6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 31
София, 06.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………..…………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1908 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 2737 от 10.V.2017 г. на „Р. (България)” ЕАД-София, подадена против решение № 63/21.ІІІ.2017 г. на Варненския апелативен съд, ТК, от 21.ІІІ.2017 г., постановено по т. д. № 713/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 94//9.VІІІ.2016 г. на Шуменския ОС, ТК, по т. д. № 287/2015 г. С последното е бил отхвърлен положителен установителен иск на банката настоящ касатор, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Р. М. Ц. от [населено място], чиито предмет е било признаването за установено, че съществува вземане на кредитната институция към него по договор за револвиращ кредит в размер на 178 275.73 лв.
Оплакванията на банката настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това кредитната институция претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК неин положителен установителен иск срещу поръчителя Ц. да бъде уважен, ведно с осъждането му да й заплати разноски – на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер общо на 11 566.53 лева.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към жалбата банката неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по следните пет правни въпроса:
1./ „Следва ли съдът, разглеждащ установителен иск срещу поръчител, служебно да въведе в предмета на спора въпроса за надлежното връчване на кредитополучателя на волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем , при липсата на изрично оспорване от страна на ответника-поръчител по същия въпрос и при влязла в сила заповед за изпълнение по отношение на кредитополучателя?”
2./ „Следва ли съдът, разглеждащ установителен иск, да се произнесе по незаявени от ответника възражения и доводи, които се отнасят до факти и обстоятелства от значение за предмета на спора, но свързани с трето лице, неучастващо в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, спрямо което заповедта за изпълнение е влязла в сила?”;
3./ „При влязло в сила заповед за изпълнение по отношение на кредитополучателя и при липса на възражение от страна на поръчителя относно надлежно упражнено от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, вкл. и при липса на конкретно оспорване на редовността на връчването на волеизявлението на банката до кредитополучателя, следва ли банката да сочи други доказателства относно връчването на писмата за предсрочна изискуемост, освен представите по делото писма и известия за доставянето им?”;
4./ „Надлежно ли е връчването на волеизявлението на банката за обявяването на предсрочна изискуемост до дружеството-кредитополучател, ако е изпратено от кредитора по пощата с обратна разписка и е върнато с отбелязване от длъжностното лице пощенски служител, че дружеството е преместено на друг адрес, както и следва ли в тази хипотеза да бъде зачетено между страните уговорената в договора за кредит възможност за фингирано връчване на съобщения, което съвпада със законовата фикция по чл. 50, ал. 2 ГПК за връчване на търговци?”;
5./ „Когато приема за недоказано обявяването на предсрочна изискуемост за част от кредита, следва ли съдът да уважи иска за изискуемите съобразно падежите в договора вноски по кредита и други акцесорни вземания към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако тези падежирали и непогасени вноски са включени в представеното извлечение от счетоводните книги и за размера им са събрани доказателства пред въззивната инстанция?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Р. М. Ц. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-В. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивното решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждането на разноски за настоящето касационно пр-во по чл. 288 ГПК вд размер на сумата от 5 000 лв. – съгласно Раздел ІІІ от приложения по делото договор за правна защита и съдействие от 13.VІ.2017 г.
Конституираните в процеса като трети лица-помагачи на страна на ответника Ц., а именно [фирма]-гр. Шумен, както и А. А. Т. от същия град, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията на банката за неправилност на обжалваното решение на Варненския апелативен съд.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на „Р. (България)” ЕАД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
За да потвърди изцяло първоинстанционното решение за отхвърляне на положителния установителен иск на банката настоящ касатор, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу поръчител по договор за револвиращ банков кредит, въззивният съд се позовал изрично на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 205/16.ІІ.2017 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 2932/2015 г., приемайки в тази връзка, че същия иск „не може да бъде уважен само за частта от вземането, включваща изискуеми към 29.VІІ.2012 г. (дата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК – бел. на ВКС) погасителни вноски и за договорните лихви върху тях”. Същевременно съдията докладчик по делото във въззивното производство е изложил свое особено мнение към атакуваното решение, което е в смисъл, че е „следвало да се приеме за установено съществуването на всички ликвидни и изискуеми вземания на банката към датата на подаване на заявлението й за издаване на заповед за незабавно изпълнение – непогасени вноски за главница, възнаградителни лихви и начислени санкционни лихви, за което са събрани пред въззивната инстанция доказателства”.
С оглед тези констатации ще следва да се посочи, че е служебно известно на настоящия състав на ВКС обстоятелството, че сега на производство пред неговото ОСГТК е тълкувателно дело № 8/2017 г., с което предстои да бъде даден отговор и на следния правен въпрос /с пор. № 3/: „Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит за главница и възнаградителна лихва вноските с ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба чл. 422, ал. 1 ГПК?” Предвид съвпадението между този решаващ за изхода на делото правен извод в атакуваното въззивно решение, формулиран в изложението на банката по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата й като правен въпрос с пореден № 5, от една страна, и въпросът с пореден № 3 по тълкувателно дело № 8/2017 г. – от друга, настоящето касационно производство ще следва да бъде спряно, тъй като бъдещото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС би имало значение за правилното решаване на спора, въведен с положителния установителен иск на банката по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу поръчителя ответник по касация.
Мотивиран от горното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА касационното производство по чл. 288 ГПК по настоящето дело до постановяването на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по тълк. дело № по въпроса с пореден №/
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2