7
определение по гр.д.№ 5082 от 2014 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 19.01.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 5082 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Х. срещу решение № 2456 от 09.04.2014 г. по в.бр.д.№ 13481 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав, с което е потвърдено решение № III-86-111 от 07.06.2013 г. по гр.д.№ 15533 от 2009 г. на Софийския районен съд, 86 състав за отхвърляне на предявените от Д. Х. Х. срещу бившата му съпруга Д. В. Р. искове с правно основание чл.23, ал.2 СК за признаване правото на собственост на Д. Х. Х. върху 9/10 ид.ч. от придобития по време на брака апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], Ж. „Монолит-М”, вход А, етаж 3 и с правно основание чл.29, ал.3 СК за признаване по-голям дял- 9/10 ид.ч. от придобитото по време на брака общо имущество.
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК- противоречие на обжалваното решение с посочена от него задължителна и незадължителна практика на ВКС по следните правни въпроси: 1. Как следва да се преценява наличието на принос в грижите за семейството и децата на единия съпруг, при установени значително по-високи доходи на другия съпруг, а същевременно и полагане на грижи в равностоен и по-голям обем от негова страна и следва ли да се установи неизпълнение на задълженията по чл.17 СК /чл.18 СК /отм.// от единия съпруг, за да може да се определи по-голям дял от общото имущество за другия съпруг на основание значително по-високите му доходи и грижите за домакинството и децата, които е положил, 2. Задължен ли е съдът на основание чл.235, ал.2 ГПК да постанови решение като в мотивите му обсъди и оцени всички събрани и приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, 3. Длъжен ли е съдът по искане на страната да допусне до разпит недопуснати от първата инстанция свидетели, ако вече разпитаните не са потвърдили обстоятелствата, за които са били посочени, 4. При липса на доклад по делото и разпределение на доказателствената тежест от страна на първоинстанционния съд, длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите процесуални нарушения, като направи липсващия доклад по делото, разпредели доказателствената тежест и укаже за кои факти не се сочат доказателства, 5. Преклудира ли се възможността на бившия съпруг да претендира за по-голям дял от придобитото от двамата съпрузи от Ж. след прекратяване на брака им жилище, от непредявяването на иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК и неоснователен ли е искът по чл.23, ал.2 СК при положение, че всички дължими към Ж. вноски са внесени от единия съпруг преди прекратяването на брака, а единствено нотариалният акт за собственост на имота е издаден след прекратяването на брака.
В писмен отговор от 07.08.2014 г. ответницата Д. В. Р. оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел, че искът за трансформация на лично имущество при придобиването на апартамент № 3, находящ се в [населено място],[жк], вх.А, ет.3 е неоснователен, тъй като трансформацията може да се установява само по отношение на имущество, което е придобито по време на брака, докато процесният апартамент е бил придобит /нотариалният акт за него е бил съставен/ след прекратяването на брака между ищеца и ответницата. По време на брака съпрузите са били членове на Ж., която е изграждала апартамента, поради което ищецът е имал право само да предяви иска по чл.15, ал.2 ЗЖСК. След като не е предявил такъв иск в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от прекратяването на брака, към настоящия момент ищецът не можел да претендира за трансформация по чл.23, ал.2 СК. По иска за определяне на по-голям дял от общото имущество въззивният съд е приел, че ищецът няма значително по-голям принос от бившата си съпруга в придобиването на семейното имущество поради следното: тъй като по време на брака и двамата съпрузи са работели, имали са високи и сравнително еднакви доходи, заедно са се грижили и отглеждали децата си; тъй като ответницата не е правила значителни и неразумни разходи за дрехи и не е отказвала да се грижи за домакинството /ползването на услугите на домашна помощница не представлявал такъв отказ/; тъй като не било установено жилището на [улица]в [населено място] да е било закупено със заемни средства, които ищецът да е върнал само с негови лични средства, дарени от майка му през 2001 г. и тъй като не било установено семейното имущество да е било придобито със средства на ищеца от неговата търговска дейност.
Така постановеното решение не противоречи на посочените от касатора решения на ВКС по първите четири поставени от него правни въпроси:
1. По първия въпрос /как следва да се преценява наличието на принос в грижите за семейството и децата на единия съпруг, при установени значително по-високи доходи на другия съпруг, а същевременно и полагане на грижи в равностоен и по-голям обем от негова страна и следва ли да се установи неизпълнение на задълженията по чл.17 СК /чл.18 СК /отм.// от единия съпруг, за да може да се определи по-голям дял от общото имущество за другия съпруг на основание значително по-високите му доходи и грижите за домакинството и децата, които е положил/ обжалваното решение не противоречи на посочената съдебна практика. В ППВС № 5 от 31.10.1972 г. по гр.д.№ 4 от 1974 г., решение № 237 от 27.06.2011 г. по гр.д.№ 931 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 215 от 23.06.2011 г. по гр.д.№ 1014 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 и сл.ГПК е прието, че значителността на приноса, която е основание за определяне на по-голям дял на един от бившите съпрузи в общото имущество, се определя не само чрез съпоставяне на трудовото възнаграждение на съпрузите, но и като се държи сметка за полагания от тях труд в домакинството и за отглеждане на децата. Прието е още, че не може да се приеме, че приносът, изразяващ се във влагане на средства, е по-значим от приноса, изразяващ се в личен труд и грижи за децата и работа в домакинството, както и че преценката на приноса на съпрузите винаги следва да се извършва конкретно. В обжалваното решение по същество е прието същото: че в случая приносът на касатора за придобиване на семейното имущество не надхвърля значително приноса на бившата му съпруга, тъй като и двамата съпрузи са работели и са имали сравнително еднакви доходи, и двамата са се грижили за децата и домакинството и никой от тях не е разпилявал семейни средства.
Посочените решение № 560 от 05.06.2009 г. по гр.д.№ 1535 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 53 от 13.02.2006 г. по гр.д.№ 1243 от 2004 г. на ВКС, Второ г.о. и решение № 432 от 14.07.2004 г. по гр.д.№ 714 от 2003 г. на ВКС, Второ г.о. не могат да послужат като основание да допускане на касационното обжалване, тъй като са поставени по реда на отменения ГПК и като такива представляват незадължителна практика на ВКС, а след тяхното постановяване вече има постановена задължителна практика на ВКС /посочените по-горе решения по чл.290 ГПК/, в които е дадено задължително тълкуване по прилагането на нормата на чл.28, ал.3 СК от 1985 г. /отм./.
2. По втория въпрос /задължен ли е съдът на основание чл.235, ал.2 ГПК да постанови решение като в мотивите му обсъди и оцени всички събрани и приети по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност/ в посоченото от касатора решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о. е прието, че съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно, съдът следва да изложи мотиви затова. В обжалваното решение по същество е прието същото: обсъдени са всички събрани по делото и относими към спора доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка съдът е направил извод за неоснователност на предявените искове.
3. По третия въпрос /длъжен ли е съдът по искане на страната да допусне до разпит недопуснати от първата инстанция свидетели, ако вече разпитаните не са потвърдили обстоятелствата, за които са били посочени/ в т .7 от ППВС № 6 от 1968 г. и решение № 34 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 652 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и като такова представляващо задължителна практика на ВКС е прието, че когато за установяване на едно и също обстоятелство страната сочи повече свидетели, съдът може да допусне само някои от тях, но когато призованите свидетели не са установили твърдените от страната факти, съдът е длъжен да допусне и разпита и останалите поискани свидетели. Обжалваното решение не противоречи на тази практика на ВКС, тъй като свидетелите, които въззивният съд не е допуснал и разпитал /първоначално въззивният съд е допуснал тези свидетели, но с определение от съдебно заседание от 27.02.2014 г. е отменил това свое определение и е отказал да разпита нови свидетели/ са били поискани във въззивната жалба на касатора за установяване на обстоятелства /кой от съпрузите е полагал грижи за децата и работа в домакинството/, които обстоятелства съдът е приел за установени по безспорен начин, а не за недоказани.
4. По четвъртия въпрос /при липса на доклад по делото и разпределение на доказателствената тежест от страна на първоинстанционния съд, длъжен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите процесуални нарушения, като направи липсващия доклад по делото, разпредели доказателствената тежест и укаже за кои факти не се сочат доказателства/ посочените решение № 341 от 06.12.2011 г. по гр.д.№ 252 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 415 от 25.01.2012 г. по гр.д.№ 1332 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 98 от 09.05.2012 г. по гр.д.№ 318 от 2011 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 304 от 2010 г. на ВКС, Трето г.о. са постановени преди постановяване на Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.2 от което е даден отговор на този въпрос, а именно: че въззивният съд не е длъжен да прави нов доклад по делото, но ако във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанцинния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, въззивният съд дължи даване указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Обжалваното решение не противоречи на тази актуална практика на ВКС: въззивният съд не е бил длъжен да прави нов доклад по делото, а въпреки изложеното от Д. Х. във въззивната му жалба оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила във връзка с доклада по делото, въззивният съд не е бил длъжен да дава указания на ищеца относно възможността му да предприеме процесуални действия, които е пропуснал да извърши в първата инстанция поради непълнотата или неточността на направения от първоинстанционния съд доклад по делото, тъй като ищецът не е пропуснал да предприеме такива процесуални действия- още пред първоинстанционния съд е ангажирал свидетелски показания, за които първоинстанционният, а и въззивният съд са приели, че доказват обстоятелствата, за доказването на които са били ангажирани.
5. По петия въпрос /преклудира ли се възможността на бившия съпруг да претендира за по-голям дял от придобитото от двамата съпрузи от Ж. след прекратяване на брака им жилище, от непредявяването на иск по чл.15, ал.1 ЗЖСК и неоснователен ли е искът по чл.23, ал.2 СК при положение, че всички дължими към Ж. вноски са внесени от единия съпруг преди прекратяването на брака, а единствено нотариалният акт за собственост на имота е издаден след прекратяването на брака/ няма противоречие между обжалваното решение и посочените от касатора решение № 223 от 16.03.2010 г. по гр.д.№ 522 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 556 от 17.02.2010 г. по гр.д.№ 1561 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 737 от 21.12.2002 г. по гр.д.№ 374 от 2002 г. на ВКС, Първо г.о., които не разглеждат случаи на издаден на бившите съпрузи нотариален акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК след прекратяването на брака.
По първата част на поставения въпрос /преклудира ли се възможността на бившия съпруг да претендира за по-голям дял от придобитото от двамата съпрузи от Ж. след прекратяване на брака им жилище, от непредявяването на иск по чл.15, ал.1 ЗЖСК/ обаче е налице противоречие на обжалваното решение с т.1б от ППВС № 8/1980 г. от 17.06.1981 г. и решение № 1141 от 06.11.2000 г. по гр.д.№ 355 от 2000 г. на ВКС, Второ г.о., в които е прието, че когато не е бил предявен иска по чл.15, ал.1 ЗЖСК в предвидения в закона 1-месечен срок и нотариалният акт по чл.35, ал.2 ЗЖСК е издаден след прекратяването на брака, съпругът, който претендира, че има принос в придобиването на дела на другия съпруг от получения от Ж. имот, може да предяви иска по чл.14, ал.5 СК от 1968 г. /чл.29 СК от 1985 г. и чл.30 СК от 2009 г./ за определяне на дял от собствената на другия съпруг част от имота. Поради това касационното обжалване на решението по този иск следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2456 от 09.04.2014 г. по в.бр.д.№ 13481 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав В ЧАСТТА по иска, квалифициран от съда като иск с правно основание чл.29, ал.3 СК от 2009 г.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2456 от 09.04.2014 г. по в.бр.д.№ 13481 от 2013 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав В ЧАСТТА по иска, квалифициран от съда като иск с правно основание чл.23, ал.2 СК от 2009 г.
ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 225,84 лв. /двеста двадесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ и да представи в деловодството на ВКС удостоверяващ това вносен документ.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.