ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 309
гр. София, 21.03.2017 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 23.11.2016 (двадесет и трити ноември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3355 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 14 205/03.02.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 168/08.01.2016 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ „г” въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 298/2015 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение от24.06.2015 година на Софийски районен съд, гражданско отделение, 62-ри състав, постановено по гр. д. № 21 327/2015 година. Със същото е признато за незаконно и е отменено като такова уволнението на Н. Г. В. от длъжността „контрольор по редовността на пътниците” в отдел „Маркетинг” на дирекция „маркетинг и стопанска дейност” в [фирма] [населено място], извършено със заповед № РД-15-ЗМ-2/10.03.2015 година на Изпълнителния директор на дружеството, на основание чл. 187, т. 3, т. 7, т. 8 и т. 9 от КТ, като В. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. С въззивното решение е изменено първоинстанционното такова в частта му относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ като [фирма] [населено място] е осъдено да заплати на Н. Г. В. сумата от 6630.66 лева представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното й уволнение за периода от 20.03.2015 година до 25.06.2015 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 20.4.2015 година до окончателното плащане. В подадената от [фирма] [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Н. Г. В. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че на налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответницата по касационната жалба Н. Г. В. е подала отговор на същата с вх. № 82 580/16.06.2016 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 168/08.01.2016 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ „г” въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 298/2015 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
[фирма] [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 14.01.2016 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 14 205/03.02.2016 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да приеме, че извършеното със заповед № РД-15-ЗМ-2/10.03.2015 година на Изпълнителния директор на [фирма] [населено място] уволнение Н. Г. В. от длъжността от длъжността „контрольор по редовността на пътниците” в отдел „Маркетинг” на дирекция „маркетинг и стопанска дейност” в [фирма] [населено място] е незаконно съставът на Софийски градски съд е приел, че на ответницата по касацията е наложено дисциплинарно наказание по чл. 187, т. 3, пр. 1 от КТ за неизпълнение на възложената работа и на законните нареждания на работодателя, обективирани в т. 5 от заповед № РД-09-313/03.12.2013 година на изпълнителния директор на дружеството за това, че не се е подписала като свидетел на изготвен от неин колега акт за установяване на административно нарушение на пътничка. Съдът е приел, че не е доказано Н. Г. В. да е извършила твърдяното дисциплинарно нарушение, тъй като не е доказано, че тя е имала задължението да се подписва като свидетел под акта за установяване на административно нарушение. Същата нямала такова задължение в длъжността си характеристика, а в съдебното производство заповедта от 2013 година не е била представена. Дори и да се приемело, че съществува такава заповед не било доказано, че на посочената в заповедта за дисциплинарно наказание дата на извършване на нарушението е имало пътничка с нередовен билет, а В. е възпрепятствала съставянето на акта. Не били представени нито нередовния билет, нито съставения акт за установяване на административно нарушение. Единственото доказателство в тази насока било заявеното от контрольора, който е съставил акта за установяване на административно нарушение. Наред с това въззивният съд е приел, че работодателят не е извършил проучване на случая, а направо е дал вяра на твърденията на контрольора, който е съставил акта. Посочено е и че при определяне тежестта на дисциплинарното нарушение и наложеното дисциплинарно наказание работодателят не се е съобразил с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ.
Във връзка с горното в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът [фирма] [населено място] твърди, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 2880, ал. 1, т. 3 от ГПК. Сочи, че допускането на касационно обжалване на решението ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това се обосновава с обстоятелството, че трудовите дела били съществен дял от общо водените съдебни производства и засягат важни обществени отношения. Затова по тях законът трябвало да се прилага точно и в съответствие с фактическите обстоятелства, при спазване на принципа на равнопоставеност в процеса. В случая въззивната инстанция неправилно не била кредитирала в достатъчна степен приобщените към делото доказателства, поради което субективно е заключила, че от една страна дисциплинарното нарушение не е безспорно доказано, Така изложените твърдения обаче не представляват общ правен въпрос по смисъла на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, а са основания за касационно обжалване на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Предвид на това в изложението на [фирма] [населено място] не са изложени твърдения, от които да бъде направен извод, че допускането на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Наличието на такава обосновка е задължително, тъй като без нея не може да бъде направен извод за верността на твърдението на касатора, че обжалването трябва да бъде допуснато по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съществуването на това основание за допускане на касационно обжалване се проверява от касационния съд въз основа на твърденията на касатора, като при това съдът не може да излиза извън направената с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка, нито да извършва самостоятелна проверка за наличието на основанието за допускане на касационно обжалване. Затова липсата на обосновка е достатъчна, за да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение по така формулираните от касатора правни въпроси. Направените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора твърдения, обосноваващи искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдържат становището на страната по конкретните изводи на въззивния съд. Предвид на това същите могат да бъдат третирани като оплаквания за неправилност на въззивното решение. Както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС правен въпрос, който е основание за допускане на касационно обжалване, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Същият трябва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от съда или за обсъждане на събраните по делото доказателства. При преценката дали са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали посочения от касатора правен въпрос или въпроси са включени в предмета на делото като заедно с това са от значение за изхода на спора и са обусловили правните изводи на съда, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Последната проверка се извършва едва след допускането на касационното обжалване на решението при разглеждането на делото в откритото съдебно заседание по чл. 290 от ГПК и при постановяване на касационното решение по чл. 293 от ГПК. Затова случаите, когато обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост представляват основания за касационно обжалване на същото по чл. 281, т. 3 от ГПК. Тези основания, както и другите основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281 от ГПК са различни от основанията за допускане на касационно обжалване и затова не могат да бъдат преценявани в производството по чл. 288 от ГПК. Поради това искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не може да се обосновава с твърдения за неправилност на същото по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Въпросите свързани с основанията за касационно обжалване по чл. 281 от ГПК не са такива по чл. 280, ал. 1 от ГПК и не покриват изискванията за общо основание за допускане на касационното обжалване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Поради тези съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по подадената от [фирма] [населено място] касационна жалба.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 168/08.01.2016 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ „г” въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 298/2015 година по подадената срещу него от [фирма] [населено място] касационна жалба с вх. № 14 205/03.02.2016 година и такова не трябва да се допуска. С оглед на изхода на делото [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на Н. Г. В. сумата от 300.00 лева разноски по делото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 168/08.01.2016 година на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ „г” въззивен състав, постановено по гр. д. № 12 298/2015 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], [улица] да заплати на Н. Г. В. от гр. софия, [улица], [жилищен адрес] вх. „”, ет. , ап. , с ЕГН [ЕГН] сумата от 300.00 лева разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.