7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 309
гр. София, 03.05. 2018 година
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 4487/2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 74981 от 06.06.2017 г. и по касационна жалба с вх. № 108023/15.08.2017 г. на [фирма], [населено място]. Постъпилата касационна жалба с вх. № 74981 от 06.06.2017 г. от [фирма], [населено място], представлявано от изпълнителните директори П. Й. М. и З. Р. Р., чрез процесуалния им представител юрк. В. В. е против въззивно решение № 2815 от 27.04.2017 г., постановено по гр.д. № 16359/2016 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-А състав, с което като е потвърдено решение от 05.08.2016 г., постановено по гр.д. № 60484/2015 г. на Софийския районен съд, касаторът е осъден да заплати на И. А. В. от [населено място], сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение неимуществени вреди, изразяващи се в страх, безпокойство и стрес, причинени вреди по повод неизпълнение на задължение на В. С. Т., упълномощено от банката лице да я представлява при сключване на договори, да се увери в самоличността на посоченото като поръчител лице при подписване на договор за потребителски кредит срещу поръчителство с Анюитетни вноски № 119КК-Л/2008 г. от 28.05.2013 г., на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 01.07.2008 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 987, 50 лева, направени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят релевира касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма], [населено място], поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие с Тълкувателно решение № 1/2000 г. по гр. д. № 1/2000 на ОСГК, както и на постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 264 от 17.11.2015 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 1227/2015 г.; решение № 190 от 04.11.2016 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 2085/2016 г.; решение № 303 от 01.06.2010 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 4963/2008 г.; решение № 187 от 07.07.2016 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1332/2015 г. Поставени са следните правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ Произнасянето от съда свръхпетитум по отношение на претенцията на ищеца за начална дата на присъдената законна лихва не е ли основание за обезсилване на решението поради неговата недопустимост, съгласно закона и задължителната практика на ВКС, опредметена в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 264 от 17.11.2015 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 1227/2015 г.; решение № 190 от 04.11.2016 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 2085/2016 г.; решение № 303 от 01.06.2010 г. на ВКС, III г.о. по гр. д. № 4963/2008 г.; 2/ Допустимо ли е въззивният съд да мотивира решението си чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първата инстанция, когато е налице явно несъответствие между приетото в тях и в диспозитива на съдебния акт относно началната дата, от която е присъдена законна лихва, при предявен иск по чл. 49 ЗЗД. Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, установена в решение № 187 от 07.07.2016 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 1332/2015 г. и Тълкувателно решение № 1/2000 г. по гр. д. № 1/2000 на ОСГК.
Ответникът по жалбата И. А. В., чрез процесуалния си представител адв. Р. С. от САК, е изразил становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Постъпила е и касационна жалба с вх. № 108023/15.08.2017 г. от [фирма], С., представлявано от изпълнителните директори П. Й. М. и З. Р. Р., чрез процесуалния им представител юрк. В. В. против въззивно решение № 5105/11.07.2017 г. постановено по в.гр.д. № 16359/2016 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-А състав, с което е отхвърлена молба за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението по в.гр. д. № 16359/2016 г. на Софийски градски съд, IV-А състав.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма], [населено място], поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлена молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят се позовава на противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 27 от 11.03.2016 г. на ВКС, II г.о. по гр. д. № 3502/2015 г.; решение № 55 от 06.07.2009 г. на ВКС, I т.о. по т. д. № 541/2009 г.; решение № 37 от 06.04.2016 г. на ВКС, II г.о. по гр. д. № 2802/2016 г.; решение № 164 от 24.04.2015 г. на ВКС, IV г.о. по гр. д. № 5934/2014 г.; решение № 38/01.02.2012 на ВКС, I г.о. по гр. д. № 343/2011 г.; решение № 356/13.12.2011 г. на ВКС, II г.о. по гр. д. № 732/2011 г. Поставени са следните правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, а именно: 1/ Подлежи ли на тълкуване посочването в съдебното решение на две различни дати като начален момент на дължимост на лихвата или се касае за явна фактическа грешка, установима без затруднения с оглед формираната действителна воля на съда; 2/ Подлежи ли на тълкуване разминаването на мотивите с диспозитива на потвърдено от въззивната инстанция първоинстанционно съдебно решение и при установяване на такова разминаване следва ли въззивната инстанция да препрати към правилата за тълкуване от постановилия го първоинстанционен съд или следва да поправи допуснатата явна фактическа грешка.
Ответникът по жалбата И. А. В. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Р. С. от АК – С., е изразил становище за нейната неоснователност и липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е допустима и редовна като подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, с цена на иска над 5 000 лв. и в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие противоправното поведение на служител/и на ответника, ведно с дължимата лихва считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата, е частично основателен за сумата от 5 000 лева. Изложени са съображения, че срещу ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 49468/2014 г. по описа на СРС, 52 състав и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство, по което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, на когото са удържани и съответно са били преведени по банковата сметка на ЧСИ суми в размер на 6 121, 10 лева, въз основа на съставен от служител на ответника договор за кредит № 119/КК Л/2008 (според заключението на съдебно-графологична експертиза е установено, че подписът на договора за кредит за поръчител не е положен от ищеца.). Удържаната сума е върната на ищеца и изпълнителното производство е прекратено по молба на ответника – взискател. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че ищецът е претърпял вреди от противоправното поведение на служител на ответника – В. С. Т. – директор на клон „К.-кра“ (удостоверил неверни обстоятелства в писмен договор за предоставяне на кредит – Договор за потребителски кредит срещу поръчителство, които са пряка и непосредствена последица и изразяващи се в преживян стрес и емоционален шок вследствие на противоправна намеса в личната му имуществена и неимуществена сфера, с насочване на принудително изпълнение към имуществото му за недължима от него сума. Съдът е приел за доказано, че жалбоподателят е преживял психоемоционален стрес, но не е установено обаче „тези негативни емоции да са с голям интензитет, нито да са продължили дълго“, без да е установено влошаване на здравето, интензитетът на негативните емоции е продължил около месец, удържаната сума от запор върху трудовото възнаграждение е задържана по сметките на ЧСИ за период от няколко дни, след което същата е възстановена на ищеца в пълен размер. Въззивният съд е приел, че е изпълнен фактическия състав на деликта – действително претърпени вреди, в причинна връзка с противоправното поведение на служители на ответника, а от своя страна ответникът не е ангажирал доказателства опровергаващи презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника. С обжалваното въззивно решение № 5105 от 11.07.2017 г., въззивният съд е отхвърлил молбата за поправка на очевидна фактическа грешка, като е приел, че това искане е предмет на касационно обжалване, поради което не са налице предпоставките за поправяне на решението по реда на чл. 247 ГПК в частта му, с която е присъдена законна лихва и по-специално началния момент, от който такава се дължи.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК не се съдържа такъв въпрос, а направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които подлежат на разглеждане едва след като въззивното решение бъде допуснато до касационен контрол. Сами по себе си твърдения, които касаят неправилност на решението, не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е поставен правен въпрос, обусловил изхода на делото в производството по чл. 247 ГПК. По реда на чл. 247, ал. 1 ГПК подлежат на поправка допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред се отстраняват и несъответствия, изразяващи се в погрешно изписване на имена, номера, граници на спорен имот, размер на присъдена сума, но по реда на поправка на очевидна фактическа грешка обаче не може да бъде променена формираната воля на съда, нито да бъдат допълвани мотивите на решението. Предвид изложеното, решението, с което е отхвърлена молбата за поправка на очевидна фактическа грешка не следва да се допусне до касационен контрол.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по правния въпрос от процесуално естество, уточнен и конкретизиран от настоящата инстанция, съобразно т. 1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., а именно – произнесъл ли се е съдът свръхпетитум по отношение претенцията на ищеца за начална дата на присъдената законна лихва върху главницата, когато той е заявил тази дата в исковата молба от момента на узнаването – 28.05.2013 г., а съдът я е присъдил от датата на деликта – 01.07.2008 г. Този правен въпрос е от значение за изхода на делото в тази част и е свързан с допустимостта на обжалваното решение в нея, за което съдът следи служебно /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1/. Вторият процесуалноправен въпрос по тази касационна жалба относно приложението на чл. 272 ГПК не се явява обуславящ за изхода на делото и по него не е налице общото основание по чл. 280, ал 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касаторът следва да внесе по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, държавна такса в размер на 100 лв., съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2815 от 27.04.2017 г., постановено по в.гр.д. № 16359/2016 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-А състав, по касационна жалба с вх. № 74981 от 06.06.2017 г. на [фирма], [населено място].
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5105/11.07.2017 г. постановено по в.гр.д. № 16359/2016 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, IV-А състав, по касационна жалба с вх. № 108023/15.08.2017 г. от [фирма], [населено място].
УКАЗВА на [фирма], [населено място] в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по чл. 288 ГПК да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100, 00 лева, като представи документ за това. В противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: