О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
гр. София, 19.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 295 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
М. Б. М. от [населено място] и М. Т. Б. от [населено място], двете чрез пълномощника им адвокат Св. Н. от АК – В., обжалват в срок въззивното решение от 30.11.2011 год. по гр. д. № 1520/2011 год. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 8.04.2011 год. по гр. д. № 6933/2008 год. на Варненския районен съд. С него е отхвърлен предявения от касаторите против С. Й. А. и П. И. А., при участието на трето лице, техен помагач – К. Б. Ф., иск за предаване владението на недвижим имот, представляващ УПИ * с площ 1 094 кв. м. в кв. 114 по плана на [населено място], В. област, при описаните в решението граници на имота.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това искът им бъде уважен, с присъждане на направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба касаторите релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържат, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за задължението на съда да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които имат значение за спорното право, в частност тези касаещи завършването на реституционната процедура относно спорния имот, относим към приложението на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, е в противоречие с представената задължителна съдебна практика – решения на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, приемащи обратното становище. Формулиран е и въпроса относно индивидуализиране на имот, предмет на земеделска реституция, попадащ в урбанизирана територия, с издадени удостоверения и скица по чл. 13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ или задължително тази индивидуализация следва да бъде направена в решението на поземлената комисия, като касаторите считат, че произнасянето на въззивния съд по него е в противоречие на решение № 254 по гр. д. № 1134/2009 год. на ВКС, ІІ г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. Позовават се на противоречие с практиката, в това число и задължителна такава, по въпроса за необходимостта от предприемане на изменение на иска при представяне в хода на производството на нововъзникнали доказателства относно приключване на процедурата за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, обуславящ и въпроса за допустимостта на предявения ревандикационен иск относно същия имот.
В писмен отговор ответниците С. и П. А., чрез адв. О. С. от АК – В., оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване на решението, респ. считат жалбата за неоснователна.
Същото становище е взето и от третото лице, техен помагач в процеса – К. Ф., в представения писмен отговор, чрез пълномощника й адв. В. Р. от АК – В..
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основанията за допускане на касационното обжалване на решението, намира, че поддържаното такова е налице. Съображенията за този извод са следните:
За да отхвърли предявеният ревандикационен иск относно спорния имот, въззивният съд е приел липсата на материална легитимация на ищците на основание решението от 19.06.2006 год. на О. – с оглед липсата на посочени в него граници на имота, същият не може да се конкретизира като обект на възстановяване на правото на собственост. Съдът не е кредитирал представеното в хода на производството решение от 16.02.2009 год. на О. за възстановяване на имота в съществуващи стари реални граници, като приел, че не е направено съответно изменение на иска въз основа на нововъзникнало доказателство, представено след първото по делото заседание.
Поставеният от касаторите процесуалноправен въпрос за приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК е релевантен за изхода на спора, тъй като въззивният съд, въпреки предприетите процесуални действия по приемане на това писмено доказателство в с. з. на 4.06.2010 год. и откриване на процедура по неговото оспорване от другата страна в делото, както и направеният доклад по чл. 146 ГПК с указание към ищците за доказателствената им тежест за установяване приключване на реституционната процедура относно спорния имот, в решението си е приел за ирелевантно това решение на О., като се е мотивирал с липса на предприето изменение на иска. По така поставения процесуалноправен въпрос произнасянето в решение № 61 от 30.04.2010 год. по т. д. № 741/2009 год. на І т. о. на ВКС е в друг смисъл, а именно – изводът на съда трябва да бъде основан на всички факти независимо от това дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания, както и че съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, стига те да са от значение за спорното право. А това значение на горното решение на О. несъмнено е налице за установяване на приключване на реституционната процедура по възстановяване правото на собственост върху земеделския имот, указание, дадено от съда при разпределяне на доказателствената тежест на страните в процеса по предявения ревандикационен иск за този имот, с оглед предхождащото го решение от 2006 год. за признаване на това право на наследниците на Р. Г., при наличието на влезли в сила съдебни решения за това, както и за приключил спор за материално право относно същия имот с праводателите на настоящите ответници.
Горното обосновава извод за противоречиво решаване от въззивния съд на въпроса за релевантността на установения с решението от 2009 год. на О. факт на възстановяване на правото на собственост върху имота, предмет на спора за собственост, с посочената задължителна съдебна практика, поради което и е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. По останалите релевирани въпроси съдът ще се произнесе при касационното разглеждане на делото с оглед обусловеността им от поставения по-горе въпрос.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1468 от 30.11.2011 год. по гр. д. № 1520/2011 год. на Варненския окръжен съд по подадената от М. Б. М. и М. Т. Б., чрез пълномощника им адв. Св. Н., касационна жалба против него.
Указва на касаторите да внесат в едноседмичен срок от съобщението за това държавна такса по сметка на ВКС в размер на 175 лв. и представят вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: