4
Р Е Ш Е Н И Е
№31
ГР. София, 8 април 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 26.02.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2834/19 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Г. Г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Силистра по гр.д. №49/19 г., с което е отхвърлен искът на касатора срещу Н. Г. и Д. Д. по чл.128 СК, за определяне на режим на лични отношения на касатора с неговата малолетна внучка и дъщеря на ответниците Д. Д., род. на 30.06.17 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси от предмета на спора: за изготвянето на социален доклад по делото, без дядото да е потърсен за становище / и участие/ и изисква ли интересът на детето да не бъдат препятствани контактите с дядо му, като преценката за това се направи на плоскостта на установените качества на дядото да го отглежда и възпитава и на влиянието, което тези качества биха могли да окажат върху личността на детето.
В касационната жалба се правят и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – осн. по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяването на ново решение, с което искът да бъде уважен.
Ответниците по жалба Н. Г. и Д. Д. не изразяват становище.
ВКС, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването:
Във връзка с първия въпрос в практиката на ВКС – напр. р. по гр.д. №3067815 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №3697/13 г. на четвърто г.о. – е изразено разбирането, че вземането на становище на Дирекция „Социално подпомагане“ в административни и съдебни процедури е гаранция за защита на публичния интерес при осъществяване на държавната политика за закрила на децата; че съгласно уредената в закона процедура, дирекция „Социално подпомагане“ следва да изпрати представител, който да изрази становище по делото, а при невъзможност да предостави доклад. Предвид обстоятелството, че условията за живеене и отглеждане на детето при всеки един от родителите са от съществено значение в производства по спор за родителски права, съдът следва да положи усилия те да бъдат установени по делото, особено в случаите, когато поради процесуално бездействие на родителите или на единия от тях, по делото не са събрани гласни и писмени доказателства в тази насока. В тези случаи, предвид задължението си служебно да следи за закрилата на интересите на детето, съдът следва да даде указания и да търси съдействието на социалните работници от съответната дирекция „Социално подпомагане“, включително чрез възлагане изготвяне на социален доклад.
Тази практика е относима и към производствата по чл.128 СК. Социалният доклад следва да съдържа данни за условията на живот на претендиращия режим на лични контакти с внучката си дядо, социалния му статус и образование, доходите му, възможността му да пътува до населеното място, в което живее внучката, взаимната им привързаност и други обстоятелства, които са от значение при преценката за най-добрия интерес на детето по см. на пар.1,т.5 от ДР на ЗЗДт / р. по гр.д. №3356/14 г. на четвърто г.о./ Може да бъде назначена и психологическа експертиза, когато по делото се твърди, че има риск за детето от контактите му с дядото и/или то е твърде отчуждено от него / р. по гр.д. №4085/18 г. на трето г.о./.
Във връзка с втория въпрос в практиката на ВКС е посочено, че правото по чл.70, ал.2 (отм.) – сега чл.128 СК, е продиктувано от обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците. Интересът на детето да контактува с баба и дядо се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н.). Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е установено, че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него / р. по гр.д. №5358/07 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №914/1 г. на четвърто г.о. и др./.
Даденото в цитираната практика разрешение на двата въпроса се споделя напълно от настоящия състав на ВКС.
По същество на жалбата:
За да отхвърли иска въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния за силно влошените до взаимна нетърпимост отношения на дядото с родителите на внучката. Отдал е значение на нежеланието и страха на майката на детето/ дъщеря на ищеца/ да му позволи да контактува с дядото, с оглед физическото насилие и травмите от детството й, както и разочарованието й от поведението му към настоящия момент. Препоръчано е ищецът да положи усилие за установяване на пълноценни и хармонични бащински отношения с дъщеря си и семейството й, което ще ги предразположи и улесни желаните контакти с внучката. Ниската възраст на детето, според съда, също е аргумент за извода, че срещите и контактите му с дядото още не са приоритет за него. Детето няма осъзната потребност да общува с дядото, а и при констатираната по-горе сложна обстановка и обтегнати взаимоотношения уважаването на искането по чл.128 СК би било във вреда на детето, защото не е възможно безпроблемното протичане на контактите на дядото с него и има опасност да му се нанесат сериозни психични травми.
Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неизясненост на делото от фактическа страна, с оглед преценката на най-добрия интерес на детето в случая. Приетият социален доклад е изготвен без участие на ищеца /дядото/ и не съдържа данни за личността, условията на живот, доходите му, възможността му да пътува, за да вижда внучката и капацитета му да общува с нея, в неин интерес. При изразените от родителите на детето и възприети от съда опасения за психиката му от контактите с дядото, съдът и служебно, с цел пълното изясняване и защитата на интереса на детето, е следвало да назначи психологическа експертиза с въпроси за личностната, характерова и психична годност на ищеца да общува с детето и може ли това общуване да доведе до опасност за него, с оглед ниската му възраст и непознаването на дядото. Не са оценени с оглед интереса на детето да познава и общува с дядо си и данните от св. показания и обясненията на страните, че ищецът при редките си срещи с детето се държи нормално и спокойно / св. Ц. и П./, не му е направил нищо лошо/отв. Д., на л.43 от делото на РС/.
Поради горното въззивното решение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на въззивния съд за ново разглеждане, при дадените указания за пълното му изясняване от фактическа страна относно най-добрия интерес на детето по см. на пар.1,т.5 от ДР на ЗЗДт.
Поради изложеното на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Силистра по гр.д. №49/19 г. от 12.04.19 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: