21
Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
София, 27 юни 2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при участието на секретаря Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Красимира Колова
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 1726 по описа за 2011 година.
С решение № 49 от 19.04.2011 г. по внохд № 43/11 г. Апелативният съд-гр.Бургас потвърдил присъдата на Окръжния съд-гр.Ямбол, постановена по нохд № 16/11 г., с която подсъдимият М. Е. А. е осъден на основание чл.199, ал.1, т.4, във връзка с чл.198, ал.1, чл.29, ал.1 и чл.58а, ал.1 НК на три години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като е зачетено предварителното задържане от 26.11.2010 г. Със същата присъда подсъдимият е бил осъден и на основание чл.45 ЗЗД, като е ангажирана отговорността му за причинени имуществени вреди в размер на 300 лева.
Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подс.А., с която е ангажирано основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Пред ВКС жалбоподателят и защитата му поддържат жалбата.
Гражданският ищец не взема участие в касационното производство, а прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакването за явна несправедливост на наказанието.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното разглеждане на делото е протекло по реда на глава двадесет и седма на НПК, в частност по чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 НПК, поради което и мотивите на присъдата са изготвени, съответно на изискванията на чл.373, ал.3 НПК.
ВКС не установи да са допуснати нарушения на процесуални правила предхождащи, съпътстващи и следващи процедурата на „съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. В тази връзка изцяло възприема съображенията на въззивния съд, изложени на л.29-30 от мотивите на решението.
В рамките на фактите, приети за установени от съда по същество, законът правилно е приложен.
Както се посочи, подс. А. и защитата му намират наложеното наказание за явно несправедливо, като считат, че са налице предпоставки за индивидуализацията му по реда на чл.55 НК и акцентират върху стойността на предмета на престъплението и здравословното състояние на дееца. Последно посочените обстоятелства, не са били игнорирани от решаващия съд. Не се установява те и останалите обстоятелства, от значение за отговорността на дееца – смекчаващи и отегчаващи, да са ценени неадекватно на обективното им значение. Изводите на БАС относно степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние и деец се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо преповтарянето им тук. При липсата на която и да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност – чл.55, ал.1 НК, правилно наказанието на жалбоподателя е определено в рамките на закона. По вид и размер наказанието е съответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо.
Ръководен от изложеното на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, І-во наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 19.04.2011 г., постановено по внохд № 43/11 г. на Апелативния съд-гр.Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: