Р Е Ш Е Н И Е
№ 310
гр.София, 29 юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 207/2010 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на подсъдимия С. В. М. против присъда № 7/18.02.2010 год. по въззивно нохд № 385/2009 год. на Ловешкия окръжен съд. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал, довели до неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание с осъждането му по предявеното обвинение и уважаване на предявените граждански искове. Обосновава се искането за отмяна и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.
Частните обвинители и граждански ищци Ц. В. Г. и Н. Н. Х. като родители и законни представители на пострадалия Д. Г. и чрез повереника си оспорват основателността на жалбата и обосновават искането си новата присъда да бъде оставена в сила поради липса на допуснати нарушения.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и новата присъда следва да бъде оставена в сила. Няма допуснати нарушения на закона и процесуалните правила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Троянският районен съд, пети съдебен състав с присъда № 24/18.06.2009 год. по нохд № 233/2008 год. признал подсъдимия М за невиновен в това, на 16.05.2007 год. в с. О. при управление на МПС в нарушение на правилата за движение – чл.20, ал.2, изр.1, пр.5 и изр.2 ЗДвП, чл.117, пр.2 ЗДвП по непредпазливост да е причинил тежка телесна повреда по смисъла на чл.128, ал.2, пр.6 НК като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия Д. Ц. Г. и го оправдал по обвинението по чл.343А, ал.1, б. А, пр.1 вр.чл.343, ал.1, б. Б, пр.1 от НК.
Предявените граждански искове за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от престъплението, отхвърлил изцяло като неоснователни.
Произнесъл се по въпроса за веществените доказателства по делото.
Ловешкият окръжен съд с обжалваната от частните обвинители и граждански ищци нова присъда по въззивно нохд № 385/2009 год. отменил изцяло оправдателната присъда на Троянския районен съд и признал подсъдимия за виновен по предявеното обвинение за допуснато нарушение на чл.20, ал.2, изр.1, пр.5 и изр.2 ЗДвП и на основание чл.343А, ал.1, б. А пр.1 вр.чл.343, ал.1, б. Б пр.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл.66, ал.1 НК за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила.
Приложил чл.343Г НК и лишил подсъдимия от право по чл.37, ал.1, т.7 НК да управлява МПС за срок от 10 месеца от влизане на присъдата в сила.
Предявените граждански искове за вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на: 60 000 лева за неимуществени и 5 221 лева за имуществени със законните последици. Отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер.
Произнесъл се по въпросите за размера на разноските и държавната такса и потвърдил присъдата в останалата й част.
Въззивният съд по повод жалбата на частните обвинители и граждански ищци Г. и С. , съдържаща доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, извършил цялостна проверка на обжалваната оправдателна присъда. Приел, че са налице основанията по чл.327 НПК за представените писмени доказателствени средства, а допуснал събирането на нови, защото счел, че са необходими за установяване на фактическите обстоятелства по делото и поставил допълнителни задачи на приетата от първоинстанционния съд повторната автотехническа експертиза, изготвена от инж. Г, д-р инж. М инж. Л. Представеното в съдебното заседание ново заключение е прието след допълнителни обяснения, но поради възражения от повереника са поставени нови допълнителни задачи, отговор на които е даден в ново допълнително заключение. Прието е от съда независимо от направените възражения и искането на жалбоподателите за назначаване на повторна експертиза по съображения за неоснователност, защото „съдът може да възприеме отговорите на въпросите, които са от значение за решаването на делото и които изискват техническа подготовка”.
В мотивите на новата присъда въззивният съд е изложил приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка, както и доказателствата, въз основа на оценката на които е направил извод за липса на допуснати нарушения на правилата за движение от страна на подсъдимия като основание да го признае за невиновен.
По повод възраженията в жалбата на частните обвинители и граждански ищци, както и съгласно процесуалното си задължение по чл.314 НПК извършил нова проверка на събраните доказателствени средства, за които е направил извод, че са достатъчно и необходимите, а с допуснатите две допълнителни експертизи, че са отстранени непълнотите за доказателства, с които се установяват относими към предмета на доказване обстоятелства. Описал е фактическата обстановка, която е приел за установена и неоспорена, като е оценил за достоверни обясненията на подсъдимия относно поведението му като водач на превозно средство и конкретно преди инцидента, изложил е виждането си за оценката на установената скорост на движение преди както и необходимата към момента на удара при конкретната обстановка, за да бъде избегнато съприкосновението с велосипеда на пострадалия, наличието и стойността на закъснение на реакцията. Тези обстоятелства са го мотивирали да се разграничи от изводите на първоинстанционния съд за липса на нарушения, които да са в причинна връзка с произшествието и настъпилия вредоносен резултат. Изложил е подробни съображения за решението си да възприеме възражението на повереника, че подсъдимият е приближавал към Т-образно кръстовище със забележката, че поначало такова нарушение не е предявено на подсъдимия, но че то може да се обобщи в нарушение по чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП, без да подкрепи този извод с правни съображения. Приел е, че е установено допуснато нарушение на закъснението на реакциите на подсъдимия, нарушение на режима на скоростта по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП във връзка с конкретната й стойност към „неурегулирано” кръстовище и е цитирал решения на Върховния касационен съд, с които вероятно е искал да подкрепи обобщения извод, че „в случая сам се е поставил в невъзможност да избегне произшествието като се е движел с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост”.
Решението на въззивния съд да постанови нова присъда означава, че съдебният акт трябва да отговаря на изискванията по чл.305, ал.3 НПК, каквото задължение произтича от разпоредбата на чл.339, ал.3 НПК. В мотивите по ясен начин следва да изложи приетата от него за установена фактическа обстановка, да направи пълен и задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал, да го съпостави и да направи оценка с оглед действителния му смисъл. По делото са разпитани свидетели, а подсъдимия е дал обяснения. Има противоречиви данни за поведението му като водач на автомобила, както и относно конкретната пътна обстановка и преди всичко мястото, от което е излязъл пострадалия с велосипеда. Съдът е бил длъжен да отстрани противоречията и да даде отговор кои от относимите обстоятелства са установени /каквито са скоростта, видимостта за подсъдимия, характера на участъка, от който се е появила опасността, възможността да бъде забелязана своевременно/. Вярно е, че отговор на част от тези въпроси се съдържат в заключенията, допуснати от двете инстанции, но по отношение на втората допълнителна експертиза, приета във въззивното производство изводите са оспорени и е направено искане за назначаване на повторна, което е означавало оспорване на обосноваността и възникнало съмнение за правилността на експертното заключение. В приетите основни и допълнителни експертизи има различия по съществени въпроси, а освен това са изготвени и от различни вещи лица. Първоинстанционният съд е изложил съображения кои и защо възприема, но мотиви в посочения смисъл не се съдържат в съдебния акт на въззивния съд. Не е достатъчно да се отрази, че е „установено” някакво обстоятелство, а с какви доказателствени средства, които да се конкретизират и анализират. Правото на съда да приеме онова заключение, което оценено с останалия събран по предвидения процесуален ред доказателствен материал дава възможност да реши въпросите по чл.301, ал.1, т.т.1 и 2 НПК не го освобождава от задължението при наличието на няколко заключения да конкретизира кое е това, което приема, както и да мотивира несъгласието си с останалите заключения. Неизпълнението му не дава възможност да се извърши проверка дали са верни както фактическите, така и правните изводи на съда.
Безмотивно, както беше посочено и по-горе, въззивният съд е приел наличие на различна фактическа обстановка, при която е настъпило ПТП като е приел за основателно възражението за наличието на „неурегулирано” кръстовище – Т-образно. Произшествие, настъпило в района на такова кръстовище означава допуснато конкретно нарушение на участник в произшествието, което не може „да се обобщи в нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП”. Последната се прилага в случаите когато не е допуснато нарушение на специална норма от предвидените в ЗДвП, изискваща поведение, съобразено с конкретната пътна обстановка. Неизяснената фактическа обстановка несъмнено е дало отражение и върху правните изводи за приети като допуснати нарушения на правилата за движение и особено с включването му на такова, за което подсъдимият не е имал обвинение. В обвинителния акт е мотивирано обвинение за извършено нарушение на чл.117 ЗДвП /и в този случай то е наред с обвинението на общото правило по чл.20 ЗДвП/. Въззивният съд обаче не е изложил никакви съображения – нито фактически, нито правни, има ли основание за отговорност за такова нарушение съобразно установената по делото фактическа обстановка. Вероятно като е направил констатацията, че макар и пострадалият да попада в опасната зона за спиране подсъдимият е подценил пътната обстановка и не е реагирал адекватно – бързо и на мига, когато е забелязал опасността, поради което не е взел правилното решение за предотвратяване на произшествието. Отговорността е само за конкретно допуснато нарушение при правилно установена конкретна фактическа обстановка съобразно поведението на всеки от участниците. Невъзможността да се установи какви конкретни фактически обстоятелства въззивният съд е приел за установени, въз основа на кои доказателствени средства, в които се съдържат доказателства за тях и противоречивите съображения за допуснати нарушения на правилата за движение са основанията за извод, че не може да се извърши проверка доколко вътрешното убеждение е изградено според процесуалните изисквания и е гарантирано установяване на обективната истина. Поради това новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато на същия съд като при новото разглеждане от друг състав се вземат предвид доводите и възраженията на страните, отстранят се допуснатите нарушения и се решат правилно въпросите по чл.301 от НПК.
Частните обвинители и граждански ищци Г. и С. като родители и законни представители на пострадалия Д. Ц. Г. по повод жалбата на подсъдимия М са участвали в производството пред касационния състав със защитник-редовно упълномощен адвокат. Размерът на адвокатското възнаграждение 400 лева представлява разноски по смисъла на чл.189 НПК, които подсъдимият следва да заплати.
Затова и на основание чл.354, ал.3, т.2 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда № 7/18.02.2010 год. по въззивно нохд № 385/2009 год. на Ловешкия окръжен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Осъжда подсъдимия С. В. М. да заплати на Ц. В. Г. и Н. Н. Х. разноски в размер на 400/четиристотин/лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: