3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 308
София, 04.07.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 613 /2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 5455/52750 от 20.12. 2016 година на В. В. К. от [населено място] , заявена чрез процесуалния представител адв. В. К.- АК М. срещу въззивно Решение от 17.11.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 278/ 2016 на ОС Монтана по иск с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивното решение е процесуално недопустимо, респ. неправилно , постановено в нарушение н процесуалните правила и материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т.3 ГПК.
С представено изложение по делото, искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 се мотивира с довод , че с решението на въззивния съд е постановен свръх петитум , тъй като е признато правото на собственост по отношение на имот и в обем , за които ищецът няма заявена претенция, като се извежда въпроса : Допустимо ли е въззивният съд да разгледа положителен установителен иск за собственост по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ за имот, който не е индивидуализиран по размер и граници ? или за имот, който не е възстановен с решение на ОбСЗ ? с твърдение , че този въпрос е разрешен от въззивния съд в смисъл, различен от цитираната съдебна практика на ВС/ВКС и довод , че се налага произнасяне с оглед на еднаквото и точно прилагане на закона.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Г. И. Г. , с който се споделя тезата за наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор и от ответника по касация И. М. И. чрез адв. Й. А. АК М., с който се сочи , че касационната жалба не може да се допусне до разглеждане по същество, тъй като не съдържа ясно и точно посочено основания за допускане на касационното обжалване, както и въззивното решение не е произнесено в противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС. Поддържат се доводи, че обжалваното въззивно решение не съдържа порок, който да налага неговата отмяна.Претендират се разноски по делото.
Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед характера на произнесеното въззивно решение – решение по вещен спор за собственост .
След преценка на наведените от касаторите доводи за наличие на посочените основания за допускане на касационно обжалване , настоящият състав на ВКС намира , че са налице условията за закона да се допусне исканото касационно обжалване .
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията му на въззивна инстанция е отменил решението на първата инстанция , с което заявеният от И. М. И., като наследник на М. И. Г. -поч. 30.09.1996 год. срещу В. В. К. и Г. И. Г. положителен установителен иск за собственост по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ на нива от 2 дка , възстановена с Решение No 2787/11.08.1993 година на ПК [населено място] е бил отхвърлен и е постановил ново решение , с което на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на В. К. и Г. Г. , че към момента на обобществяване на поземлен имот- нива от 2 дка , находяща се в землището на [населено място] м.“Р. г.‘ –при граници: поземлените имот на Е. А. , Г. А. и П. А. , е бил собственост на М. И. Г. и неговите наследници имат право на възстановяване на собствеността върху него.
За да постанови решение си , въззивният съд е приема, че процесният имот- земеделска земя от 2 дка , възстановен на наследодателя на ищеца М. Г. , попада в поземлени имоти , понастоящем с идентификатор съответно 16236.66.72 и 16239.66.76, собственост на ответниците , възстановени с решения на ОбСЗ през 2012 година като в имота на В. К. попадат 677 кв.м. , а в имота на Г. Г.- 1423 кв.м. и след като на базата на цитираните свидетелски показания, приема , че нивата е била собственост на М. Г. на основание давностно владение в ясно очертаните граници, е уважил иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, приемайки наред с това , че наследниците му имат право да възстановят собствеността върху него.
Настоящият състав на ВКС намира , че е налице основание да се допусне касационното обжалване поради евентуална недопустимост на заявения иск по следните съображения.
Предмет на иска за собственост по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е установяване правото на собственост на земеделска земя, заявена за възстановяване от различни лица , към момента на обобществяване на земята , т.е. към минал момент. С т.3А на ТР 4/14.03.2016 година по т.д. 4/2014 година на ОСГК на ВКС са посочени обстоятелствата , които обосновават правния интерес за надлежно упражняване на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Поставеният въпрос за допустимост от гл.т. на индивидуализация на имота по граници и размер, за който се води спора за собственост към минал момент, се поставя като обуславящ изхода на спора в контекста на ТР 1/1997 год. на ОСГК на ВКС относно момента на завършване на реституционното производство и от гл.т. редовност на исковата молба, поради което и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
Съгласно изискванията на закона , при допускане на касационното обжалване, касаторът дължи да заплати дължимата пропорционална ДТ, съобразно чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси…/ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 25 лв. /двадесет и пет лв./ , вносима по сметка на ВКС в седмодневен срок от съобщението. При неизпълнение на задължението за внасяне на ДТ в срок , касационното производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационна жалба вх.Nо 5455 / 52750 от 20.12. 2016 година на В. В. К. от [населено място] , заявена чрез процесуалния представител адв. В. К.- АК М. срещу въззивно Решение от 17.11.2016 година, постановено по гр.В.д. Nо 278/ 2016 на ОС Монтана по иск с правно основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ.
УКАЗВА на касатора,че следва да внесе дължимата пропорционална държавна такса в размер на сумата 25 лв. /двадесет и пет лв./ по сметка на ВКС. При неизпълнение на задължението касационното производство ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на ……………………………………………………………., за която дата да се призоват страните по реда на чл. 289 ГПК.
На касатора да се съобщи задължението за внасяне на пропорционалната ДТ в седмодневен срок от съобщението, като му се изпрати препис от настоящото определение на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :