О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№308
гр. София, 18.06.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д.№ 949 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение №371 от 10.10.2018г. по гр.д. № 368/2018г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 23 от 01.03.2018г. по гр.д.№ 199/2017г. на Никополски районен съд за отхвърляне иска на „Агро-Бел 2001” ЕООД, ЕИК114547023, против В. И. Б. за установяване правото на собственост върху 10/30 ид.ч. от следните недвижими имоти в землището на [населено място], [община]: 1/ нива с площ 29,996 дка в местн. „К. бара”, имот № ** по плана за земеразделяне; 2/ нива с площ * дка в местн. „С.” , имот № ** по плана за земеразделяне; 3/ лозе с площ * дка в местн. „В. дол”, имот № * по плана за земеразделяне; 4/ нива с площ * дка в местн. „Л.”, имот № ** по плана за земеразделяне.
Касационната жалба е подадена от ищеца Агро-Бел 2001” ЕООД чрез пълномощника адв.П.. Поддържа се неправилност на решението поради нарушения на процесуалния закон. За обосноваване достъпа до касационно обжалване са формулирани два правни въпроса: а/ за приложимостта на чл. 124 ГПК и чл. 496 ГПК от гледна точка зачитане материалноправния им ефект в рамките на спор за собственост при конкуренция между права, придобити чрез сделки и такива в резултат на последваща публична продан; б/ за пределите на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 124 ГПК и за необходимото съдържание на диспозитива в спора за собственост за права, произтичащи от деривативни придобивни основания. Спрямо първия въпрос се сочи основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, а спрямо втория – по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Поддържа се и основанието очевидна неправилност.
Ответницата не е представила писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Предявен е положителен установителен иск за собственост на идеални части от четири земеделски недвижими имота. Ищцовото дружество се легитимира като собственик с договор за дарение /с предмет 1/30 ид.ч. от имотите/ и договор за продажба/ с предмет 9/30 ид.ч./, сключени на 14.12.2005г., с праводател по първия договор ответницата В. Б., а по втория договор – В. Б. и синовете й В. В. Б. и И. В. Б.. Правото на собственост на праводателите е удостоверено с договор за делба от 15.11.2000г., решение на чл. 27 ППЗСПЗЗ от 1999г. и удостоверения за наследници.
С постановление за възлагане от ***г. на ЧСИ рег. № * по изп.д. № 20138160400167 на ответницата В. И. Б. са възложени 10/30 ид.ч. от същите имоти, като е отразено, че са бивша собственост на В. Т. Б., получени по наследство от неговия баща Т. П. Б.. Не са събрани доказателства от кой взискател, против кой длъжник и въз основа на какво изпълнително основание е образувано изпълнителното дело. Установено е, частният съдебен изпълнител е лишен от правоспособност за срок от пет години и при разпечатване на служебния му архив изпълнителното дело не е намерено. От представените справки от Службата по вписванията не е видно да е извършено вписване на възбрани по отношение на имотите.
Според приложеното удостоверение за наследници Т. П. Б. има за наследници трима сина, един от които е В. Б., починал през 2014г. и наследен от съпругата си В. Б. /ответницата по иска/ и синовете си И. и В..
Поддържаното от ищеца твърдение е, че е собственик на претендираните идеални части по силата на двете сделки, при сключването на които не е имало вписани възбрани върху имотите; съответно, че ответницата не може да се легитимира като собственик по силата на постановлението за възлагане, защото преди това се е разпоредила с притежаваните от съпруга й по наследство идеални части от процесните имоти, така че към момента на публичната продан длъжникът не е бил собственик на продадените идеални части.
Решаващият съд на първо място е изложил съображения, че публичната продан е деривативно придобивно основание, поради което ако е продадена чужда вещ купувачът не става собственик. Затова собственикът може да предяви иск за ревандикация на продадената негова вещ, без значение дали е знаел за изпълнителното производство или не. По този начин е обосновал правния интерес на ищеца.
На следващо място Плевенски окръжен съд е намерил за безспорно, че в полза на ищеца са сключени двете прехвърлителни сделки дарение и продажба относно процесните имоти. Отчел е обаче, че с последващо постановление за възлагане на ответницата са възложени недвижими имоти, идентични по описание с прехвърлените по сделките за дарение и покупко-продажба. От представените справки от Службата по вписванията е видно, че като длъжник по изпълнителното дело е записан В. Т. Б., който е наследодател на ответницата. Той е починал на 16.03.2014г. в хода на изпълнителното производство, образувано през 2013г. Според данните в постановлението за възлагане на публична продан са изнесени имоти на В. Б., получени по наследство от неговия баща Т. Б.. Независимо от тези данни, съдът е счел, че липсата на изпълнителното дело препятства установяването на какво изпълнително основание е образувано това изпълнително дело; няма доказателства постановлението за възлагане да е атакувано, нито да е предявен иск по чл.496 ал.3 ГПК. Поради предвидения в посочената разпоредба исков ред за оспорване действителността на продажбата при необжалвано възлагане, както и с оглед на посочените по-горе спорни въпроси, за отговорите на които липсват категорични доказателства, въззивният съд е посочил, че не може служебно да се произнася относно действителността на постановлението за възлагане и е отхвърлил предявения иск.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Първият правен въпрос касае конкуренцията между право на собственост, придобито чрез правна сделка и такова, придобито чрез последваща публична продан и по-конкретно има ли значение за разрешаването й дали е проведено производство по чл. 496, ал.3 ГПК за оспорване на публичната продан. По този въпрос се констатира основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 37 от 16.07.2015г. по гр.д. № 6418/2014г. на ІІ г.о. В него се приема, че при конкуренция на придобити права върху недвижим имот по силата на актове, подлежащи на вписване, следва да бъдат зачетени правата, придобити на основанието, вписано първо по време; купувачът по постановление за възлагане на недвижим имот не може да придобие нещо, което длъжникът не е притежавал към момента на влизане в сила на възлагателното постановление; ако длъжникът не е бил собственик на имота, то постановлението за възлагане, макар и годно правно основание по см. на чл. 77 ЗС, няма вещно-транслативен ефект. В същия смисъл е и Решение № 365 от 22.10.2012г. по гр.д. № 17/2012г. на І г.о. Изводите на въззивния съд, че при необжалвано постановление за възлагане, липса на предявен иск по чл. 496, ал.3 ГПК и ненаведени по делото твърдения за недействителност на постановлението за възлагане, спорът за собственост не може да бъде разрешен в полза на ищеца, не кореспондират с дадените в тези актове разрешения, както и с приетото в т.3 на Тълкувателно решение № 4/2017г. на ОСГТК.
Ето защо касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №371 от 10.10.2018г. по гр.д. № 368/2018г. на Плевенски окръжен съд по касационната жалба на „Агро-Бел 2001” ЕООД, ЕИК 114547023.
УКАЗВА на жалбоподателя „Агро-Бел 2001” ЕООД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При постъпване на доказателства за внасяне на сумата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: