 2, ЗОДОВ са от значение незаконните актове , те дават и основание на иска , който е предявен.
С оглед на така дадения отговор на поставените при допускане на касационното обжалване въпроси Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. С оглед разпоредбата на чл.293 ГПК настоящият състав следва да постанови решение по съществото на спора. Въззивният съд правилно е приел в обжалваното решение, че отговорността на държавата следва да бъде ангажирана, тъй като на ищеца-ответник по жалба са причинени вреди от незокнонно наказателно преследване. Неправилно съдът е счел, че е сезиран с два иска- такъв по чл.2, ал.1, т.1 и по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ. От обстоятелствената част и петитума на исковата молба и с оглед на факта, че е било образувано и прекратено наказателното производство срещу ищеца, следва да се приеме, че ищецът е предявил един иск и неговата квалификация е по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Съобразно даденото разрешение в т.13 ТР№3/2005г. ОСГК на ВКС, ако образуваното наказателно производство срещу лицето бъде прекратено /какъвто е конкретния случай/ обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража с оглед особеносттите на всеки конкретен случай. Съдът не е съобразил тежестта на обвинението, вида и характера на процесуалната принуда, която е упражнявана действително извън рамките на разумния срок,начина, по който ищецът е понесъл наложените му ограничения. Действително ищецът, е приел тежко обвинението и е изпитвал установените в производството по делото душевни страдания, но не се е стигнало до разстройство на телесното и психичното му здраве. Ищецът е бил подложен на мерките на процесуална принуда извън предвидения в закона срок за около шест часа, а наказателното преследване е продължило около две години, т.е. те не са били чрезмерни както по характер, така и интензитет, поради което размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 5000 лева, в какъвто размер следва да бъде уважен предявения иск. На ищецът следва да се присъдят и лихви за забава, считано от датата напрекратяване на наказателното преследване.
Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен до пълния му размер.
При този изход на делото разноски не се дължат, поради което следва да бъде уважена и частната жалба на П., като бъде отменоно и определение от 27.01.2015г. по гр.д.№919/2014г. на ОС Пазарджик, с коео съдът ее изменил решението си в частта за разноските, като е осъдил П. на РБ да заплати на Г. С. сумата 21,29лева разноски пред всички инстанциии.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 30.12.2014г. по гр.д.№919/2014г. ОС Пазарджик, с което са уважени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.1 и 2 ЗОДОВ и определение от 27.01.2015г. по гр.д.№919/2014г. на ОС Пазарджик за изменение решението си в частта за разноските, като е осъдена П. на РБ да заплати на Г. С. сумата 21,29лева разноски пред всички инстанциии, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на Г. С. Г. сумата 5000/ пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, ведно с лихва за забава считано от 14.02.2012г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Г. С. Г. иск срещу П. на РБългария до пълния му предявен размер от 20 000/двадесет хиляди/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: