Р Е Ш Е Н И Е
№ 31
София, 20.04. 2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в публично
заседание на двадесети януари две хиляди и десета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.N 2240 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218а, ал.1, б.”а” ГПК /отм./ вр.§ 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. С. срещу въззивно решение № 254 от 7.11.2007 год. по гр.д. № 303/2007 год. на Габровския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 101 от 12.04.2007 год. по гр.д. № 556/2006 год. на Севлиевския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, отменителни основания по чл.218б, ал. 1, б.”в” ГПК /отм./.
Ответната страна М. на з. и храните – Д. поземлен фонд, гр. С. не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.218в, ал.1 ГПК /отм./ и е процесуално допустима.
Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд ІІІ г.о. приема за установено следното:
Предявен е иск с посочено правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и с петитум – да се признае за установено по отношение на ответната страна, че имот № 0* намиращ се в м. ”Качулското” в землището на с. К., общ. Севлиево с площ от 1.3 дка е собственост на наследници на С. С. Б. и се отмени акт за частна държавна собственост № от 20.12.2004 г. на Областна администрация- Габрово.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на първата инстанция, като е приел, че установителният иск за признаване правото на собственост върху процесната земя е неоснователен. Приел е, че ищецът не се легитимира като собственик на процесната земеделска земя, тъй като процедурата по реституирането й по ЗСПЗЗ не е завършена.
Настоящата съдебна инстанция счита, че преди да се произнесе по правилността на решението на Габровския окръжен съд въз основа на релевираните отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в“ ГПК /отм./, следва да се произнесе по допустимост на решението, за което е длъжен да следи и служебно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот с решение № 87 от 23.02.1993 г. на ПК-Севлиево, с което е възстановено правото на собственост на наследници на С. С. Б. в съществуващи стари реални граници върху овощна градина от 1 300 кв.м., находяща се в землището на с. К., м. ”Качулското”, тъй като няма приложена скица и в него не са описани границите на имота.
При тези данни съдът намира, че ищецът не се легитимира като собственик на процесния имот. Касае се за земеделска земя, която според твърденията на ищеца е била реституиране на наследници на С. Б. При това положение ищецът трябва да представи валидно решение на поземлената комисия /сега – Общинска служба земеделие/, което да признава правата му като наследник на лице, което е било собственик на земеделската земя към момента на обобществяването й, в същото да е описан размерът и категорията на земята, нейното местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Решението трябва да е придружено със скица, в противен случай то не се явява годен титул за собственост – арг. от чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В конкретния случай в представеното от ищеца решение не са посочени границите на имота, както и не е представена скица, а и няма данни да е издавана такава на името на ищеца при издаване на административния акт, на който той основава правата си. Следователно процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила. Към настоящия момент ищецът все още не се легитимира като собственик на процесния имот, поради което предявеният иск се явява преждевременно предявен и затова недопустим, тъй като липса интереса от търсената с него защита, поради незавършеност на процедурата по възстановяване.
Процесуалната допустимост на иска – наличието на правен интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за които съдът следи служебно. Иск, предявен от лице, което няма правен интерес е процесуално недопустим и не може да бъде разгледан по същество. Постановените от първата и въззивния инстанция решения, с които е разгледан по същество недопустим иск като процесуално недопустими ще следва да се обезсилят, а производството по делото се прекрати.
По изложените съображения, развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение не следва да се обсъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 254 от 7.11.2007 год. по гр.д. № 303/2007 год. на Габровския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 101 от 12.04.2007 год. по гр.д. № 556/2006 год. на Севлиевския районен съд, и прекратява производството по делото.
ПРЕДСЕДЕТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :