О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр. София, 26.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 730 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответниците по исковете, [фирма] и [фирма], срещу решение № 2313 от 07.12.2016г. по в.т.д. № 1843 / 2016г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 2022 от 03.12.2015г., постановено по т.д. № 2502 по описа за 2014г. на Софийски градски съд /поправено с решение от 21.07.2016/. С първоинстанционното решение касаторите са осъдени да заплатят солидарно на ищеца, „Университетска многопрофилна болница за активно лечение [фирма] на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 88 ЗЗД сумата 471 156 лева, представляваща авансово платена от ищеца част от възнаграждение по договор № РД-25-242/31.08.2009г. с предмет „доставка, изграждане, интегриране, пускане в експлоатация, предоставяне неизключително право за ползване, обучение на персонала и осигуряване на гаранционна поддръжка на интегрирана болнична система за нуждите на УНСБАЛ [фирма], като платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 25.04.2014г. до окончателното изплащане.
Касаторите обжалват въззивното решение и искат неговата отмяна като неправилно, поради противоречие с материалния закон и с процесуалния закон и необоснованост. Твърдят, че за ищеца не е възникнало право да иска разваляне на процесния договор, тъй като не е налице неизпълнение по него. Излагат съображения, че с протокола от 12.05.2011г. страните са уговорили продължаване на работата до 7.09.2011г. при нови условия /нова цена с приспадната неустойка/, което има характер на нов договор, поради което не може да се приеме, че в клауза на т. VІІ от протокола са променили сроковете за изпълнение по първоначалния договор и съответно същата да се явява нищожна, като нарушаваща чл. 43, ал. 1 ЗОП /отм./. Намират, че предаденият прототип до крайния срок по протокола представлява завършен продукт, за пускане в експлоатация, на който е необходимо „наливането на реални данни” и конфигуриране, които възложителят по договора – ищецът не е предоставил. Считат, че извършената по делото СТЕ, събраните от разпита на свидетелите и вещото лице сведения са потвърдили негативното отношение от възложителя към изпълнителя, който не е оказвал необходимото съдействие за конфигурацията на И. и интеграцията й с другите използвани от възложителя софтуерни решения. Твърдят, че въпреки уговорката в договора, възложителят е възпрепятствал създаването на управителен борд, не е определил ключови служители, не е представял систематично данни на изпълнителя, необходими за изработката на И., което представлява абсолютна предпоставка за индивидуалното разработване на всеки софтуерен продукт. Съгласни са с аргументите на въззивния съд относно липсата на забава по отношение на пускането в експлоатация на И., поради доказан с констативен нотариален протокол от 12.03.2014 г. отказ от въвеждане на представения продукт от страна на възложителя. Посочват, че неоказването на необходимото съдействие представлява неизпълнение на договорните задължения на възложителя и прави последния неизправна страна по договора, с всички произтичащи от това правни последици.
Ответникът по жалбата, УНСБАЛ [фирма], в представения отговор излага подробно доводите си за нейната неоснователност. Счита, че отказът на възложителя да приеме един незавършен продукт, имащ множество съществени недостатъци, не освобождава изпълнителите от последиците на собствената им забава. Претендират разноски за настоящото производство по списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди осъдителното първоинстанционно решение, съставът на Софийския апелативен съд също е достигнал до извода, че отправеното от УНСБАЛ [фирма] изявление за разваляне на договор № РД-25-242/31.08.2009 г. с настоящите касатори, обединени в Д. „Най-добри болнични информационни системи”, е произвело правно действие. То е извършено въз основа на съществуващо в полза на болницата потестативно право за разваляне на процесния договор, поради виновно неизпълнение на договорно задължение от насрещната страна обединеното дружество, изразяващо се в лошо изпълнение на възложената изработка, тъй като били установени множество грешки по време на работа с финалната версия на И., описани подробно в атакуваното решение. Въззивният съд е приел за доказано, че по отношение на процесния договор е установено следното неизпълнение: 1/ забава в доставката на хардуера, 2/ значителна забава по решение изграждането и пускането в експлоатация на И. –както спрямо първоначалните искове по договора от 31.08.2009г., така и спрямо тези по протокола от 12.05.2011г., 3/ лошо изпълнение, изразяващо с в множество системни грешки, неразбираем текст в някои диалогови прозорци, непреведен текст в някои от менютата и диалоговите прозорци, липсата на възможност за издаване на касови ордери в модул „Регистратура”, липсата на извършена настройка за цените на консумативите, некоректно съдържание на справката за наличност в модул „Управление на материалите”, липса на предупредителни съобщения за критично ниски количества и срок на годност на материалите. Решаващият състав е счел, че с подписването на протокола от 12.05.2011г. с членове на управителния борд на възложителя /назначен със заповед № РД-18-161/16.11.2009г./ изпълнителите са признали забава от тяхна страна по отношение на предаване на прототипа, надхвърляща със сто дни срока по чл. 4, ал. 2, т. 2 от договора, като поради това са се съгласили, че дължат на възложителя неустойката по чл. 49 от договора в размер на 71 820 лв. От представената заповед № РД-18-178/23.12.2009г. на изпълнителния директор на болницата съдът е заключил, че съдействие е оказвано, тъй като с нея са определени отговорните служители от болницата, които да разгледат, при необходимост да допълнят и одобрят потребителските сценарии на новата И., разработени и представени от изпълнителя и членовете на работна група, която да дефинира модел за електронно генерирана епикриза. След анализ на многобройните писмени и гласни доказателства по делото съдът е достигнал до извода, че възложителят е предоставял на изпълнителя необходимата информация за изработването на И. – напр. приемно-предавателни протоколи от 18.12.2009г., 12.07.2012г. и 13.07.2012г., с които са били предадени данни, необходими за разработването на различни модули от системата, поради което не е налице твърдяната от касаторите забава на кредитора. Според въззивния съд, установените недостатъци в предадената И. са толкова съществени, че работата е била негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, което дава право на възложителя да развали процесния договор за изработка поради лошото му изпълнение.
Позовават се на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставят следните правни въпроси: ”1/ Възниква ли потестативно право за разваляне на двустранен договор по чл. 87 ЗЗД, произтичащо от твърдяно виновно неизпълнение на другата страна по съответното правоотношение, ако страната, искаща развалянето на договора, е на свой ред неизправна, т.е. е в неизпълнение на свои задължения, произтичащи от същото правоотношение?; Разрешен в противоречие с: решение № 203/30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, решение № 63/21.06.2013 г. по т.д. № 1133/2011 г. на І т.о на ВКС, решение № 231/25.03.2010 г. по т.д. № 226/2009 г. на ІІ т.о на ВКС; 2/ Има ли право страна по двустранен договор да развали същия по реда на чл. 87 ЗЗД на основание твърдяно виновно неизпълнение на другата страна по същото правоотношение, ако страната, която разваля договора, се намира в хипотеза на забава на кредитора?; Разрешен в противоречие с : решение № 203/30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС; 3/ Какъв е критерият за значителност и незначителност с оглед интереса на кредитора по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД с оглед възникване на правото на разваляне на двустранен договор? Следва ли да бъде допуснато разваляне на двустранен договор в хипотеза, при която от констатациите на съда е видно незначителност на неизпълнението на страната по договора, във връзка с чието поведение/неизпълнение договорът е развален?; Разрешен в противоречие с: решение № 318/27.06.2012 г. по гр.д. № 273/2012 г. на ІV г.о. на ВКС; 4/ Следва ли да бъде допуснато разваляне на двустранен договор в хипотеза, при която страната, разваляща договора, е приела изцяло или частично изпълнението на насрещната страна и/или се е възползвала в цялост или частично от получената от насрещната страна престация?; Разрешен в противоречие с: решение № 306/14.10.2015 г. по гр.д. № 60/2015 г. на ІV г.о на ВКС; 5/ Какъв е критерият за същественост на недостатъците, съответно негодност на работата за нейното договорно или обикновено предназначение по смисъла на чл. 265, ал. 2 с оглед възникване на правото на разваляне на двустранен договор?; Разрешен в противоречие с: решение № 23/4.08.2014 г. по т.д. № 1938/2013 г. на І т.о. на ВКС, решение № 157/8.11.2010 г. по т.д. № 1135/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС; 6/ При наличие на сключен договор, включващ елементи на договор за продабжа и договор за изработка, развалянето на договора с обратно действие в частта за изработката на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД предпоставя ли връщането и на прехвърлените по договора вещи въз основа на тази част от договора, съдържаща елементи на продажба? И 7/ Подлежат ли на пълна и цялостна реституция по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД престации, в хипотеза, при която към момента на реституцията стойността на една от престациите е значително намалена в сравнение с нейната стойност към момента на първоначалното й предаване по договора, а стойността на другата престация, подлежаща на възстановяване, е запазена изцяло или следва разликата в тези стойности да бъде отчетена от решаващия орган при постановяване на реституция по иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД?
Спрямо първите два въпроса относно упражняване на потестативно право на разваляне на договора от страна, която на свой ред е неизправна или по отношение на която е налице забава на кредитора, липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивният съд е приел точно обратното на твърденията, съдържащи се във въпросите – че ищецът упражнил правото на разваляне на договора в качеството си на изправна страна по договора, по отношения на която не е налице забава на кредитора, поради което въпросите са необуславящи изхода на спора. Това е относимо и за третия формулиран въпрос, тъй като отговорът му е предпоставен от възприемане на твърдението на касаторите, за констатации на съда за незначителност на неизпълнението в пълен противовес на мотивите на обжалвания въззивен акт, в които е прието, че установените недостатъци в предадената И. са толкова съществени, че работата е била негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Четвъртият въпрос също не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като изходът на делото не е обусловен от извод на въззивната инстанция за приемане на работата, съответно за възползване на насрещната страна от получената престация. Шестият въпрос, свързан с последиците от развалянето на договора за изпълнителите и по-точно във връзка с вземане за връщане на даденото по договора /на вещи/, е неотносим към предмета на делото, тъй като такава претенция не е заявявана от ответниците и не се обхваща от предмета на делото /релевирано е единствено възражение за прихващане на равностойността на вещите/. Спрямо последния въпрос също не е осъществено основанието по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отговор на същия не е даден в обжалвания акт. Предвид на това, че по отношение на посочените по-горе въпроси не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, безпредметно е обсъждането на релевираните във връзка с тези въпроси допълнителни критерии.
Петият въпрос за критерият за същественост на недостатъците е включен в предмета на делото и е обусловил изхода му, но независимо проявлението на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, във връзка с този въпрос касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато, тъй като не е налице поддържаното от касаторите несъответствие на даденото от въззивния съд разрешение с цитираната задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК. Решенията касаят произнасяне по въпроса относно упражняване на правото по чл.265, ал.1 ЗЗД от възложителя във връзка с иск за заплащане на възнаграждение на изпълнителя по договор за изработка, докато в настоящия случай е налице разваляне на договора, поради лошо изпълнение и превяване на последиците от развалянето на договора по чл.55, ал.1, предл.3-то ЗЗД.
С оглед изхода на спора, на ответника по касацията следва да се присъдят направените за настоящото производство разноски в размерна 24 000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2313 от 07.12.2016г. по в.т.д. № 1843 / 2016г. на Апелативен съд София.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] и [фирма], регистрирано с решение № 9656/29.06.1990 г., от префектурно управление Солун, с номер на Главния търговски регистър 057525404000 и двете дружества със съдебен адрес [населено място],[жк], [улица], ет. 6, да заплатят солидарно на „Университетска специализирана болница за активно лечение съдови заболявания [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 24 000 лева, представляваща разноски за настоящото производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.