3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 31
София, 02.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 378/2010 г.
Производство по чл.47 ЗМТА.
Образувано е по иск на В. И. В. срещу [фирма] за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на арбитражно решение от 08.08.2008 г., постановено от арб. Б. Г. по арб.д.№ 96/2008 г. С атакуваното решение ищата е осъдена да заплати на [фирма] сумата 4 170.98 лв., включваща непогасено задължение по договор за револвиращ заем № 100206577 от 06.08.2007 г. в размер на 2 510 лв., лихви в размер на 94.98 лв. и неустойка за забава в размер на 1 566 лв., ведно със законнната лихва върху присъдените суми, считано от постановяване на решението до окончателно погасяване на задължението.
С исковата молба се поддържа, че са налице основанията по чл. чл.47, т.2,4,5 и 6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение. Исканията се обосноват с твърдението за липса на арбитражно споразумение за отнасяне на спора пред арбитър Г. предвид обстоятелството, че договорът, на който се основават претенциите на [фирма] не е подписан от нея, че не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, а образуването на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните, тъй като такова липсва, както и че решението съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора.
Ответникът [фирма] релевира възражение за недопустимост на иска поради предявяването му след срока по чл.48 ЗМТА, като същевременно го оспорва като неоснователен.
ВКС, ТК, ІІ-ро отделение приема, че възражението на ответника [фирма] за недопустимост на иска е основателно.
С атакуваното решение арбитър Г. се е произнесла по спор, възникнал от неизпълнение на задълженията на В. И. В. по сключен с [фирма] договор за револвиращ заем № 100206577 от 06.08.2007 г.
Поддържаното от ищцата В. И. В. твърдение за липса на арбитражна клауза, основано на направеното с исковата й молба оспорване на истинността на договора, от който произтича разгледания арбитражен спор, предпоставя произнасяне от настоящия състав по въпроса за автентичността на частния диспозитивен документ поради връзката му с допустимостта на иска, доколкото книжата по арбитражното дело, вкл. съобщението за постановеното по него решение са изпращани на посочения в договора адрес за кореспонденция на заемополучателката и ответница в арбитражното производство В. И. В..
Експертите от единичната и тройната съдебно – почеркови експертизи, назначени в настоящето производство са категорични, че договорът за револвиращ заем № 100206577 от 06.08.2007 г. е автентичен, а доказателство, че той материализира волята на ищцата за сключването му е и подписаното от нея съгласие от 03.08.2007 г. за директен дебит на сумата по него.
При така установените факти по делото се налага извода, че в качеството си на заемополучател ищцата е обвързана от договора за револвиращ заем от 06.08.2007 г., както и от общите условия към него, в чл.18, ал.18.4 от които е уредена процедурата по връчване на призовките и съобщенията в случай, че възникнал между тях спор бъде отнесен за разрешаване пред който и да е от посочените в договора арбитри.
Според представената по делото обратна разписка на „Е. експрес”, препис от арбитражното решение е доставено на адрес в[населено място], [улица], посочен в договора за револвиращ заем като адрес за кореспонденция със заемополучателката по него и ответница в арбитражното производство В. И. В.. Обстоятелството, че ръкописният текст в раздел ІІ от договора, съдържащ личните данни и адреса за кореспонденция не е изпълнен от заемополучателката по него е ирелеванетно поради факта, че с полагането на подписа си под този текст последната е удостоверила достоверността на описаната в раздел ІІ информация.
Като изхожда от уговорената с чл.18, ал.18.4 от договора процедура, приложима в арбитражното производство, настоящият състав приема, че решението, с което то е приключило е редовно връчено на ответницата В. на 13.08.2008 г. Искът за неговата отмяна е предявен на 01.04.2010 г., т.е. далеч след изтичане на установения в чл.48 ЗМТА тримесечен преклузивен срок. При това положение исковата молба ще следва да се остави без разглеждане като просрочена, а образуваното по нея производство да се прекрати като недопустимо.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК на ответника по иска [фирма] следва да присъдят направените от него разноски в размер на 600 лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение от 500 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК-ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение от 15.02.2011 г., с което е даден ход по същество на т.д.№ 378/2010 г.
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения от В. И. В. срещу [фирма] иск за отмяна по реда на чл.47 ЗМТА на арбитражно решение от 08.08.2008 г., постановено от арбитър Б. Г. по арб.д.№ 96/2008 г.
ОСЪЖДА В. И. В. да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 600 (шестотин) лв.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Търговска колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.