ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 310
София, 18.10.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова т.д. 2210 по описа за 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е касационна жалба от ЗАД „Б. В. И. груп“ АД срещу решение № IV-36 от 25.04.2019 г. по гр.д. 240/19 г., Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение на Бургаски районен съд в частта, с която е осъден да заплати на Х. И. Начева суми както следва:
– сумата 150,85 лв месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между минималната работна заплата в размер на 510 лв, и сбора от получаваните от ищцата инвалидна пенсия от 145,18 лв и месечно обезщетение от 213,97 лв, считано от 02.01.2018 г. до настъпване на обстоятелство, водещо до отпадане на дължимостта, но не повече от навършване на възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от падежа му до окончателното изплащане
– сумата от 200 лв месечно, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства, медицински и санитарни материални, считано от 02.01.2018 г. до настъпване на основания, водещи до отпадане дължимостта, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, считано от падежа му до окончателното изплащане
– сумата от 2 650 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на инвалидна количка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.01.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът Х. И. Начева чрез адвокат С. К. оспорва касационната жалба. Счита, че родово компетентен бил районният съд, тъй като петитумът на първия иск бил за осъждане „до настъпване на ново обстоятелство или основание за изменение“. Счита, че с определение ч.т.д 2004 от 2015 г. , 2 ТО на ВКС имало произнасяне. Вярно било, че обстоятелствената част на исковата молба съдържала период- навършване на 65 години на ищцата, но това било бъдещо несигурно събитие, възможно били да настъпят промени в пенсионната възраст или друго събитие, което да промени характери и обстоятелствата по случая. Излага съображения по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е допустима само когато решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване. Законодателят в чл. 280, ал. 3 от ГПК е въвел лимити на допустимост на касационното обжалване с оглед цената на иска. В т. 1 е определено, че въззивното решение може да се обжалва само, ако цената на иска е над 5 000 лв при граждански дела и 20 000 лв при търговски дела. В случая разгледаното дело между касационния жалбоподател ЗАД „Б. В. иншурънс груп“ и Х. Начева е образувано при условията на обективно кумулативно съединени искове за обезщетение за вреди по отговорността на застрахователя като исковете са с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) Делото е търговско по своя характер и ограничението на касационното обжалване е с оглед цената на разгледаните искове до 20 000 лв. Меродавна е цената на всеки от обективно съединените искове по отделно. Действително по делото е постановено цитираното от Х. Начева чрез процесуалния й представител определение на ВКС, но то не засяга цената на иска, а засяга вида на търсената защита, а именно определя допустимостта на иска за обезщетение за вреди от разликата между получаваната пенсия поради инвалидност и минималната работна заплата за страната за ищцата Начева. В този смисъл то не представлява определение относно цената на предявения иск с оглед определяне на родовата подсъдност на спора.
В приложеното дело, относно спор между същите страни, приключил с влязло в сила съдебно решение е постановено определение по чл. 121 от ГПК на Апелативен съд [населено място], с което по частна жалба на Х. Начева срещу определение № 3284/13 г. по гр.д. 1905/2013 г. по описа на Окръжен съд [населено място], с което делото е прекратено и изпратено на РС – [населено място]. Апелативният съд е приел, че изводите на първата инстанция, че цената на исковете е под 20 000 лв за основателен. По делото за периодични платежи е приел, че цената на иска за неопределено време е за платежите за 3 години в размер на 7 702,92 лв, формирана по реда на чл. 109, т. 4 от ГПК. В случая съдът е възприел, че са предявени следните искове:
– 1246,77 лв – имуществени вреди – разлика между дължимо брутно месечно възнаграждение от 335 лв за периода 19.9.2010 г. до 18.3.2011 г. и получено от НОИ обезщетение за временна нетрудоспособност от 763,23 лв и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане, иск за мораторна лихва върху тази главница от 19.09.2010 г. до завеждане нас сумата и 6 419,10 лв – обезщетение за пропуснати ползи – имуществени вреди, представляващи разлика между брутно трудово възнаграждение в размер на 335 лв и получаваната месечна инвалидна пенсия от 121,03 лв от 19.3.2011 г. до 19.9.2013 г. и лихва от завеждане на иска и иск за мораторна лихва от 19 83,75 лв върху главница от 6 419,10 лв за периода 19.09.2010 г. до 19.03.2013 г. и иск за обезщетение за пропуснати ползи от 213,97 лв месечно от разликата между получаваното брутно трудово възнаграждение към деня на увреждането 335 лв и получаваната месечна инвалидна пенсия от 121,03 лв от 19.9.2013 г. до пенсионна възраст има два иска за периодични платежи за разликата между получаваното. Но това определение е постановено по дело № 1905/13 г., впоследствие изпратено на Окръжен съд [населено място] образувано гр.д. 1787/14 г., по което е постановено решение № 302 от 17.2.2016 г. , обжалвано по гр.д. 822/16 г. на Окръжен съд – [населено място].
В настоящето производство касационната жалба е подадена срещу въззивно решение на № IV-36 от 25.4.2019 г. срещу решение на РС – Бургас по гр.д. 40/18 г. Поради това и постановеното определение по чл. 121 от ГПК в предходен процес не е било обвързващо за съдилищата.
С оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба, по която е образувано гр.д. 40/18 г. на РС Бургас, настоящият съдебен състав установи:
– Претендира се ежемесечно по 386,07 лв допълнение към получаваната инвалидна пенсия от 123,93 лв ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на завеждане на иска 02.01.2018 г. Изложени са обстоятелства, че се иска до 13.6.2052 г. навършване на пенсионна възраст от 65 години.
– Ежемесечно по 200 лв за лекарства и медицински санитарни консумативи във връзка с лечението на последиците от ексцеса на увреждането
– Сумата 2 700 лв – разход за закупуване на инвалидна количка
По отношение на първия иск не може да се приеме, че не е ограничен в известен период. Нормата на чл. 69 т. 6 от ГПК предвижда, че цената на иска, която е от значение както при определяне на родовата подсъдност, така и в определяне допустимостта на касационната жалба съобразно чл. 280, ал.3 о т ГПК, се определя при искове за периодични платежи за определено време – сборът от всички платежи. Цената на иска се определя съобразно видът на иска – търсената защита. В случая тезата, изложена в отговора на касационната жалба , защитена чрез посоченото определение на ВКС и определение на Апелативен съд [населено място] по предходно дело между страните, не се възприема от настоящия състав. Законодателят е въвел изискване при определяне цената на иска за периодични платежи известността на периода. Искът е заявен за известен период – от 01.01.2018 г. до навършване на възраст и стаж за пенсиониране на ищцата, а именно 2052 г. След като така е заявен искът, периодът е известен и определен. А след като е определен, то е налице хипотезата на чл. 69, т. 6 от ГПК. Ето защо в случая цената на иска е общият размер на всички платежи за 34 години х 12 месеца – 408 месеца по 386,07 лв – 157 516,56 лв. Ето защо в тази част касационната жалба е допустима, възражението е неоснователно. Ще следва да се приеме, че в тази част няма ограничение на касационното обжалване с оглед цената на иска.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди – стойността на лекарства, медикаменти и консумативи, които трябва да приема ищцата поради получени усложнения вследствие на залежаване – 200 лв месечно , настоящият съдебен състав намира, че този иск е заявен като такъв за неопределено време. В този смисъл цената на иска се определя съгласно правилото на чл. 69, т. 7 от ГПК или това е сборът на платежите за три години или 7 200 лв. В случая ищцата е предявила пряк иск срещу застрахователя. Делото е търговско и с оглед цената на иска при приложение на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК следва, че по този иск касационното обжалване е недопустимо. Налице е ограничение, въведено от законодателя. Делото е търговско и поради това е недопустимо касационното обжалване на въззивното решение по този иск, цената на иска е под 20 000 лв.
По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата 2 650 лв – стойността на инвалидна количка, също следва да се приеме, че е недопустимо касационното обжалване поради ограничението, предвидено в чл. 280, ал.3, т. 1 от ГПК. Като по този иск цената на иска е също под 20 000 лв.
Поради това частично следва да се прекрати производството по касационната жалба на ЗАД „Б. В. иншурънс груп“ срещу решението на Бургаски окръжен съд.
В останалата част по касационната жалба срещу решението в частта по иска за периодични платежи ще следва да се докладва на председателя на Второ търговско отделение за насрочване.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЗАД „Б. В. иншурънс груп“ срещу решение № IV – 36 от 25.04.2019 г. по гр.д. 240/19 г. ОС [населено място] в частта по исковете:
– за периодични платежи за заплащане на 200 лв месечно, представляващи обезщетение за имуществени вреди – стойността на разходи за закупуване на лекарства, медицински и санитарни материали от 2.1.2018 г. до настъпване на основания, водещи до отпадане дължимостта ведно със законната лихва върху всяко плащане
– по иска за обезщетение за имуществени вреди на стойност 2 700 лв, уважен за 2 650 лв, стойността на инвалидна количка.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето в посочената част.
В тази част определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия.
В останалата част делото да се докладва на председателя на Второ Търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: