О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 27.07. 2015г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на десети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 3037/2015 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. С., [населено място], [община], чрез пълномощника и адвокат В. Г., срещу въззивно решение №620/03.04.2015г. по гр.дело № 2686/2014г. на Пловдивския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните материалноправни въпроси : 1.Допустимо ли е разпределянето на ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС на обща част по естеството си; 2.Допустимо ли е при иск по чл.32,ал.2 ЗС съдът да предписва бъдещо преустройство; Касаторът се позовава и прилага решения на ВКС, на които счита че обжалваното противоречи.
Ответникът по касация К. З. Х., [населено място], оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалавното решение е потвърдено решение №2901/2014г. по гр.д.№4552/2011г. на Пловдивския районен съд, с което на основание чл.32,ал.2 ЗС е разпределено ползването на общатата част – коридор, в двуетажна жилищна сграда, изградена в дворно място, в [населено място], ул.»Б.» №13, цялото с площ 257 кв.м. между К. З. Х. и М. И. С. по скица №2 от заключението на вещото лице В. Г. /лист 171 по делото/.
Въззивният съд е приел, че страните са етажни собственици в процесната двуетажна сграда. Последната е многофамилна с два входа – северен и южен.. Страните като етажни собственици са в лоши отношения.Разбирателство за ползването на общата част – коридар на първия етаж, не може да бъде постигнато.Затова приемливо и уместно е прилагане на възможността за разпределяне ползването според експертизата на в.л. инж.Г., като отчита че с едно минимално преустройство би се решил спорният въпрос.Двете врати на северен и южен вход са с ширина под минимума – един метър /респ.0.65м. и 0.85м./.Като се разпредели площта по скица №2 на СТЕ, ще се постигне фактическо положение на самостоятелно ползване, което да избегне нови противоречия между страните. Въззивният съд изцяло е възприел мотивите на първоинстанционния съд и е препратил по реда на чл.272 ГПК към тях. Според тях съгласно кредитираното заключение на вещото лице Г. предписва извършване на преустройство в спорния коридор, което се изразява в разширяване на всеки един от входовете към общото помещение и промяна на рамото на дървената стълба, която осигурява достъпа до втория етаж /собственост на М. С./.Разпределението на ползването следва да се осъществи по изградената преграда на вътрешната врата, означена с цифри 2-5 от скица №2. С вход откъм южната фасада на сградата, т.е. частта, която е обхваната от т.1-2-5-6 ще се ползва от ищцата. Ответницата ще ползва входа откъм северната фасада на сградата, т.е. частта обхваната от точки 2-3-4-5.
Поставеният от касатора въпрос относно това дали е допустимо при разпределяне на ползването по реда на чл.32,ал.2 ЗС съдът да предписва бъдещо преустройство е обуславящ изхода на делото. Той не е решен в съответствие с посоченото от касатора решение №71/19.04.2011г. по гр.д.№727/2010г., ВКС, ІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на решението на основание чл.280,ал.1т.1 ГПК. Другият правен въпрос не може самостоятелно да обуслови допускане на касационно и той ще бъде разгледан в рамките на допуснатата касационна проверка.
С оглед изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество. Касаторът следва да внесат държавна такса в размер на 50 лева по сметка на ВКС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №620/03.04.2015г. по гр.дело № 2686/2014г. на Пловдивския окръжен съд.
УКАЗВА на М. И. С. в едноседмичен срок от съобщението да представи вносен документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 50 лева.
След изтичане на срока делото да се докладва за прекратяване или за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: