О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№308
гр. София, 07.07.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание четиринадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1931 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4897/29.10.2015г. постановено по гр.д. № 219/2015г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решението № 8379 от 05.12.2014г. по гр.д. № 4130/2011г. на Благоевградски районен съд, с което е признато за установено по отношение на В. К. Г. от [населено място], С. К. П. от [населено място] и Т. К. С. от [населено място], че [фирма], ЕИК[ЕИК], е собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.620.12 по кадастралната карта и кадастрални регистри на [населено място], с площ от 1428кв.м. и административен адрес [населено място], [улица], по предходен план имот №9042 в квартал 6, трайно предназначение – урбанизирана територия, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване; отменен е нотариалният акт за собственост върху недвижимия имот, придобит по ЗСПЗЗ, №*, том *, рег. № *, дело № */*г., съставен в полза на В. К. Г., С. К. и Т. К. С..
Подадени са две касационни жалби – от В. К. Г., чрез пълномощника адв. А. Б. и от С. П. и Т. С., чрез пълномощника им адв. К. Д.. В двете жалби се поддържа неправилност на въззивното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В първата жалба са формулирани въпросите: 1/ следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото съобразно изискването на чл. 12 ГПК; 2/ Какъв е видът на правоприемството – частно или универсално при преобразуване на държавна фирма в множество еднолични дружества, а оттам налице ли е активна легитимация за ищеца; 3/ По какъв ред и с какъв акт се прехвърля собствеността върху недвижими имоти при разделяне на едно държавно предприятие на две или повече търговски дружества, респективно при отделяне от държавното предприятие на ново търговско дружество? 4/ Включването на един имот в капитала на търговско дружество приравнява ли се на мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, както и необходимо ли е реалното усвояване на имота, за да се изключи земеделската реституция; кои са пречките за възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ в хипотеза на включване на имота в капитала на преобразувано по реда на З./отм./ търговско дружество и последваща приватизация; 5/ За начина на формиране на стойността на капитала при първоначален апорт, т.е. учредяване на дружеството с непарични вноски? 6/ В какво производство следва да се докаже наличието на правоприемство – в исково или охранително; 7/ Кое имущество следва да се счита включено в капитала при преобразуване на едно държавно предприятие в търговско дружество по реда на чл. 17а З. /отм./.
Във втората жалба на първо място се сочи основанието по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК като се изтъква противоречивото решаване на спора за правото на собственост на ищеца в настоящия процес и във влезли в сила решения по искове, водени от дружеството срещу лица, чиято собственост е възстановена по ЗСПЗЗ, върху имоти, попадащи в терена от 27 дка. Посочено е решение № 4694 от 07.11.2014г. по гр.д. № 622/2014г. на Благоевградски окръжен съд. С допълнителни молби жалбоподателите са посочили нови влезли в сила решения – решение № 1320 от 27.06.2014г. по гр.д. № 4533/2013г. на Софийски апелативен съд, решение № 2626 от 15.06.2015г. по гр.д. № 898/2014г. на Благоевградски окръжен съд, с които при идентични фактически обстоятелства исковете за собственост на дружеството са отхвърлени. Наред с това, в жалбата на С. П. и Т. С. се поддържа противоречие с практиката по чл. 290 ГПК по приложението на чл. 17а ЗППДОбП/отм./ и по въпроса за апорта като самостоятелен деривативен придобивен способ.
Ответникът [фирма], ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Д. Г. Ц., чрез процесуалния си представител адв. М. А., оспорва касационните жалби и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Спорът е по установителен иск за собственост, предявен от [фирма] относно поземлен имот с идентификатор 04279.620.12 по кадастралната карта и регистри на [населено място], с площ от 1428кв.м. и е насочен против ответниците, чиято собственост върху имота е възстановена по ЗСПЗЗ. За да приеме иска за основателен, съдът е установил, че терен с площ 27 дка, собственост на АПК, е бил предоставен за оперативно управление на Завод за инструментална екипировка и нестандартно оборудване/З./, съгласно отразеното в А. от 24.10.1988г.; заводът е използвал предоставената му площ, като е изградил два от първоначално предвидените четири производствени корпуса, а също и е предоставял под наем част от земята на друга стопанска организация. Държавна фирма „И.“ е регистрирана по реда на Указ № 56 за стопанската дейност с решение от 5.04.1989г. на СГС по ф.д. № 280/1989г. и е създадена с имуществото на прекратените държавни стопански организации, в това число З. – Б.. С Разпореждане на Министерския съвет № 19/17.09.1991г. държавна фирма „И.“ е преобразувана в холдингово дружество с държавно имущество, чийто капитал е формиран от имуществото на посочените в Приложение № 1 поделения на ДФ „И.“, от акции в изброените в приложение № 2 акционерни дружества и от дялово участие в посочените в същото приложение дружества с ограничена отговорност, в това число и [фирма] – Б.. Холдинговото акционерно дружество с фирма [фирма] е регистрирано с решение от 18.11.1991 г. на СГС по ф.д. №25485/1991г. С решение № 2161 от 30.07.1999г. по фирмено дело №1300/1999г. на Благоевградския окръжен съд е регистрирано дружество [фирма], със съдружници Държавата и [фирма] – [населено място], с капитал от 50 000лв., от които дяловото участие на държавата е 35000лв., а на [фирма] – 15 000лв. В дружествения договор е посочено, че дружеството се учредява като универсален правоприемник на имуществото на З.-Б. и същото е отразено в решението за регистриране на дружеството. С решения от 24.01.2002г. и от 20.07.2004г. по фирменото дело са вписани нови съдружници [фирма] и [фирма] в резултат на договори за приватизационна продажба на дяловете на държавата. Въз основа на тези обстоятелства съдът е заключил, че ищецът доказва придобиването на собствеността на основание чл. 17а ЗППДОбП/отм./
Възражението на ответниците, че са собственици на имот с идентификатор 04279.620.12 по К. на Б. на основание земеделска реституция, съдът е отхвърлил като е приел, че към влизане в сила на ЗСПЗЗ имотът е част от осъществено мероприятие на държавно промишлено предприятие; земята е част от производствения терен на завода, включващ площ от 27 дка; включена е в капитала на дружеството и към момента на сключването на приватизационния договор № РД-01-59/01.11.2001 год. Земята е заплатена на АПК по реда на З./отм./ и е изгубила своя земеделски характер. Ето защо, са налице пречките по чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и по § 6 ал.6 от ПЗР на ЗППДОБП/отм./ за възстановяване на собствеността по отношение на процесния имот на наследниците на К. Д. Т.. Възражението на ответниците са придобиване на собствеността посредством давностно владение е отхвърлено по съображения, че липсват доказателства за осъществявана от тях фактическа власт върху имота.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Първият от формулираните от касаторите правни въпроси – относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, по съществото си не представлява конкретен процесуалноправен въпрос от обуславящо изхода на спора значение. Задължението на съда да извърши съвкупна преценка на събраните по делото доказателства следва от пределно ясните формулировки на чл. 235, ал.2 и чл. 236, ал.2 ГПК. На практика въпросът е поставен в контекста на релевираните от касаторите оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните по делото доказателства и следователно той има отношение не към преценката за допускане на касационното обжалване, а към тази за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3, предл. 2 ГПК във фазата на разглеждане на касационната жалба.
Вторият и третият въпроси касаят правоприемството при преобразуване на държавна фирма в няколко еднолични търговски дружества и реда за прехвърляне собствеността върху недвижимите имоти при такова преобразуване. Именно тези въпроси са решени противоречиво в обжалваното решение на Благоевградски окръжен съд /в него е прието, че имуществото на З.-Б. е преминало към учреденото [фирма]/ и в посочените от касаторите други влезли в сила решения /в които се приема, че такова правоприемство не е осъществено, доколкото не е ясно към кое точно от новосъздадените дружества е преминало имуществото на З. и предвид факта, че при учредяването на [фирма] не са направени апортни вноски/. Налице е основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2 ГПК за посочване коя практика се явява правилна.
Въпросът дали включването на един имот в капитала на търговско дружество се приравнява на мероприятие, което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл. 10б ЗСПЗЗ, не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Съдът е приел, че ищците не могат да си възстановят собствеността върху имота не защото той е включен в заводската площадка на предприятието, а защото е осъществено придобивното основание чл.17а от ЗППДОбП /отм./, в който случай съгласно пар.6, ал.6 от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ бившите собственици имат право само на обезщетение.
По въпроса в какво производство се доказва наличието на правоприемство – исково или охранително липсва произнасяне в мотивите на въззивното решение и поради това той не представлява общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Същото се отнася и до въпроса за апорта като придобивно основание.
Въпросът за имуществото, което се счита включено в капитала при преобразуване на едно държавно предприятие в търговско дружество по реда на чл. 17а З. /отм./ не е разрешен от съда в противоречие с приложената практика. Изводите за наличието на предпоставките на визирания текст от ЗППДОбП/отм./ са в зависимост от разрешаването на двата въпроса, по които се допуска касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4897/29.10.2015г. постановено по гр.д. № 219/2015г. на Благоевградския окръжен съд по касационните жалби на В. К. Г., С. К. П. и Т. К. С..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба по сметка на Върховния касационен съд в размер на 731 /седемстотин тридесет и един/ лева. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва при изтичане на срока и при изпълнение на указанията.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: