РЕШЕНИЕ
№ 308
София, 03. януари 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1068 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 8896/08.12.2016 на Софийския градски съд по гр.д. № 10049/2016, с което е потвърдено решение № I-40-169/18.05.2016 на Софийския районен съд по гр. д. № 3102/2015, с което са уважени до размера на 5.000 лева със законните лихви предявените искове за обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49 и чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос как се доказва безстопанствения характер на кучето по иск за вреди от нараняване от куче и чия е доказателствената тежест за това обстоятелство и на материалноправния въпрос нараняването на човек от безстопанствени кучета при предприети мерки от общината по ЗЗЖ, само по себе си, може ли да обоснове извод за противоправно бездействие на общината, като основание за ангажиране на отговорност по чл. 49 ЗЗД.
По повдигнатите процесуалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че по иск за вреди от нараняване от куче в тежест на пострадалия е да докаже дали то има собственик и кой е той, защото за вреди от питомно животно отговаря неговия собственик на основание чл. 50 ЗЗД; или кучето е безстопанствено, защото за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на основание чл. 49 ЗЗД поради неизпълнените на дължимите мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета. Фактите, от които произтича обстоятелството, че кучето има собственик и фактите, от които произтича, че то е безстопанствено са положителни и подлежат на доказване, както всеки положителен факт (отделно стои въпросът, че доказателствена тежест може да се носи и за отрицателни факти) – чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства, в т.ч. свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента.
По повдигнатия материалноправен въпрос Върховният касационен съд намира, че отговорността за вреди от вещи по чл. 50 ЗЗД е обективна – каквато и грижа да е положил собственикът, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение. Отговорността за чуждо поведение (действия и бездействия) по чл. 49 ЗЗД също е обективна (безвиновна), защото възложителят отговаря при същите условия, при които отговаря и прекият причинител на вредата. Отговорността на прекия причинител на вредата по чл. 45 ЗЗД обаче е виновна – ако той е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито отговорния за неговите действия. Такава е отговорността н на общината за вреди от безстопанствени кучета – тя отговаря, ако нейните служители не са положили дължимата грижа.
Предвид посочената разлика между отговорността по чл. 50 ЗЗД и по чл. 45 и 49 ЗЗД от факта, че е настъпила вреда не може да се изведе нито противоправност на поведението на общинските служители, нито неполагане на дължимата от тях грижа. О. може да опровергае твърденията за противоправно бездействие, като докаже осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствени кучета, както и да екскулпира своите служители, като докаже, че предписаните от закона действия са осъществени с дължимата грижа – изпълнените мерки за овладяване на популацията на безстопанствени кучета са адекватни на проблема и съответстват на финансовите, организационните и други възможности на общината.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата е била нападната и ухапана от безстопанствено куче, което е причинило разкъсна рана в областта на лявата подбедрица. Пострадалата е откарана в болница, където раните й са обработени, но през цялото време тя е плачела, хълцала и заеквала от притеснение, разказвайки за случилото се. В продължение на следващите 24 дни са проведени необходимите медицински процедури, но и след тях движенията на крака остават ограничени (те са лекувани с физиотерапевтични методи), останал е белег от раната (козметичен дефект). С оглед тези обстоятелства, както и възрастта на пострадалата и това, че тя и занапред тя ще търпи неудобства при натоварване на крака, е определено справедливо обезщетение в размер на 5.000 лева.
Правилно въззивният съд е приел, че предявените срещу общината искове са за обезщетение за неимуществените вреди от ухапването от безстопанствено куче на основание чл. 49 ЗЗД със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД. Също правилно съдът е приел, че ищцата е била ухапана от куче, което е причинило разкъсна рана в областта на лявата подбедрица и нараняването е било надлежно лекувано, като пострадалата е изтърпяла всички страдания при инцидента и след това при лечението на настъпилите увреждания. В нарушение на съдопроизводствените правила обаче съдът е приел, че кучето е било безстопанствено – свидетелят, който е пристигнал на мястото на инцидента не е видял никакви кучета, а в подкрепа на твърденията на пълномощника на ищцата, че след инцидента кучето е намерено по описание на ищцата от ОП „Е.“, доказателства не са представени. В нарушение на материалния закон съдът е приел, че е налице бездействие от страна на служители при ответника, както и че то е противоправно. По делото е представена приетата от С. община програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 – 2016 г. и справки за дейността на ОП „Е.“ преди приемането и в изпълнение на програмата, които не са оспорени.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ЗЗД.
Предявените искове са за обезщетение за неимуществените вреди от ухапването от безстопанствено куче на основание чл. 49 ЗЗД със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете, като счита, че предписаните от закона действия за овладяване на популацията на безстопанствените кучета са осъществени с дължимата грижа, както и че не е установено по несъмнен начин причинилото уврежданията на ищцата куче да е било безстопанствено.
По делото е установено, че ищцата е била ухапана от куче, което е причинило разкъсна рана в областта на лявата подбедрица и ищцата е била надлежно лекувана, като е изтърпяла всички страдания при инцидента и след това при лечението на настъпилите увреждания. Инцидентът обаче е настъпил въпреки предприетите от общината мерки в изпълнение на приетата програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета 2012 – 2016 г., в изпълнение на която само през 2013 г. ОП „Е.“ е залавяло от 300 до 500 кучета месечно или за цялата година – 5.861 кучета, от които 4.995 са кастрирани, като 4.157 от тях са върнати в местообитанието им, тъй като не им е намерен стопанин. През 2014 г. общинското предприятие е заловило 3.789 кучета, от които 3.085 са кастрирани, като 2.609 от тях са върнати в местообитанието им, тъй като не им е намерен стопанин. Не е установено по несъмнен начин, че кучето, което е ухапало ищцата е било безстопанствено. За установяването на това обстоятелство не е необходимо да съществува свидетел на инцидента, който е разпознал кучето, знае начина му на живот и може да възпроизведе всички факти от които маже да се направи обосновано заключение за безстопанствения му характер. Това може да бъде установено и чрез косвени доказателства: за местообитанието на безстопанствени кучета с агресивно поведение, за подаването на сигнали до общината за такива местообитания и за предприетите или непредприетите мерки, включително и залавяне на кучето по описание от ищцата. Последното обстоятелство, ако е установено, има значение и за преценката на адекватността и на ефективността на предприетите мерки от общината.
Видно от изложеното ответникът не отговаря за причинената вреда на ищцата, тъй като по делото не е установено тя да е предизвикана от ухапване от безстопанствено куче, но дори кучето да е било безстопанствено, служителите на общината не са бездействали противоправно. За шест години преди приемането на програмата общинското предприятие е заловило 21.456 кучета, от които 4.129 са умъртвени (евтаназирани) или са умрели в приюта, а останалите 15.085 са кастрирани, ваксинирани, обезпаразитени, маркирани и върнати в местообитанието им, тъй като не им е намерен стопанин.
При този изход на делото на ответника следва да бъде присъдена сумата 255,00 лева разноски за всички инстанции. Доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение не са представени.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 8896/08.12.2016 на Софийския градски съд по гр.д. № 10049/2016
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. П. от С. срещу С. о. искове за сумата 8.000 лева обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 49 ЗЗД със законната лихва на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. П. П. от С. да заплати на С. о. сумата 255 лева разноски за всички инстанции.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.